Демо: Sulla.Blog.Bg

        Да внесеш вот на недоверие към мнозинството е точно като да влезеш при началника си и да му подадеш неговата собствена оставка. Той ще те покани да седнеш и ще те насърчи да изложиш мотивите си. „Господин началник – ще започнеш, – всички знаем, че сте връзкар и ако не бяхте син на ченге, никакъв началник нямаше да станете. Такъв некадърник като вас, който дори дипломата си не е изкарал, а си я е купил, не заслужава на женския пазар да продава, камо ли да е висш държавен чиновник на отговорен пост. Не разбирате нищо от това, което работи екипът ви, а само се интересувате да взимате подкупи и да си ги делите с онези, които ви покровителстват”. После ще му кажете, че е недопустимо подчинените му да гърмят като бушони на далаверите, че не е прилично да си бърка в носа, когато дава изявления за медиите и че не е прав, задето е свалил девойката, която вие ухажвате вече цяла година.

Отначало лицето на шефа ви ще е равнодушно. После в очите му ще се прокрадне тревога. Ръцете му ще зашарят по бюрото и ситни капчици пот ще избият по горната му устна. Погледът му ще започне да се мята наляво-надясно в отчаян опит да избегне вашия и накрая брадичката му ще затрепери и шефът ви ще ревне да плаче. Ще вземе оставката си и ще я подпише. Чак тогава вие ще си позволите да проявите човещина, да погалите главицата му и да го утешите…

Продължение и развръзка на:

Ето че дългата, но справедлива ръка на данъчните се стовари и върху моето престъпно рамо. Това е една епопея, тръгваща от началото на френетичните атаки срещу Булгартабак и достигаща своята художествена кулминация през вчерашната мразовита сутрин, когато бях изправен пред вещо лице-графолог, за да положа 20 пъти подписа си: 10 пъти седнал и 10 пъти прав, защото лицето каза, че хората се подписват ту седнали, ту прави и то различно и понеже съдът не знае в какво положение на тялото съм подписвал договори и фактури, налага се да дам проби и по двата начина. Реших да сътруднича на процеса и признах, че някои договори подписвам и легнал, но фриволната ми закачливост се разби в хладна стена от рутина…………

Така започва един текст, който публикувам вече в новия си блог sulla.bg. Разбира се, още дълго ще публикувам текстовете си и тук и ще бъда благодарен на всички, които ги посещават и четат.

„Ако те вълнуват куп въпроси: дали той те обича, дали ще започнеш работа, дали ще отидеш с него на море… или всичко, което ти дойде на ум…” Така започва една реклама в списание „Журнал за жената” (сигурно затова е важно да се узнае дали имено ТОЙ ни обича, не ТЯ):

От мен се иска да пусна SMS със въпроса си срещу лев и двайсет и да изчакам секунда-две. Трябва да призная, че ако нещо ме докосна в съобщението, това беше обещанието, че „веднага ще получа отговор”, ако задам „куп въпроси”, включително и „всичко, което ми дойде на ум”. Преди да започна, искам дебело да подчертая, ето, подчертавам, че въпросите си наистина изпратих на рекламирания номер и наистина получих отговорите, които ще публикувам след малко. Това ми струваше 14 лева и 40 стотинки. Пазя ги в телефона… И така, да започнем с въпросите, които ни се предлагат от рекламата:

Сула: Ще започна ли новата работа?

Гадател: Шансовете нарастват, но не е сигурно.

Сула: Той обича ли ме?

Гадател: Да, съдбата ти подава ръка.

Я виж ти! Работи! Дава съвсем смислени отговори и ако бях малко момиченце, на което родителите са подарили току-що първия GSM, щях да бъда развълнувано и изпълнено с трепетни очаквания за напъпващото бъдеще! Продължавам да питам, окрилен:

Сула: Ще отида ли с него на море?

Гадател: Съдбата е благосклонна, но само ако положиш усилия.

Сула: Ще правим ли неприлични неща?

Гадател: Нещо пречи, за да стане.

Хм… Какво ли е това, което пречи да се пипаме и да правим други неприлични неща?

Сула: Да не е импотентен?

Гадател: Може нещо да попречи, но почти е сигурно, че ще стане.

