Демо: Sulla.Blog.Bg

И докато чакам предизборното медийно сияние на президента да се разгори до абсолютното си съвършенство, тоест да го видим как готви заедно с Иван Звездев, ще се върна още въднъж към кампанията на БНТ за най-велик българин. Има жени, за които казват: „грозна, ама умна” или „тъпа, ама готина”. Е, кампанията на БНТ е тъпа и грозна. Такава, кой знае защо, е и всяка реклама на България, като например разчекващата се върху поледицата в тъмна нощ девойка, целяща да докара зимната олимпиада у нас. Дано не кандидатстваме за лятна олимпиада, че догава девойката ще трябва да получава слънчев удар всяка вечер след новините. Дано не излъчваме в чужбина и клиповете за великите българи и особено оня с бебетата, зачулени с хартиени черно-бели портрети а-ла политбюро. Не знам кое е по-гадно – показването на наредени като бройлери бебета и използването им за рекламно внушение (какво точно – за това, дами и господа, моят светъл ум не може да се договеди) или гаврата с починали хора като Раковски, Вапцаров и другите, чиито зле репродуцирани образи се използват, при това гротескно несъразмерни, за  подмяна на бебешките личица. Не, че съм ревностен ценител на бебешки личица или други части, но се натъжавам от грозотата и посредствеността. Такава грозота може да бележи само душите на хора като онази бабичка с вид на овдовяла офицерша от 70-те, получаваща оргазми от преподаване на съветска литература, която, като ме видя, че давам храна на бездомни двумесечни кутрета, дойде да ми се похвали, че е извикала кучкари да ги приберат. Хайде да я изберем нея за най-великата българка! Или поне за най-типичната и представителната. Понеже и бездруго се чудя какво да правя, ще взема да инвестирам и аз в една фирма за прочистване на градската среда и ще я нарека „Селяндуро-равновесие”. Чрез нея ще създам нова професия – нещо като кучкар, но всъщност цървулар – такъв, който улавя с примка простаци и тъпанари. Оттук и нови работни места, които, естествено, ще се заемат от прииждащите селяни. Тогава ще създам втора фирма – „Цървуло-милосърдие” и ще я пусна да се конкурира с първата. Ето така селяндурите ще се ловят един друг, а какво ще се правят, като се хванат, хич не ме интересува. Страх ме е само, че ще се обезлюдят градовете, но пък ако останат само аборигените (коренни жители – лат.), тагава предвиждам такъв живот, че само си викам „Дано!”, както пее костовистката, но иначе правилна комшийка и буржоазка дълбоко в себе си Богдана Карадочева. Никой не е съвършен. Освен за шаяците, имам виждане и за циганите, но изложението му изисква отделна разработка и много по-сериозна мобилизация на словесното богатство. Ще го изложа, обещавам. А на този етап единственото, което ще направя, е да се включа в кампанията за избор на най-велик българин. Ето – моята номинация е Алберт Коритаров. Защо ли? А защо не? Но искам като спечели, а аз съм сигурен, че такъв герой на нашето време със своята нравствена и физическа красота не може да не спечели, исакм творците, създали клиповете с портретите и бебетата, да направят клип и за  Коритаров. Вече го виждам – с искрящ от чистота памперс, подритва с крачета в олющено креватче, а физиономията му – покрита с огромна снимка на поп Кръстю или пък на онази бабичка, кучкарката. Стига, разбира се, преди това да не се намеси я „Селяндуро-равновесие”, я „Цървуло-милосърдие” ООД….

