Седях в офиса на някаква фирма и плетях шал за моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе дребно човече с проскубани бакенбарди. Човечето седна до мен и ми разказа следната история:
- Това се случи преди месец – започна то. – Седях в офиса на някаква фирма и шиех пардесю за моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе старица с две патерици – зелена и червена. Старицата седна до мен и ми разказа следната история:
- Веднъж, когато бях още млада – започна старицата, – седях в офиса на някаква фирма и шлифовах стъкла за очилата на моя любим. Изведнъж вратта се отвори и влезе негърски вожд с щит от леопардова кожа. Негърският вожд седна до мен и ми разказа следната история:
- Ако не се лъжа – започна на доста дъбър ндебеле той, – по онова време седях в офиса на някаква фирма и осмуквах едно кокалче от малкото пръстче на моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе строен кавалерист със сабя и бяла фуражка. Кавалеристът седна до мен и ми разказа следната история:
- Помня – започна кавалеристът, – бях още юнкер и седях в офиса на някаква фирма. Изведнъж вратата се отвори, но не влезе никой. Само далечен и мрачен глас прокънтя: „Нима ти си нямаш любима?”. „Не” – отговорих след кратък размисъл, достатъчен животът ми да премине на лента пред очите ми, а половин година по-късно се задомих.
Като каза това, кавалеристът извади сабя, чукна токове и се самоуби.
Негърският вожд замълча за миг, въздъхна и кротко умря от някаква зараза, донесна от бял мисионер.Още пазя щита от леопардова кожа – завърши старицата и мълниеносно се мумифицира. – Успях да продам зелената патерица, но червената никой не пожела да купи, защото бяха години на антикомунизъм.
Така човечето с проскубаните бакенбарди завърши разказа си и издъхна в такива спазми, че се омота в преждата и разплете целия шал, който плетях за любимата си. Ето защо трябваше да започна отначало.

Хитро, …. ама доста мрачно. Е, нищо, аз днес ще компенсирам с цветенца, птички, пчелички и разказчета за любов
Не ме предизвиквай…
… да бъда мрачен :-Р Ху-ху-ху-у-у!
Лелееее …
…не, няма да ме уплашиш, аз мрачните ги по-обичам – все се мъча да им набия в главата малко светлина. (хахаха).
Тия, по-светлите, кво да ги правя?
hmm
za6to na G. Rai4ev? Kakvo ima6 sre6tu nego sega – 124 godini sled rogdenieto mu?