Продължавам с по-фундаментални въпроси:

Сула: Кой може да гарантира, че Дяволът не е замесен в Божественото творение?

Гадател: Съдбата е благосклонна, но само ако положиш усилия.

Ако А=В и В=С, то А=С. Следователно въпросът „Кой може да гарантира, че Дяволът не е замесен в Божественото творение?” може да се зададе и по друг начин: „Ще отида ли с него на море?”, доколкото според оракула тези два въпроса имат един и същ отговор. Вярно, някой вманиачен екзорсист може да стигне до извода, че „него” от втория въпрос е „Дяволът” от първия, но аз предлагам да не се вживяваме толкова и да не залитаме толкова по окултното и загадъчното. Продължавам да питам каквото ми дойде на ум:

Сула: Регенеративната медицина ли изучава мезенхимните стволови клетки?

Гадател: Има много фактори, които не зависят от теб. Скоро съдбата ще реши.

Сула: Познаваем ли е светът?

Гадател: Късметът не е на твоя страна. Съдбата казва „не”.

Е, кажете сега, че Оракулът не казва истината! Половината философи са на мнение, че светът е непознаваем, а някои от тях направо казват, че го няма извън сетивата ни.

Сула: Как се казва дядото на кучето ми? – е един въпрос, който рязко поставя нещата на нова, по-интимна плоскост, но какво да правя, като това ми идва на ум!

Гадател: Малко вероятно, но мисли позитивно.

Сула: В колко часа каца самолетът на Хуан Луис?

Гадател: Има много фактори, които не зависят от теб. Скоро съдбата ще реши. – Забелязахте вече връзката със стволовите клетки, нали?

Сула: Какъв по народност е Гаврило Принцип, убил ерцхерцога Франц Фердинанд?

Гадател: Довери се на сърцето си, няма да сбъркаш.

За съжаление, сърцето ми не оперира с понятия като „народност”, а информацията, която имам за Франц Фердинанд и Гаврило Принцип по принцип се съхранява в други мои органи. Зотова ще спра да питам, но не и преди да задам последното, което ми идва на ум:

Сула: Змъглясват ли цвугилите преждедринно?

Гадател: Късметът не е на твоя страна. Съдбата казва не.

Като оставим настрана обстоятелството, че за 14,40 лв. зададох 12 въпроса, но получих само 9 отговора (три от отговорите получих по два пъти, нали така), аз, общо взето съм доволен. Вече знам, че ако изпитвам някакви съмнения по даден важен въпрос, има към кого да се обърна. Само ми е малко трудно да мина от цифри на руни, но и с това ще свикна…

Да предлагаш гласуването за всички избори да стане в един и същи ден е проява на недалновидност и дълбоко непознаване както на политическия процес, така и на електоралните нагласи. Напротив, българинът е краен и недоверчив индивидуалист. Лъган и прецакван през вековете, към него трябва да се подхожда съответно и по-индивидуалистично. Затова не да събираме всички избори в един ден, а да разсрочваме всеки един отделен избор в различни дни е необходимо на нацията!

Например парламентарните избори. Те трябва да започнат на една дата, на която ще гласуват само циганите. На тях дълга подготовка и скъпа предизборна кампания не им е нужна. Малко кюфтета, малко тумба-лумба, после да им обещаеш, че от НЕК ще изградят нови далекопроводи с безплатни жици, по които не тече ток да те удря като ги крадеш, да дадеш на бароните по някой лев и обещанието, че при евентуална следваща операция „Респект” на полицията те няма да бъдат респектирани – това е, какво повече…

На друга дата ще гласуват симпатизантите на ДПС. Тази дата трябва да е подбрана така, че да е удобна за автобусните фирми и в Турция да не е работен ден. Разбира се, за ДПС гласуват не само турци от Турция. За тях гласуват и турци от България. За тях ще са необходими няколко дни предизборна кампания, но не много – колкото местните активисти да имат време да ги наобиколят и да ги заплашат с уволнение от работа и нов възродителен процес. Някой може да каже, че в ДПС има и много българи, които ще гласуват за ДПС, но според мен би изпаднал в заблуда. Българите в ДПС няма да гласуват за ДПС. Те, чиито най-ярки представители са фигури като Христо Бисеров, Йордан Цонев, трънския професор Людмил Георгиев и зооинженерът Валери Митков Цветанов, понастоящем министър на земеделието и каквото е там – продоволствие, храни, напитки – и аз не знам вече, тези българи в ДПС няма да гласуват даже и за ДПС, защото не виждат далавера от това лично да отидат до урните. Да ходят другите! Да ходят тютюнопроизводителите, като са абдали и будали! В края на краищата, българите в ДПС са се продали, не са се подарили, я!

