Демо: Sulla.Blog.Bg

БТА: В предаването „Часът на Милен Цветков” раздразнена дама от миньорско село в югозападна България изрази желанието си да не е вече българска гражданка. За мотив посочи, че е развеждана два пъти и има пет деца, а държавата не й дава пари. „Аз съм родила пет деца на тая държава, а тя…”

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

Аз, долуподписаната българска Държава, с напиращи сълзи в ъгълчетата на моите дръпнати ханаспаруховски очи, изказвам искрената си благодарност на оная госпожа, дето ми роди пет деца. Благодаря ти, българко, че каза „Не!” на безопасния секс (а не на секса изобщо). Благодаря ти, че отказваш да започнеш работа, за да се грижиш за моите пет деца. Благодаря ти, че не създаде семейство, за да си останат тези пет деца само мои. Благодаря ти, че не желаеш да си моя гражданка, но все пак не си толкова жестока, че да ми отнемеш грижата за твоите (моите) пет деца. Обещавам ти, че ще ти давам пари. Ти недей да работиш, аз ще си ти давам. Ще взема от онези мръсници частниците и от онези учени гадове, със сложните професии и големите заплати. Малко са им данъците на тях, с още ще ги обложа и ще дам на теб, само недей да работиш! От онези, които са намерили работа в чужбина също ще взема. Ще взема и от студентите – какво им трябва на тях! Не мога да взема само от циганите. Ще ме прощаваш, но те са ми по-мили и от теб, защото ми раждат не по пет, а по 11-12 деца – все електротехници и дървосекачи.

Благодаря ти още веднъж и оставам вечно твоя:

                                           ДЪРЖАВАТА

P.S. Що се отнася до гражданството. За съжаление, не можеш да спреш да си моя гражданка. Можеш да спреш единствено да си моя селянка, защото само с това разполагаш.

НАЦИОНАЛЕН ОМБУДСМАН: Ей, голяма мръсница е тая държава, бе! Бива ли такива писма да пише на женицата. Срамота!…

Аз съм емоционален човек и лесно се поддавам на внушения. Например, ако по телевизора дадена женица започне да си разкопчава сутиена, пулсът ми се ускорява. Ускорява се и когато на екрана лъсне 50%. Особено, когато става дума за отстъпка. Тогава душата ми започва да мечтае. Ех, апартеминти, ех, коли! Представяте ли си какъв живот ще е, ако са наполовина по-евтини! Но за това са отстъпките: да вдъхновяват потребителите. Ето, някой от мобилните оператори, не помня кой беше, дава отстъпка 50% от месечната си такса. А банка ДСК дава 50% отстъпка от такса разрешаване на кредита. Странни хора са в ДСК. Аз отдавна ги подозирам в известна извратеност заради китайчето, онова, дето вика „Банка ДСК, я!” и което всъщност е Смръдльо от рекламата на Глейд микроспрей. Какво рекламно послание ни отправя ДСК? Може би: „Ау-у-у, че мирише! Банка ДСК, я!”. Не знам…
Но да са живи и здрави, щом дават отстъпка от цели 50% от такса „разрешаване на кредита”. Точно както един мой приятел на времето си закупи всичко от Цептер, само и само да спечели наградата – комплект ножове, така и аз решх да изтегля стандартен потребителски кредит от ДСК, само и само да спечеля 50% от такса „разрешаване на кредита”. И ето тук зазвучава загадъчната и напрегната музика, която предвещава появата на лошия в криминалните филми. В тарифата на ДСК такъв термин няма. Има много други такси, които, не знам защо не се рекламират – Разглеждане искане за кредит, Предварителна оценка на доходи, Оценка на обезпечение, Учредяване и заличаване на обезпечения, Ангажимент, Управление на предоставен кредит, Изготвяне на количествено-стойностни сметки, Проверка на количествено – стойности сметки, Предоговаряне и/или преструктуриране на кредит, Такса за пълно погасяване на изискуем дълг, Контрол при поетапно усвояване, Административна такса за обслужване на кредита при отпускането и усвояването на сумата… Всъщност защо не се рекламират тези такси? Някои от тях са в проценти, което доста променя процентите, които се рекламират. Както и да е. За мен е важно, че моята такса, таксата която ме отведе от телевизора до банката, я намаше! Нямаше я таксата „разрешаване на кредита”! Свързах се с кол-центъра на банката. Любезен младеж изобщо не знаеше за каква става дума. За разлика от него, любезна девойка (винаги съм казвал, че жените са по-добрата половина от човечеството) ми обясни, че под тази такса се разбира друга, която всъщност е 10 лева. Следователно, ако се включа в промоцията до края на годината, ще спечеля 5 лева! Цели 5 лева! Ето на това му се вика изкушение. За такива неща Кръстинкът е въвел термина „предложение, на което не можеш да откажеш”. Но аз, с вродената си чувствителност, се притеснявам. Няма ли ДСК да изпита известни финансови притеснения, като така щедро раздава по 5 лева наляво и надясно. Вярно, от всеки 10 хиляди кредит тя печели по около хиляда чисто, но 5 лева са си 5 лева. Не са 2 лева като от онази реклама, дето уж една девойка прави свирка на един младеж, ама тя не прави свирка, а рови в документи, а на него не му правят свирка, а яде чипс, но когато бръкнеш в пликчето с чипса, не вадиш чипс, а вадиш 2 лева. Сложен свят…