…Петров – обикновен педераст” – е отговорът от популярния виц за двамата, дето се запознавали на плажа. На този виц ме навя примера, който дава БНТ, за да насочи мислите ми към темата за Великите българи и да ми обясни как да предложа своя любимец – „напр. Иван Петров – лекар”. Въвличайки ме в този интелектуален експеримент, БНТ разкрива широки хоризонти пред фантазията ми, като: Хан Аспарух – хан, Кирил и Методий – братя (тук не знам кой от двамата ще дойде по-велик, но сигурно телевизията има алгоритъм и за това), Баба Тонка – баба, Професор Балан – професор и Професор Вучков – обикновен луд. Етко как се завъртат нещата и се връщат обратно на плажа при Петров и Иванов. Сега, телевизията, понеже е недостижима в гениалността си, предлага в менюто с велики българи и такива  като Ахмед Доган и Вежди Рашидов, но аз все си мисля, че те нито са велики, нито са българи. А Вежди Рашидов не е ли правилно да се казва Вежди Рашидови? Както имаше една университетска дама на име Венче Попова, като правилното следва да е Венче Попово. Българският език ревностно държи имената да се съгласуват по род и число.Имаше и една Светла Маркова по английски. Обичах да седна в кръчма и да попитам: „Имате ли Светла Маркова?”, а те да заизреждат: „Да, Туборг, Хайнекен, Пилзен, Будвайзер…”. Спомени.  Но да не се разсейваме, а да избираме велики българи, защото изкушението е голямо. Ето – аз например се разкъсвам между Волен Сидеров и Ути Бъчваров. Каква национална емблематичност лъха от всеки от тях поотделно, че и от двамата, взети заедно! Аз вече не знам какво гледам – „Великите българи” или „Господари на ефира”! А кой е Румен Родопски? Добре е да науча, защото може да се окаже, че той ще е най-великият българин, а аз да не съм го чувал. Конфузно ще е някак. Телевизионери! Сложете снимката на Румен Родопски в клипа, дето го въртите всяка вечер – онзи същия клип, където дърводелец бичи летви за рамки, а домакиня гушва снимката на Невена Коканова от хладилника и се завтича с нея на улицата. Добре, че затворниците не тичат по улиците с изображенията, които им висят по стените, че тогава ще стане много секси. Те затова са и затворници – да не тичат по улиците. Добре е някои хора да бъдат озаптявани (оттам и заптие),  добре е и БНТ да я озаптява някой. Не знам кои будни умове залягат зад подобни кампании като „Великите българи”, но по-добре да залягат над рекламата на България зад граница. Гърция и Кипър са уникални в това отношение. Правят такива кампании, че да ти потекат лигите, като ги гледаш по чуждите телевизии. Или пък да не залягат, а? Да не стане нещо като концерта пред „Александър Невски” по повод кандидатурата ни за зимната олимпиада. За тази кандидатура поне има адекватен клип – някаква женица не може да ходи, ама тръгнала да се пързаля. Явно това е национален спорт, защото и БНТ ни пързаля с великите българи, а ние правим пируети, аксели и тулупи, пускаме SMS-и (прочее, по 60 ст. парчето) и предлагаме лекари на име Иван Петров. Като казах … , та се сетих – хайде стига събирахте пари от хората с тези SMS-и! За всичко SMS-и! Мисля, че и властовите структури могат да вземат поука – вместо да сменят табелите с номерата на колите и да регистрират домашните кучета, да карат хората да пращат SMS-и. Който не прати, му слагат насила парно. Хайде, де!…

Браво! Браво, така се прави реклама: среща на НАТО в София, първа пресконференция, говори Генералния секретар Яп де Хоп Схефер и, не щеш ли, хоп де троп пред него една бутилка минерална вода Девин, ориентирана с етикета към камерите по-прецизно отколкото пирамидите къмто посоките на света. Всички телевизии дават Яп де Хоп, после има репортажи в късните новини, а на другия ден – в сутрешните блокове. Без капка ирония трябва да се свали шапка на тези, които са го организирали. Друго си е да си купиш водата, която пие Генсекът на НАТО. Всъщност никой не го е видял да я пие, ама нейсе. А и да го беше видял някой, какво от това – като си наливаме вода от чешмата, интересували ни от кой язовир идва и коя знаметост си кисне краката в тоя язовир? Не. Водата си е вода – цената на бутилирана такава се определя съвсем мъничко от бутилирането, малко повече от логистиката и най-вече от рекламата. Но рекламата на вода поне не лъже като да речем рекламата на кремвиршите „Сачи”, която ни внушава, че са направени от „първокачестквено телешко и свинско месо”. Да сметнем: първокачествено свинско – 15 лв./кг.; първокачествено телешко – 14 лв./кг.; кренвирши – 4,50 лв.кг (данни от Рамстор). Тоест когато в първокачественото месо се вложи труд, енергия и (нота бене!) реклама, то става три пъти по-евтино. Та това е гениален макроикономически механизъм за повишаване на народното благосъстояние. Ако, например, бензинът стане 2 лева за литър, не е нужно да се прови нищо, освен да го разфасоваме в кристални шишенца от по 100 милилитра и веднага ще се върже на 70 стотинки. Но в интерес на справедливостта, трябва да признаем, че всъщност рекламата на Сачи не лъже. Там се казва, че „истинските кремвирши трябва да се смес от първокачествено телешко и свинско месо”, но никъде не се претендира, че Сачи са истински кремвирши. Да, истинските може би са такива, но вие си купете от нашите. В подкрепа и следващия кадър – някакъв пиронкьо опитва кремвирша и казва: „Друго си е чистото месо!”. Друго си е ами, не това, което рекламирате, нали за това говорим. Та в този ред на мисли може да се каже, че Сачи са напълно коректни към потребителите – не само ги образоват по отношение на истинските кремвирши, но и не оставят у тях съмнение, че те са „друго”. Почтени към потребителите са и рекламите на олио, които гъделичкат копнежа ни да ги закупим, натъртвайки на обстоятелството, че точно това олио не съдържа холестерол. Истината е, че никое олио не съдържа холестерол, освен ако в него не са пържени свински пръжки, пък и за тогава не е сигурно. Но важното е, че рекламата не е заблуждаваща и подвеждаща – има ли холестерол? Няма. Можем ли да кажем нещо на реклама за спанак, която твърди, че спанакът не съдържа никотин? Нищо не можем да кажем. Така че – купувайте нашия дъбов паркет, защото той не съдържа нитрати.