На съвсем различна дата ще гласуват привържениците на социалистите. Това трябва да е някоя много специална дата, за да бъде в еднаква степен припозната и от червените бабички, и от младата бузлуджанска смяна. Първите – оръфани, премръзнали, недохранени и зле лекувани с евтини фармацевтични препарати; вторите – интелигентни или поне дотолкова, че да осъзнаят, че нямат охолно бъдеще в условията на свободна конкуренция и че за тях е жизнено важно да преминат през нещо като комсомол. Толкова жизнено важно, колкото и да имат охолно бъдеще, което им се полага заради верността към Партията.

В деня, когато ще гласува червеният електорат, изборите ще преминат някак по-тържествено. Председателите на общински избирателни комисии ще се явят на вечерна проверка в Централната избирателна комисия и ще докладват един след друг:

- Изборите в община Хикс са проведени. С правилната бюлетина гласуваха всички, с изключение на геройски загиналите деца-антифашисти от Ястребино.

- Нищо, ще ги броим и тях – тържествено ще отговори председателят на ЦИК.

Разбира се, най-много изборни дати ще са необходими за гласуването на привържениците на демокрацията и дясното по принцип. Те ще трябва да бъдат издирвани по плажове и спа-центрове, по клубове, перформанси и хепънинги. Мнозина от тях ще бъдат открити из френските винарни, италианските тратории, чешките бирарии и холандските пушални, където те ще са отишли да дирят изворите на европейските ценности и общата ни цивилизация. Но дори и когато ги намерят и им тръснат урната отпред, те пак ням да са сигурни дали да гласуват или не, за кого да гласуват и защо, или дали, ако гласуват, няма да отключат процеси, които после да ги накарат да съжаляват, че са гласували.

Така, по най-груби изчисления, само за парламентарните избори ще са необходими поне десетина различни дати. Да сложим толкова и за европарламента. А те искат всичко в един ден! Безумци…

Имам приятел. Той има кръчма. Кръчмата се казва “Murphy’s”, а приятелят ми – Бранко. Кръчмата предлага бира, а Бранко плаща на управителя, за да има бира винаги и кръчмата винаги да може да я предлага.

Имам и правителство. То управлява държава. Държавата се казва България, а аз и всички ние плащаме щедри данъци на правителството, за да има винаги в тази държава простички неща като храна, енергия и справедливост.

Какво ще направи Бранко, ако един хубав ден в ирландската му кръчма бирата свърши? Ще извика управителя и ще го попита:

- Защо няма бира, управителю?

- Защото ни спряха кранчето, собственико!

- Е, как така ще ни го спрат?

- То и за тях нямало, Бранко?

- Че мен какво ме интересува? Нали им я плащаме на цената на уискито?

- Да, ама…

- Нали сключи дългосрочен договор за доставка?

- Да, ама…

- Ти само от едно място ли зареждаш бира?

- Ами, само от едно, ама доставчика ми е селски…

- Уволнен си!!!

Не само Бранко, но и всеки собственик на заведение, който не страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, ще постъпи така, без да се замисли и без да почувства никаква потреба да предизвика дебат по отношение на решението си.

За съжаление, българският народ, който формално и номинално е собственик на България, изглежда страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, защото не уволнява управителя (правителството), макар че в кръчмата отдавна няма бира.