Не мога да не се съглася с жената – аз, закоравелият медиен наблюдател. Тя се обади по телефона май при Милен Цветков, Коритаров или друго някакво фрик-шоу, за да разбули истината за генезиса на насилието от страна деца спрямо други деца. Гласът й беше като на библейски пророк, когато оповести пред света, че за насилието са виновни екшъните по телевизора. Ето, когато тя била млада, кръв да видели – припадали. А сега? Само кървища: децата гледат и се вдъхновяват. Приемат насилието за нормално и се осакатяват едно друго като професионални командоси. Безспорно, на това трябва да се сложи край и възможните мерки са няколко. Първо, да се изземат телевизорите от населението. Тогава, разбира се, съществува вероятността кръвопролитията да се пренасочат към тетъра или балета, но там мащабите на пораженията ще са по-малки и лесно ще се овладеят, благодарение на средствата, постъпили от разпродажбата на иззетите телевизори. Ето обаче въпрос: кой ще купи иззетите телевизори? Няма ли неговите деца да попаднат под влиянието на кървавите екшъни? И тук има решение. Или ще забранят на закупилите телевизор да имат деца, или пък ще им махнат кинескопите. Друг начин децата да не гледат телевизия е да се принудят да ходят с непрозрачни очила, но тогава няма да могат да си учат уроците. Затова по-добре е да се вдигне цената на електричеството до такива нечовешки размери, че токът за телевизия да стане лукс. Така ще спечелим време, поне докато някой не изобрети парния, а след него и дизеловия телевизор. Изобщо, с насилието по телезията лесно можем да се справим, спор няма. Но дали това е единствената заплаха?

Да приемем за вярно (а ние вече се разбрахме, че е вярно), че ако децата гледат филми със садисти, то самите те стават садисти. Какви стават тогава, ако гледат научна фантастика? Извънземни? Ето едно обяснение за летящите чинии и изцъклените човечета в тях (друго обяснение за изцъклените човечета са акащите край пътя тираджии). А какви стават, ако гледат филми за възрастни? Очевидно възрастни. Следователно, ако гледат само предавания за деца, никога няма да пораснат. Ето такива капани крие телевизията…
Но все пак аз виждам светлина в края на тунела. Твърдо вярвам, че човекът е способен да овладее силата на телевизора, както е впрегнал и вятъра във вятърните мелници. Ако искаш да направиш нещо от себе си, може би е достатъчно да гледаш правилните телевизионни предавания. Ето, жените могат да попоглеждат по-редовно дефилета с манекенки, за което мъжете ще им се отблагодарят като гледат „Кварталът на богатите”. „Спешно отделение” е чудесен сериал за родители, които искат децата им да станат лекари, а „Бягство от затвора” е отлично превантивно средство за младежи, мечтаещи за обществена и политическа кариера. „Искрено и лично” ще се пуска по задължение в следствения арест преди разпит. „Бон апети” ще очовечи д-р Емилова. Така виждам аз нещата.

