Демо: Sulla.Blog.Bg

От малък обичам да посещавам ресторанти и в изолирани случаи – други заведения за обществено хранене. Привлича ме човеколюбивата и жизнеутвърждаваща атмосфера в тях, обичта на келнерите (единствените същества, които са толкова по-щастливи, колкото повече им капризничиш), и не на последно място заради вкусовите и енергийните качества на веществата, упоменати в менюто. Някои хора ядат много но за сметка на това не пият. Именно от тях аз никога не съм бил. Обичам да смесвам мазните и калорични храни с големи количества концентрати според сезона, политическата обстановка в страната и моментното настроение, в което се намира моята чувствителна и ранима душа. Например когато юли е в разгара си, Волен Сидеров попържа Доган на майка, а моето суперего предвкусва концептуалното изчерпване на съвременната цивилизация в нейните фундаментално-естетически измерения и от това ми става досадно, си поръчвам свински врат на скара с голямо перно и таратор в чаша. Гарнитурата може да е пържени картофи с лютеница или задушена царевица според това дали името на човека, с когото съм на масата, започва с гласен или съгласен звук. Обаче когато иде Коледа и червеният електорат с люти клетви пали нафтовите печки, обичам да започна с леко подправено с черен пипер минестроне и водка, после патешко филе с боровинков сос и пюре, разбира се, младо каберне от северните подножия на Родопите – една бутилка с основното ястие и една с десерта, в който задължително са застъпени мазни сирена от рода на грюерите, ементалите, мирабо и може би малко камбоцола. Разбира се, с редуващи се резенчета мандарини и киви между тях…

Вероятно заради изреденото по-горе съм дебел като хипопотам. С глухо стържене бедрата ми се трият едно в друго и само за седмица смилат и най-здравия панталон. Коремът ми е толкова огромен, че пъпът ми вече е дълбок не по-малко от 20 сантиментра – ако легна по гръб и някой пусне камъче в него, ще трябва да почака, докато то стигне до дъното му със затихващо кънтене. Шия си ризи от калъфи за юргани, а във ваната си кисна само краката, защото няма място за друго. Но най-страшно е подозрението ми, че жените вече не се влюбват в мен с такава готовност, с каквато го правеха, когато бях един стегнат 140-килограмов юноша. Ето защо АЗ РЕШИХ! Ще отслабна, дори да се наложи да елиминирам десертите и да спра да пия бира като разредител на концентрати.

Публикувано на 09.10.2006 в 11:14 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Коментарите, pingback и trackback са забранени.