Какво се искаше от управителя (правителството):

• Да увеличи богатството на хората – вместо това, то трупа взетите от хората данъци в бюджетен излишък, за да може да го открадне в края на мандата или да ги раздаде от свое име и за своя слава вместо парите от ЕС, които са му отказани поради некадърност и крадливост.
• Да пази хората от бедствия или да ги компенсира, ако не може да ги опази – няколко години наводнения, причинени от некадърно стопанисване на язовири, подарени на турски фирми, водят единствено до гласуване на извънредни пари за справяне с тях, които се открадват от други турски фирми.
• Да води адекватна външна политика, за да спре светът да ни приема като цигани – вместо това държавата членка на ЕС се държи като подлога на Русия и Турция, които още не са членове на ЕС. Но пък какво се чудим, щом Кърджалийска област се държи не като област на България, а като Турски вилает.
• Да обезпечи енергийно икономиката и домакинствата – чудеса от храброст се направиха, за да не се приватизира „Плама” – Плевен и да не мине „Набуко” от тук, само и само руснаците да останат енергийни монополисти.
• Да се погрижи за здравето на хората – а не да изпраща флуорографи и мамографи, закупени с европейски пари, от името и за славата на ДПС и то само в райони, които гласуват за ДПС, че на всичкото отгоре да кара хората и да си плащат за прегледите, иначе финансирани по европейски програми, защото трябва да краднат всички по веригата – от най-големите до най-малките.
• Да ограничи организирана престъпност – а не да й лиже задника от парламентарната трибуна и то лично с езика на премиера.
• Да бъде така добър (управителя – правителството) да краде, да пълни партийни каси, да пълни лични каси и да пълни касичките на послушни роднини и симпатизанти, но да свърши и някоя работа, да назначи хора, ако не кадърни, то поне грамотни, ако не грамотни, то поне интелектуално пълноценни и психически здрави, а не само нечленоразделни роднини и себеподобни, знамето на които е министърът им на икономиката, и които са плъзнали по всички нива на държавната администрация до най-ниските и безрадостните. Ако не се върши работа, утре няма да има какво да се краде, разберете, господа комунисти, ятаци и помагачи!

Ето това се искаше от правителството. Това народът възложи на властта, това собственикът възложи на управителя и за това му плаща. И понеже очевидно работата отива към уволнение на управителя, аз смятам в сряда

ДА ОТИДА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Ще заведа десетина души със себе си и ако от прочелите блога ми се мотивират още десетина да отидат, ще бъда щастлив. Извинявам се на всички, че не мога да предложа един по-лековат и фриволен текст, тематично неочакван и естетически издържан, но някак си не ми идва. Дано дойде време пак да пишем смешки и да им се смеем.

Добрият стар Бил Шекспир беше казал, че, поне що се отнася до драматургията, когато в океана бушува буря, добре е тя да бушува и в чаша вода. Ако не за друго, то поне заради хармонията, баланса и онзи алхимически сантимент, според който онова, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу.

Вчера направихме първа копка на разширението на софийското метро. В сравнение с океана на родната действителност това си е направо една нищо и никаква чаша, но в тази чаша бушува същата буря, която все ни тласка с талазите си към пусти и дивашки брегове, от които освен да подаваме отчаяни сигнали SOS, няма кой знае какво друго да правим.

Ако бях един Кърт Вонегът, вероятно щях да разделя спомените си за тези събития на кратки и невчесани глави, които нямаше да озаглавя с нищо повече от бройните числителни. Ето така:

Едно. Отиваме на среща в Министерство на транспорта, през което, кой знае защо, минават европейските пари за софийското метро. Там в продължение на няколко часа се обсъжда въпросът хапките с моцарела ли да бъдат и с какво вино върви моцарелата. Приятно превъзбудени от величието си пепеляви девойчици се правят на PR-ки от световна величина.

Две. През следващите 10 дни се мисли върху съдържанието на поканата и думичките, които ще се изпишат на табелите.

Три. Експертките от Министерство на транспорта влизат в остро пререкание с шефа на метрото, защото той отказва да разбере защо една първа копка трябва да е съпроводена с шатри, рок-групи, моцарела и вино за 12 000 лева.

Четири. Червените PR-ки са обидени. Започват да си отмъщават. Първото предизвикателство, което отправят към изпълнението на графичния дизайн е да се изобрази тъмносиньо лого върху тъмносин фон.

Пет. Предложенията логото да е бяло са отхвърлени. Приема се вариант то да си е синьо върху синьо, но с бял контур, така че да заприлича на решетка. Прогресивните сили побеждават!