В дебрите на Борисовата градина, там, дето аз съм израснал и първо мляко засукал, се издига 3D имидж или, наречен по старому, статуя. Помня я от най-ранното си детство – пионерка учи женица да чете и пише. Тогава възприемах тази женица като баба и едва днес, 14 ноември 2006 година, когато я снимах с цел илюстрирането на този текст, видях, че всъщност жената жич не е стара, а от гледна точка на 43-годишен похотлив господин като мен, си е направо запазена. Но, млъкни, сърце! Женицата е неграмотна, а неграмотността, липсата на интелект и отсъствието на чувство за хумор у жениците ми действат като обратното на афродизиак (не знам какво е то, може би евродизиак?…). Скулптурата е направена с вещина. Композиционно и технически няма забележки. Дори може да е от някой класик – нищо чудно да е и на Иван Лазаров, прилича. Но, както всички произведения на соцреализма – от паметника на съветската армия до сградите на ЦУМ и Шератон – няма душа. Затова и не съм си дал труда да разбера от кого е или, ако съм разбрал някога, съм си дал труда да забравя.

Но не за скулптура ми се ръзсъждава днес, а за поколенията. Днешните млади не са като някогашните млади. Някогашните млади са днешните стари и доколкото днешните стари не са като днешните млади, то днешните млади не са като някогашните млади. Просто и ясно. Но рекламата на тоалетната хартия „Белана” иде да ни покаже, че има и други разлики между поколенията, които изпълват с тревога и без друго тревожната ми душа. Да се върнем на скулптурата. Какво прави пионерката? Учи женицата да чете и пише. Защото женицата, когато е била малко момиченце, на власт е бил лошият Цар, таткото на Царя, и той й е забранил да се ограмоти, след което е отсякъл главата на Александър Стамболийски. Така женицата израснала неграмотна мома, после станала неграмотна булка, родила неграмотни децича на някой безименен селяк, била е тяхна добра и неграмотна майка, докато накрая не дошъл социализма и не я превърнал в работничка от ТКЗС, неграмотна, естествено. Обаче! Ето къде е диалектиката – междуврменно се родило друго поколение, което станало грамотно, защото такава била повелята на времето – всички селяни: висшисти. Децата от това поколение били пионерчета, но, повярвайте ми, защото и аз съм бил пионерче, това няма нищо общо с грамотността. И ето, Съдбата (пардон! – Диалектиката) срещнала неграмотната женица с грамотното пионерче. То помага на женицата да стане грамотна, макар че не е ясно дали тя помага на пионерчето да стане женица. Това са идеалите на бившето младо поколение – да ограмотява. Какви са обаче идеалите на сегашното младо поколение? Ако се върнем на рекламата на „Белана”, ще разберем. Там мънинко детенце – отново момиченце – прощъпва в присъствието на предишните две поколения. По стара традиция то трябва да посегне кам нещото, което ще бъде негова професия, като порасне – който посегне към чук, става работник, който посегне към пергел, става инженер, кой не види дънце, да не види слънце и тъй нататък… Към какво обаче посяга момиченцето от клипа? Всички знаят – към тоалетната хартия. И тук аз имам една голяма молба: нека не се опитваме да предположим какво ще работи, когато порасне, един човек, избрал тоалетна хартия на прощъпулника си. Нека замълчим в името на доброто и красивото! Достатъчна е съпоставката между пионерката от скулптирата и детенцето от клипа. Първата ограмотява, а втората потребява. И то потребява до насиране, с ваше извинение, дами и господа! Ето тази разлика между поколенията аз намирам за тревожна. Ако дойде ден, когато съвестен скулптор реши да изобрази делото на сегашното младо поколение в гранит и бронз, как ще изглежда творбата. Замислете се сами, клекнали в усамотение, и не забравяйте да пуснете водата.

Парк. Розходки, пощипвания и прочие. Идат главните герои – хора на средна възраст, от средната класа и средна хубост. Не, не са семейство. Тук има нещо по-дълбоко. Невинен флирт? Закачка на служебното място, а защо не и сексуален тормоз? Дълбока изневяра? Драма? Дори да има драма, то тя избледнява на фона на мълниеносно развиващите се събития оттук нататък. Изведнъж, както се разхождат, кавалерът започва да се надува от пръдни. Издига се нагоре като балон. Ето тук един буден интелект като моя следва да стигне до заключенето, че пръднята е по-лека от въздуха. В такъв случай, ако някой се изпърди на балкона на третия етаж, то ще замирише на балкона на четвъртия, но не и на балкона на втория. Теорема едно. Изключение: на балкона на втория етаж ще замирише, единствено и само ако изпърдяването прерастне в логичното си продължение. Тогава дифузията на емулсията ще бъде векторно ориентирана в посока „горе-долу” по оста Y на координатната система. Тоест, ще се разтече надолу.

Но да се върнем на рекламата. Жената пъха Еспумизан в устата на мъжа и той спихва. Докато спихва и се уталожва на земята, в ръката му се появява китка, която мъжът връчва на жената със смесено чувство на благодарност и похот. Странно защо Еспумизан действа така различно на половете. Помним, че когато дебелата жена с жълтата рокля от другия клип на лекарството имаше чревни проблеми, при нея Еспумизан доведе до кючек. А, ето, когато пострадалият е мъж, Еспумизан го кара да се рее, спихва и уталожва, като същевременно генерира букети с цветя. Мистерия магна! Гигантеа, дори! Но важното е, че накрая всички са щастливи и газовете ги няма. Друг въпрос как са си отишли и най-вече откъде… 

И в заключение – една илюстрация, достигнала до нас с любезното съдействие на bambi13:

Малко ми е неудобно да пиша за Survivor BG, защото не съм го гледал и, което е по-лошото, няма и да го гледам. Като казвам, че не съм го гледал, това не значи, че телевизорът ми не е бил включван на БъТъВъ, докато е вървяло риалитито, но беше само веднъж и тогава аз четох книга. Жена ми спеше, а кучето виеше. Чувал съм обаче, че имало хора, които са гледали Survivor BG. В Родопите даже имало един козар, който разправя, че го е гледал два пъти, но той разправя, че имал и кози с по две вимета и че е гласувал за Неделчо Беронов, така че не знам дали е разумно да му се вярва. Както и да е, сред моите познати няма такива, които са гледали това предаване. Но пък аз гледам денонощно рекламата, която му се прави. Отначало вървяха клипове с гущери и Камен Во от далечни брегове. После (а и до ден днешен) беше отделена 1/3 от централната новинарска емисия на телевизията, за да ни съблазняват с информация какво щяло да стане веднага след новините с родовете Дуло и Вокил (да ги бяха кръстили поне Монтеки и Капулети, но те са националисти-провинциалисти с бедна фантазия) – другите две трети от новините, както винаги са посветени на това кой от репортерите на БъТъВъ се е оженил в неделя и как е гласувала многодетна парализирана ромка от Бусманци, без рампа за инвалиди в избирателната секция. За жалост обаче тази съблазън обикновено не води до нетърпение да разберем какво става с клановете, а до обострен интерес, подплатен със съответно превключване на канала, към „Лека нощ, деца!” в очакване на новините на БНТ. Видимо разтревожени от нежеланието на българския зрител да оцелява заедно със Славчо и г-н Во, от БъТъВъ включиха анонс към Survivor BG и в прогнозата за времето – предаване, лъжовно и смехотворно в познаваемостта си почти колкото хороскопите им. Сега реклама на Survivor BG се прави в шапката на самия рекламен блок – показват някакви люде и понеже дълго време хората не успяха да разберат защо ги показват и какви се явяват те всъщност, от скоро изписват в кадър, че това са участници от въпросното бутиково предаване. Пак отскоро, не дай си Боже да влезеш в Интернет, налиташ на реклами, които те умоляват да гледаш Survivor BG или поне да посетиш сайта – вироятно ще го посетя, защото ми трябва илюстрация за текста, което ще направи аудиторията на сайта по-голяма от тази на предаването.
Ето моята прогноза за предстоящите активности в рекламната кампания на Survivor BG. Промо-екипи ще тръгнат да обикалят домовете на хората и да предлагат сувенири срещу гледане на Survivor BG. Понеже това няма да помогне, екипите ще се трансформират в мариачи и ще наблегнат на шумни серенади с агитации под прозорците. Понеже и това няма да помогне, мариачите ще бъдат сменени от мутри, които с бухалки ще принуждават хората да гледат правилната програма. И понеже и това няма да помогне, ще платят на Big Brother да пуска на съквартирантите Survivor BG. Но и това няма да помогне. Най-много да доведе до нуждата от отчаяни реклами на Big Brother в новините на Нова ТВ, в прогнозата им за времето, в рекламните им блокове, в интернет, по домовете и т.н.
Затова най-накрая ще дойдат за съвет при мен. Аз съм стар рекламист и съветвам много хора. Сигурно си мислите, че няма да ви кажа какво ще ги посъветвам. Напротив: ще ви кажа. Всичко е в маркетинга и програмирането. Първата стъпка е да проведат скъпа PR-кампания в смисъл, че Survivor BG внезапно е свален от екран. Така бдителността на зрителите ще се притъпи и те отново ще започнат да превключват и на БъТъВъ. Тогава ще ги посъветвам да разбият епизодите на парченца от по минута – минута и половина и да ги излъчват без предупреждение и без видима и логична повторяемост по всяко време на денонощието – в новини, филми, детски програми, фрик-шоута като „Искрено и лично”, „Море от любов” и „ Вот на доверие”, като най-голяма концентрация ще препоръчам в предаването на Иван Звездев – единственото стойностно нещо, което си заслужава да бъде гледано с отворена уста и лига в ъгълчето й. Кралските скариди се обелват, срязват се надлъжно, но без да се разполовяват напълно, и се овкусяват с лимоновия сок, копъра и зехтина. Всички продукти за соса се смесват в купичка и се разбъркват. Пъпешовите топчета се овкусяват със соса, разбъркват се…… 

Чофури зикубят щъпта
и принди инхетно вощуят.
Кардени прегулват драста,
блиманно и блисто цуцуят.

В допълнение:

Това е една картина на моя приятел Греди Асса. Тих гений, който не може да разакаже какво рисува.

Виж, символизмът не е като дадаизма.
Той е друго, например:

Символизъм

Шушулки прошумват и розова пара
ухае на нощ и цветя.
Във къща, от всичките къщи най-стара,
отпихме със теб от смъртта.

Ръката ти бяла безсилно се свлича,
веригата пада със стон,
лицето ти чисто на зима прилича,
а тялото – тленен заслон. 

И сутрин те срещам, облечен във кожи
от някой безименен пор.
Кажи ми защо съм заключеник, Боже,
заключеник в мрачен затвор! 

