- Ау-у-у, че мирише! – казва виетнамче, седнало на клозет. Малко е. Краченцата му риткат във въздуха, защото клозетът е висок и чутовен за крехката му възраст. Влиза мама, пръска с ароматизатор и „люлякът ми замириса”. Виетнамчето вече не иска нищо друго от живота, дори не иска да му избършат задника – съвършенството е постигнато с Глейд Микроспрей от Джонсън, ако не се лъжа (пък, ако се лъжа, ще ме прощават)!
Всички помнят тази реклама. На някои тя даже липсваше, докато не се завърна отново. Този път виетнамчето е пораснало и краката му стигат до земята. Дето се вика – момък! Всичко му е по-голямо, вероятно и говното.
- Ау-у-у, че мирише! – казва виетнамчето-тийнейджър и подпъхва бележка на мама под вратата: демек, срам го е да го гледат със свалени гащи, защото е голям.
Мама прочита бележката и въпреки всичко нахлува при гологъзия посерко – нова ситуация, но тя я решава по стария и изпитан начин – с Глейд Микроспрей. Отново всичко мирише на ангелско дихание, а изделието на виетнамчето гузно отстъпва в канализационната система – там, където в редовете на микробите пристъпват милиони, понеже хората не са си купили Доместос, мърльовците.
Представям си бъдещето. 2012 година. Виетнамчето вече е войник. „Ау-у-у, че мирише!” – казва войникът, клекнал ниско в тила на врага. Идва мама, облечена като старшина и пръска Глейд Микроспрей. Войната е спечелена! 2016 година. Виетнамчето е студент и протестира против озоновата дупка. Изкопало си е своя дупка пред Белия дом и е клекнало над нея. „Ау-у-у, че мирише!” – казва то след края на протестния си акт. Президентът запушва носа си и скоро след това припада от задушаване, но не забравя да заповяда моменталното затваряне на озоновата дупка. Идва мама, облечена като първата дама и пръска с Глейд Микроспрей. 2027 година. Виетнамчето вече е тлъст виетнамец и е струпал много сериозна купчина. „Ау-у-у, че мирише!” – с дрезгав глас коментира купчината той. Идва мама. Побеляла е, зъбите й се клатят и се подпира на патерица. Пръска Глейд Микроспрей и тлъстият виетнамец с разтворени алвеоли вдишва изпаренията от купчината, които вече са нещо друго – мило и прекрасно. 2055 година. Виетнамецът, освен тлъст, вече е и стар. Хемороидите го болят. Мъчи го запек. Въпреки всичко, сред стенания, мъка и псувни той успява да свърши това, за което е роден – голямата нужда. „Ау-у-у, че мирише!” – прохриптява, натежал от годините, виетнамецът. Дотъркалва се мама на инвалидна количка. Вече е съвсем оплешивяла. Паркинсонът гърчи тялото й и кара флаконът Глейд Микроспрей в ръката й да се тресе неудържимо. Въпреки това, мама успява да пръсне ароматизиращи капки, част от които попадат в очите на дъртия и тлъст виетнамец и той ослепява. