ВЪЗСЕДНАЛИ ВОЛЯТА МРАЧНА
прабългарски конни крачат.
През смутни епохи долитат
за своите внуци да питат.
В съня ни се втурват тревожно,
край нас се подреждат набожно,
с размах ни отвиват краката
и лягат до нас във леглата.
Конете, останали вхола,
до късно безсрамно трополят
и царствени сенки витаят
с въпроса: “Готов ли е чаят?”.
Пристъпва напред командирът,
решен непреклонно да дири
ответност от людеге днешни –
страхпливи, коварни и грешни.
Какво да му кажа? Не зная.
В ръката му брадва сияе
с лъчите на много въпроси,
които от давното носи.
Та-рата, та-рата, та-рата,
па-бимби, па-бумба, ура!