Но има и реклами, които откровено са лъжливи и подвеждащи. Рекордьори са „чудесата” за отслабване. Те биват от неутрално безвредни до сериозно увреждащи (когато съдържат ефедрин) и на цена от лев-два до 400 лева на месец! Да, 400 лева за пресовани билки с неясен произход. Тези последните се рекламират по дърветата и уличните стълбове на фишчета с размери 6 на 10 сантиметра, които те карат да се обадиш на някакъв телефон. На този телефон някакъв человек с патоса на протестантски проповедник ти обяснява, че си се свързал с търговец на Хербалайф – безценен препарат, който не се продава по магазините, не се предписва от лекари, не се знае каквибилки съдържа, защого са американски, но пък който се предписва индивидуално – ако го пиеш сутрин, обед и вечер, отслабваш; ако го пиеш два пъти сутрин и веднъж вечер, напълняваш; ако го пиеш преди лягане с приклякане и подпръцкване, си сменяш пола, а ако го поемеш ректално, те правят космонавт. Такива работи. На този фон натрапчивият „хоп де троп” на минерална вода „Девин” си е благороден и цивилизован акт. Ето, в кадъра с драматично нагазилите в придошлите води репортери (сякаш няма къде другаде да застанат) може небрежно да се подхвърли флаконче Уош енд гоу, а до Лора Крумова – Лонда колор. Всъщност вече не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали Лора Крумова си изрусява краищата на косата или си боядисва корените черни. Да-а-а…

Почти всичко около топлофикацията вече е ясно. Ясно е дори какво пере баба Цеца – пари. Както казва скороговорката: „Перо пере пари. Като пор пере Перо парите. Пери, Перо, пери”. Едно обаче остава недоизяснено – каква реклама си е правило парното. Това не изясни дори Ана Цолова от Бъ Тъ Въ, въпреки старателното си сумтене и преглъщане по въпроса. Затова ще ви го изясня аз като стар и опитен рекламист. Първо, кампанията започва с телевизионен клип – Валентин Димитров в скромен мезонет нейде в планината. Опитва се да разпали електрическа печка, като я духа с вестник, но не успява. Влиза баба Цеца и го зашлевява през лицето. „Ти за топлофикация не си ли чувал, бе, келеш!” – прокънтява гласът й над смълчаните върхари. Тогава влиза бригада на Техем и сръчно монтира радиатори и топломери, където завари. Брадичката на Валентин Димитров трепери от потиснато ридание – дали от щастие или от обида? Близък план на космата ръка, която пуска радиатора на МАХ. Всички блажено се изпотяват.

Телевизионният клип го има и в радиовариант, но там изпотяването се губи, което застрашава продажбите на рекламодателя и дава шанс на конкуренцията. Ефектът от въздействието на клипавете се подсилва и с външна реклама. Билбордове изобразяват замразени ембриони. Леденостуден надпис по диагонал гласи: „Топлина трябва, за да станеш човек”. В долния десен ъгъл малък триизмерен модел на абонатна станция деликатно подсказва правилното решение за ембрионите. Проблемът тук е, че част от тези билбордове били на оградата на един родилен дом и репортерите от Бъ Тъ Въ се възмутили много, защото ембрионите, които били вътре в родилния дом, щели да видят как са замразени събратята им и щели да се потресат от фонтанелата до пъпната връв. А пък самият  Васко от Нова телевизия се маскирал като ембрион (изключително сполучливо, твърдят очевидци) и проникнал в родилния дом, да види, аджеба, за какво става въпрос и да изобличи санитарката, която като теглела бебетата, удряла в кантара. До това доведе външната реклама на Топлофикация.