---

 

А пък акмеизмът изобщо не е като символизма. Да не говорим, че и като дадаизма не е. Той е нещо такова:

 Акмеизъм

Като венец от чисто злато
блести препърженият чипс.
Печурките са като ято,
сметаната е като гипс.

Уютно жълта майонеза
понася карфиол и грах.
Гладът е моя анамнеза,
храната – сладкият ми грях.

Ей там, в чинията, където
се плиска джинджифилов сос,
тържествено лежи прасето
и чака първия ни тост. 

---

 

- Ау-у-у, че мирише! – казва виетнамче, седнало на клозет. Малко е. Краченцата му риткат във въздуха, защото клозетът е висок и чутовен за крехката му възраст. Влиза мама, пръска с ароматизатор и „люлякът ми замириса”. Виетнамчето вече не иска нищо друго от живота, дори не иска да му избършат задника – съвършенството е постигнато с Глейд Микроспрей от Джонсън, ако не се лъжа (пък, ако се лъжа, ще ме прощават)!

Това какво е? Скрита реклама ли? Бравос! Аз обичам скрита реклама. Я да видя, тъй както съм поседнал, мога ли да направя една. Ето: някакъв
човек седял на улицата и пляскал с ръце.

- Защо седиш на улицата и пляскаш с ръце?* – попитал друг човек.

- Защото – казъл първият, –  като пляскам с ръце, плаша крокодилите.

- Но тук няма крокодили.

- Как ще има! Нали пляскам с ръце!

Така и аз си седях в офиса и се мажех със Скинорен**, когато влезе Райчо Райков от СЕМ и ме попита:

- Бай Иване, защо си седиш в офиса и се мажеш със Скинорен?

- Мажа се със Скинорен, защото е най-доброто средство против акне.

- Но ти нямаш акне, дъртофелник с дъртоферниците такъв! – топло продума Райчо и си отметна в тефтерчето колко пъти съм споменал „Скинорен” извън обявения рекламен блок.

- Как ще имам акне, като се мажа със Скинорен бе, шашкънино!

На това място Христо Гърбов от рекламамата на онази шунка се хили и закрива уста с туба Скинорен, за да видим как изглежда и опаковката му, та да не се объркаме в аптеката.

- Ти знаеш ли – присви очи Райчо (те са си му присвити от бузите, ама още повече и още по-зловещо), – че да се споменава Скинорен е реклама на Скинорен, защото Скинорен е търговска марка. В смисъл че Скинорен се предписва против акне, Скинорен се продава в аптеките, следователно споменаването на Скинорен не е редно, ако не се обозначи изрично като реклама на Скинорен?

- На Скинорен ли? – лукаво използвах случая да спомена Скинорен още веднъж. И още веднъж: Скинорен.

- Млък! – изрева медийният блюстител. – Да не си споменал повече Скинорен. Като чуя „Скинорен”, се хващам за кобура!***

- Че какво му е на Скинорен? Дума като дума: Скинорен. Произлиза от „скино” и от „рен”.

- Млъкнии-и-и-и…

- Скинорен, Скинорен, Скинорен, Скинорен….

- Не-е-е! – Райчо се задави в процедурно възмущение и излишни килограми и посиня. Това оцветяване много зарадва Неделчо Беронов, но, уви, със закъснение и Скинорен, за да се гърчи Райчо Райков.

Какво да кажа в заключение? Три неща: Скинорен, Скинорен и малък Джеймисън, защото и аз съм човек, пък ако искат да го броят и за скрита реклама.

* Това ме подсеща за друг виц:

- Защо седиш на бордюра и си драпаш ташаците?

- А ти каокво искаш: да си седя на ташаците и да драпам бордюра ли?

Такиви ми ти работи…

** От тук до края на текста думата „Скинорен” се повтаря точно 28 пъти – все неправомерно, но пък с кеф и срещу заплащане.

*** „Щом чуя за култура,

         се хващам за кобура”

                             (Йозеф Гьобелс)