Шест. След мъчително съгласуване на съдържанието на поканата (става дума за текст, който казва кога и къде трябва да се дойде) между Метрото, Министерство на транспорта и Министерство на финансите, срокът за изпращане на поканите се пропуска и вероятно има хора, които още не са си ги получили.

Седем. На сцената се появява турската фирма, която ще копае новото метро. Тя поема ангажимента да изкопае дупките и да излее фундаментите за табелите и знамената.

Осем. Следва седмица, през която на турците се предоставят чертежи за това как трябва да изглеждат фундаментите и анкерните групи и какви дупки трябва да се изкопаят за фланците на пилоните на знамената.

Девет. След тежки скандали и пропускане на всички срокове за изливане на бетон, който да стегне в нормални срокове, турците изливат фундаменти от много по-скъп бетон, за да може да стегне до събота, и сбъркват основите на конструкциите с 90 градуса, така че, вместо двата билборда да са един до друг, те са един зад друг. На всичко това отговарят с турска поговорка, чийто превод, с извинение, гласи: „Гъз, който сере бързо, сере два пъти”…

Десет. Намира се начин нещата да се оправят с две стоманени плочи от по над 100 кг. всяка, което, естествено, оскъпява допълнително изпълнението.

Единайсет. В деня на откриването монтажниците разменят съдържанието на двата билборда и започват отначало. Идва PR-ката на транспортния министър, която е и автор на сценария на събитието, и отива да пие кафе.

Дванайсет. Идват официалните лица. Те са Бойко Борисов, Петър Мутафчиев и Меглена Плугчийска (знаете ли, че и тя е ловкиня като президента и обича да отстрелва кошути с влажни очи?), но на сцената се изсипват и още десетина активисти на БСП, от което Бате Бойко побеснява.

Тринайсет. Междувременно става скандал на тема нахалните реклами, които турците са си сложили навсякъде, където предполагат, че ще погледне телевизионна камера. Много реклами са свалени.

Четиринайсет. Церемонията започва. Транспортният министър и министърката без портфейл по европейските пари (това е нещо като рибар без въдица по въпросите на риболова) теглят дълги речи. Свършват. Бате Бойко тръпне, но, видите ли, водещата, която впрочем е все същата PR-ка на транспортното министерство, го прескача и дава думата на директора на метрото „Братой Братоев”, както го нарича тя, макар че човекът се казва Стоян.

Петнайсет. Братоев отива до нея и гневно й изсъсква нещо. Тя, от нея да мине, дава думата на кмета. Той е бесен, защото не само не се е изказал първи, но за малко и да не се изкаже изобщо.

Шестнайсет. Започва водосветът. По този случай Бойко си нахлупва шапката.

Седемнайсет. Бойко и министърът копаят заедно, сякаш се надпреварват кой да бъде припознат като баща на метрото.

Осемнайсет. По време на водосвета и първата копка турците (всъщност стана ли ясно, че тези турци са строителите на половината от новия проект?) започват да раздават на присъстващите някакви хапки в малки картонени кутийки, които отгоре са сгънати така, че се получава нещо като дръжчица и на тази дръжчица е изобразено турското знаме с полумесеца.

Деветнайсет. Кметът Борисов си тръгва. На изхода му поднасят такава хапка. Той доверчиво я взима, но после бързо я връща. Браво, Кмете! Жалко, че камерите не видяха това, а само аз.

Двайсет. На другия ден всички медии говорят само за това как PR-ът на социалистическото министерство не е искал да даде думата на кмета, неформален лидер на ГЕРБ и евентуален бъдещ премиер, при първата копка за метрото, която, нека не си кривим душите, си е по-скоро негова работа като на кмет, отколкото на Петьо Мутафчев като министър в Станишевото  правителство…

Да спрем тук. Мисля, че 20 е добро число, дори когато става дума за броя на главите в един трескав дневник на едно трескаво събитие в стила на Кърт Вонегът и Дъглас Адамс. И ако това е бурята в чаша вода, и ако това е и бурята в океана на шекспировата драматургия, не виждам причина някой да се учудва и още по-малко да се оплаква от това, че талазите на тези бури все го изхвърлят на пустинни брегове с диваци, човекоядци и свадливи аборигенки с увиснали цици…