Разбира се, не може и без така наречената сувенирна реклама – запалки, химикалки, рекламни топломери и др. Затова и от Топлофикация се постарали да бъдат оригинални и изговили преспапие-радиатор с логото на фирмата (малко тежко и като го сложиш легнало, тече ръжда, но иначе ефектно), дамски тръбен ключ, който всъщност е червило, и, най-популярното сред контрагентите, тефтерче за бележки, чиито листове всъщност са сметки за плащане. Стойностите са по-високи през зимните месеци.

Та ето, значи, къде са парите за реклама на Топлофикация. Който си мисли, че са гепени, не е прав. Аз мога да ви кажа и къде са парите за реклама на България по проекта на външно министерство от миналата година, ама някой друг път. Дотогава си мислете за Мадарския конник като за ключодържател.

Възхищавам се на текстописеца, който е отронил рекламата на бира „Ариана”. Този светъл ум и граф Сандвич на нашето време е такъв словесен манипулатор, че сигурно би се справил по-успешно от Св. Ангустин Блажени с доказателствата за съществуването на Бог. Ето за какво става дума. На фона на красиви кадри с узрял хмел, запотена бирена бутилка и капка, който прелива в залязващо слънце, потрепващ от искреност мъжки глас казва: „… направена по стара чешка традиция, която води началото си от софийската фабрика на братя Прошек”. Направо чешка бира, Пилзен на Балканите! Нищо, че чешката традиция, кой знае защо, води началото си от някаква фабрика в неголяма балканска столица, нищо, че братя Прошек не са пивовари, а архитекти и инженери, построили Лъвов и Орлов мост (вярно – и бирената фабрика) и участвали в създаването на Батемберговия градоустройствен план на София. Важното е, че името им придава екзотичен вкус на бира „Ариана”. Но дори Прошекови да са били пивовари, дори цяла Чехия да се е научила да вари бира от софйската фабрика и от никой друг, какво общо има това с „Ариана”? Това, че е вдъхновена от традицията, може би. Е, и аз имам един опел „капка”*, който се вдъхнових да си го купя по стара германска традиция, водеща началото си от мерцедеса на един познат на братовчедка ми, която живее на ул. „Кракра” зад бирената фабрика на братя Прошек. И пия „Блек рам”**, където думата „уиски” се пише по същия начин, както при „Чивас Регал”, основан през 1801, по шотландска традиция – нито нова, нито стара.

Но не „Ариана” е любимата ми реклама напоследък. Нищо не дава такъв простор на въображението, както рекламата на новата четка за зъби „Колгейт 360 градуса”. В клипа две обикновени четки имат нови съседи, които са въпросните „Колгейт 360 градуса”. Старите четки потракват в чашката си от страх, че хората вече няма да ги използват, влюбени в прогреса. Не че на тяхно място аз бих страдал, ако някой откаже да си мие зъбите с мен, но те си знаят. Не стига, че космите на новите четки са разположени по революционен начин, ами на обратната страна имат хитроумно приспособление, с което да си стържеш езика. А това, че въобще има някакъв смисъл в стъргането на език, се внушава от репликата: „… клиничните тестове доказват, че новата четка отстранява 96% повече (NB! – не например кръгло 90 или 95, а точно 96% – б.а.) от бактериите по езика”. И ето, всеки буден ум търси да си представи къде са проведени тези клинични тестове. Коя е тази клиника, в която се лежи от мръсен език – от тази чума на нашето столетие! Кои са тези лекари, които с риск за собствените си езици не само лекуват обречените, но и извършват научна работа в името на останалото човечество! Вероятно тази клиника се намира между „Клиниката по неизрязани нокти” и „Спешното отделение по мръсни уши”. Или пък е две преки надолу, наляво и там пак ще питате за „Изолатора за болни от косопад „Слави Трифонов””. Не знам. Мистерия…

* всъщност нямам опел „капка”, това е художествена измислица – б.а.

** това е още една груба и безпардонна художествена измислица – б.а.

„Има много средства за отслабване – споделя една култова телевизионна реклама – но само едно дава резултат – нашето”. Става въпрос за телепазарното клипче на продукт, наречен „Сауна белт”. Слагаш си го на шкембето и той те изпотява. Изглежда повишаването на температурата денатурира и някои белтъчини в мозъчната кора, защото изглежда има хора, които вярват, че по този начин се отслабва. Дори боксьорите, тези сурови мъже с разкашкани от бой по главата мозъци, знаят, че изпотяването води само до обезводняване и ако при него се губи някакво тегло, то се възстановява напълно при следващия прием на течности. Но пък може и да не е така. Може боксьорите да грешат и „Сауна белт” наистина да е онова революционно средство за отслабване, което ще промени света, както би го променило единствено откриването на средство против оплешивяване. Ако е така, ако, препасвайки се с чудодеен колан, заместваме дейности, които по правило са трудоемки и продължителни, то защо да ползваме колана само за отслабване? Ето например един „Фитнес белт” може да ни направи културисти, ако го поносим под дрехите седмица – две. „Басейн белт” пък ще достави насладата от плуването, докато се возим в трамвая, но не се знае дали ще трябва да се ползва с очилца и гумена шапка – аксесоари, които не влизат в хармония с всеки тоалет. „Уомън белт” няма да го коментираме тук, но пък ще се спрем на мечтата за „Кръчма белт”. Макар че ще е забранен за употреба при шофиране, този революционен продукт ще достави незаменимо потребителско удовлетворение най-вече с усложнения си дизайн. В комплекта му вече ще има дистанционно, предназначено за дискретно носене в дланта, чрез което ще могат да се променят режимите на работа на колана – малка ракия с шопска салата, мастика с таратор, мешана скара, три бири и грамофона да свири. Без да полагаме никакви други усилия, само с помощта на „Кръчма белт” ще можем да преяждаме и препиваме бързо и лесно у дома, на улицата или на работното място. А ако се обадите в близкия половин час ще получите още две сунгурларски специални на цената на нервозно кюфте и като подарък – сметката.

Софиянец да се наричам не е първа радост за мене, но пък много се радвам, че от 10 юни е в сила новият закон за защита на потребителите. Там, наред с вдъхновяващите текстове, според които можеш в срок от две години да удариш всяка стока в главата на този, който ти я е продал, личи и безпрекословното: „Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама”. Ето сега ги сгащихме юнаците от Лептен (кажете едно „мерси”, чи ви правя безплатна реклама), които лъготят, че са правили анкета в София, за да видят дали хората познават антипъпъчната им емулсия, а то не е нито анкета, защото са някакви роднини и познати на чорбаджията, нито е в някаква София, ами в студийце на блубоксец*, връз който сетне са насложени кадри от столични улици, уж действието се развива там. Но това далеч не е най-заблуждаващата реклама, която се върти по телевизиите тези дни. Да вземем новото видео на Кока-кола – това, дето пускаш стотинката и пухчетата мляскат бутилката, а тя после парадира пред трибуни с приказни триизмерни герои. Ами че отворете който искате автомат за Кока-кола и ще видите, че вътре няма такова нещо. Или пък на плажа, дето една девойка те хваща за задника и казва, че летните свалки почват. Архизаблуждаваща реклама! Миналата седмица бях на морето и никой не ме хвана за задника. Ами рекламата за Мики и Вики? Коя от двете е Мики и коя Вики? Дали наистина са най-добрите приятелки на света и не са ли това например Цеца и Меца, ама никой да не им го признава, защото е имало кой да си плати. Такива ми ти работи със заблуждаващата реклама.

Непочтената реклама. В закона тя се определя като реклама, която „съдържа елементи на дискриминация или накърнява човешкото достойнство”. Има една цяла поредица реклами на вафли, в които нещастен господин от европейската раса бива зверски дискриминиран от негър, който му блъска поршето в пропаст, хвърля му чували от дирижабъл и прочие. Аз, например, като европеид се чувствам онеправдан да гледам такива работи. Ами какво да кажем за достойнството на онзи човечец, когото заливат с Капи темпо, той пада по задник и му лъсва пупата? Ами всички онези, на които „Спрайт има да каже нещо”? Ако героите в рекламите се създават, за да се идентифицират с тях потребителите на продукта, то всеки младеж, лизнал спрайт през живота си, следва да определи себе си като неудачник и онанист. Как после да имаш ненакърнено достойнство!