Почувствах се почти спасен от кризата, когато разбрах, че тази годна Николай Василев няма да харчи пари за тефтери и календари. Видях как потоци от свежи капитали потичат към българската икономика, тя бавно и с пукане в ставите се изправя от американската кредитна кал и показва среден пръст на световната криза и в частност на Европейския съюз, който напоследък се държи зле с родното правителство. Почувствах се горд от това, че ги има тези двама титани и че те и двамата са българи – Джон Атанасов, който изобрети компютъра, и Николай Василев, който намери средство за преодоляване на кризата. Но докато първият титан направи изобретението си и след това застина в паметник пред телефонната палата, то втория не спря полета на мечтите си – направи и следващата крачка, като посъветва държавните служители да купуват само български дрехи и обувки, за да възвеличаят още повече родното производство и да инжектират в бизнеса парите, които им се полагат по ведомост за представителни одежди. Никаква Дзеня, никакъв Шанел! Само български палтета и обущета!

Ще си позволя да прогнозирам, че полетът на Василевата мечта няма да спре и дотук. Щом така или иначе държавните чиновници ще носят само български дрехи, то не може ли тези дрехи да бъдат в частност български носии? Така, първо, ще се подкрепи икономиката, второ, ще се знае даден чиновник от кое регионално поделение на администрацията е: капанец, белодрешко или тронка и, трето, но не последно по значение, обличайки се в носии, държавните служители щат – не щат ще прихванат от добродетелите на старите българи и ще ги пренесат в отношенията на днешния забързан делник.

Но достатъчно ли е това? Дали няма нещо по-добро за българската икономика от това да облечем държавната администрация в български носии? Има и това е да не я обличаме изобщо. Така, вместо парите за дрехи да се връщат обратно в икономиката, въобще няма да излизат от нея. В офиса на вашата фирма ще влезе чисто гола данъчна инспекторка и свенливо прикривайки венериното си възвишение с формуляр образец №4, ще ви уведоми, че не дължите данъци, поне не и данъци, които иначе биха отишли за представителни разходи на държавната администрация.

А още по-евтино ще бъде, ако цялата държавна администрация бъде уволнена, защото макар и гола, тя продължава да харчи пари за кламери, хартия и тонер. Голи чиновници заемат ценно място в градския транспорт на път за учрежденията, голи чиновнички претоварват комуникациите, като отговарят на въпроси н гражданите по телефоните. Ако уволним всички тези голтаци, ще зашлевим още по-звънка плесница на световната икономическа криза.

Но макар и уволнени, голите бивши държавни служители ще продължат да се хранят, което е чисто разточителство в условията на световна криза. Има администрация – има проблем. Няма администрация – няма проблем. Нужно е само министър Василев да заеме за ден-два репресивния апарат на министър Миков и да се свършва…

И като оптимизираме по този начин министерството на държавната администрация, ще се заемем и с останалите министерства. Кризата ще бъде не само преодоляна, но и България ще се превърне във водеща световна икономическа сила. Европейският съюз най-накрая ще стане една единна държава със столица София. Съединените щати ще станат затънтена провинция, като каквато са замислени, а Индия и Китай ще се върнат към купичката ориз под неумолимия български икономически натиск. Българските политици ще кръстосват новия свят, яхнали своите електромобили, и ще събират данък богатство от всички!

Едно е да ти направят нещо, друго е как ще го приемеш. Може би най-яркото доказателство за това е неоспоримият факт, че хомосексуалистите приемат с удоволствие неща, които другите мъже намират за болезнени и унизителни. Така и аз през последните дни се препъвам о въпроса как трябва да бъде приет фактът на спрените от Еврокомисията 220 милиона за инфраструктурни проекти. Не веднъж ми се е случвало да констатирам че светът е троичен – забелязали са го дори Сократ и Хегел. Затова съвсем закономерно се появяват и три варианта при оценката на спрените пари. Ето ги:

Първи вариант: „МАНИАКАЛНО ДЕПРЕСИВЕН”