Ето какво. За да няма противоречия със закона, да се забранят всички реклами, с изключение на: колан за отслабване, чехли против целулит, магнитни наколенки, ръкавици против късогледство, надуваемо легло-кресло-ремарке, прах за пране, който премахва брадавицата на леля Мария, банков кредит, който не трябва да връщаш, Ани, би ли ми подала очилата и Азис във всичките му проявления, защото той е национално богатство.

блубокс: син плат, който после през пулта се прави прозрачен, за да се види друга картинка – бел. Хачо Бояджиев

От доста време Азис вместо да пише песни, отслабва панаирджийската. Вече се притеснявам, че ще отслабне толкова, че първо ще стане прозрачен, а после ще изчезне съвсем (де тоз късмет!). Това ме навежда на все по-често спохождащите ме мисли за рекламите, които ни карат да купуваме разни неща. Понеже съм мързелив, нямам данни за пълна картина по въпроса, но искрено се забавлявам от някои особено ярки неща. Например:

Екстракт от кашмир

Когато за пръв път ни запознаха с това научно откритие (не знам, може вече да е получило и нобелова награда), май ставаше дума за някакъв сапун за пране. Значи има такъв екстакт в него и като си переш шаяка, той става кашмирен. После чудодейния екстракт се появи и в някакъв шампоан – как не ги е страх, че като го ползват косата им може да се превърне в кози подкосъм. Чудни хора! Аз пък ще патентовам друго – автошампоан със стружки от мерцедес. Мийте си с него жигулата в продължение на 14 дни и ако не стане на S-класа, ще ви върна парите.

100% по-силен

Това май беше нещо за миене на чинии. Понеже аз чинии не мия, остава ми време за интелектуален онанизъм, те се питам – по-силен от какво? И което е по-интересно, я да сметнем колко повече е нещо от нещо друго, когато е повече със 100 %. Ако този месец съм получил 100 лева, а другият 100% от този, мисля, че ще получа пак 100 лева. Та, иначе казано,       „100% по-силен” значи точно толкова силен, колкото не става ясно какво. Така и с „бира №1 в Германия” – кой ги номерира, коя е бира №2? А бира № 37? Това много прилича и на:

Научен институт

Казват „независим научен институт доказа”. Дори тоя „независим институт” си има нещо като лого, което представлява картата на България, оцветена като родния трикольор. Само дето не се знае как се казва институтът, къде е, кой работи в него и дали там се развива някаква друга дейност освен тестване на прахове за пране и шампоани. Не така анонимен обаче е институтът на Проктър и Гембъл еди къде си. Сега, имали такъвм град, има ли в него такъв институт, не е важно. Важно е всичко да звучи конкретно и с това да буди доверие и желание за покупка. Важно е и какви са резултатие от научните програми в този институт – най-хубавият шампоан е Хед енд Шолдърс. Аз да бях на мястото на конкуренцията щях да запретна ръкави и да работя упорито – може пък догодина институтът на Проктър и Гембъл по чисто научен път на открие, че най-хубавият шампоан е произведен от някой друг, а не от Проктър и Гембъл.

Да, затова най-добре е да се концентрираме върху реклами като тези на Бекс и Данон, които съдържат откровеното послание „не разбрахте нищо”. Но говорехме за Азис. От няколко дни той се мярка в някакъв нескопосан клип, където в началото е дебел, какъвто майка го е родила, а в края е слаб с помощта на странично сплескване на кадъра. Е, как да не ти въздейства това послание. Те не послание – то граничи направо с манипулацията, как са се сетили да го измислят! И цялата тази революционна метаморфоза става възможна благодарение на прахче или сиропче, наречено „златно чудо”. Дами и господа, хомо сапиенси мои! Как въобще може да се гледа сериозно на нещо, което хем е „златно”, хем е „чудо”. Не знам колко струва това, но явно е евтино. А един англичанин беше казал: „Не съм толкова богат, че да купувам евтино”. Сега Азис, като вземе още някой лев от поредната рекламна кампания, сигурно ще отива да отслабва с някакъв сибирски корен, оцет и олио на хапчета, лепенки, кой знае – може и контактни лещи за отслабване, перука за отслабване, билки от тракийски светилища или накоя „платинена мистерия”. Нека отслабва. Ние ще гледаме рекламите. Ще ги гледаме с любопитството да видим как Азис ще се справи с конкуренцията на отслабващия танк от един друг клип…