Как няма да ни спрат парите, като не сме народ, а мърша! Ние за нищо не ставаме. Управляват ни крадливи некадърници. Мафията се е сраснала с властта и вече не само притежава депутати и министри, а създава и свои партии, с които да управлява пряко, без да плаща на измекяри. Точно както големият рекламодател, вместо да поръчва и да плаща на печатаря, купува си собствена печатница. Какво направиха на „Батко” който смело точеше парите за пътища и раздаваше на всички, твърдо убеден, че раздавайки и на управляващата партия, никой с пръст няма да го докосне? Какво направиха на Вальо Топлото или на Таушанов? Много са прави от Еврокомисията да ни спират парите, защото те са цивилизовани, а ние сме диваци и именно те трябва да ни предпазват от нас самите, както не се дава на дете-идиот да си играе с кибрит. Хак да ни е! Заслужаваме си и съдбата, и управниците, защото ние си ги избираме. Докато червените бабички гласуват за червените боклуци и докато турците подкупват, заплашват и вкарват автобуси от Турция, не заслужаваме нищо по-добро! Да ни спрат и другите пари, че дано умрем от глад и умирайки с хриптящ глас да повикаме Иван Костов на помощ!

Втори вариант: „ПАТРИОТИЧЕН”

Хайде, холан! Тези в Европа да не са много хубави!  Първо на първо, не правителството е виновно за спирането на парите, а съдебната власт. Второ, хайде, áко обичат, да не се правят на света вода ненапита, сякаш ние сме тези, които са изобретили бюрокрацията и корупцията, а не те. Ние, в сравнение с тях, сме бледи пионерчета, когато става въпрос за крадене и лапане на европейски пари. Ние я закачим някоя троха, я не. Да не би пък да са обидени, че не им връщаме достатъчно? Да на би безотчетните пликчета да не вървят ритмично към тях или пък да не назначаваме достатъчно посочени от тях подизпълнители на европроекти? Ако е така, да кажат. Ние още се учим. Тяхното не се губи, я! Ако нещо ни различава от сърбите, това е, че те биха защитили пред чужденците всяко свое правителство, ако ще да е съставено само от изроди и всички да го мразят. Защото, макар и изроди, министрите са преди всичко сърби. Ние такова нещо няма да направим, ами по-скоро ще се плюем един друг пред „чужденците”, което вече доближава варианта „Патриотичен” към варианта „Маниакално депресивен”. Затова да не казваме, че такова нещо няма да направим, ами да го направим тук и сега: Европа лиши България от 200 милиона, не комунистите, не турците, не олигарсите и не мутрите, а България! Че те олигарсите и мутрите, като открадната парите, къде ще ги харчат? Пак в България. Ще създават работни места, ще потребяват, ще формират печалба и ще дават хляб на други българи. А не на чужди консултанти, посочени от чиновниците, които отпускат парите… Така че, Европа да си гледа работата!

Трети вариант: „СЕМИОТИЧЕН”

Семиотиката е наука за знаците и знаковостта на нещата. Според нея всяко нещо значи нещо. Думата „кон” е семантичен знак на животното, защото го означава чрез понятие. Паметникът на Цар Освободител е иконичен знак на коня, защото го изобразява. Конската фъшкия на улицата пък е резултативен знак на коня, защото като я видим, разбираме, че оттук е минал кон и понятието за него, както и неговият образ, тутакси възникват в съзнанието ни. Какво възниква в съзнанието ни от фъшкията със спрените 220 милиона пари за структурни проекти? Че може би всичко това е знак. Дори Доминик дьо Вилпен каза, че е знак, в случай че това все още не е станало ясно на онези, които си мислят, че е само фъшкия. Спрените пари не са толкова много. Те не са и спрени окончателно. Ако Еврокомисията искаше да ни накаже финансово и икономически, щеше да го направи много по-убедително. Да, спрените пари са знак. Знак, простичък като знака „забранено за каруци”. Знак, който казва: „Докато в България управляват БСП и ДПС, България няма да може да си сътрудничи добре със структурите на Европейския съюз. Махнете си това управление и давайте да работим!”.

Блазя им на шизофрениците! Те са само раздвоени. А ние оставаме разтроени, защото не знаем кой от трите варианта да изберем, за да изтълкуваме нещата правилно? Я да си сипем по една тройно препечена сливовица и да извадим туршията!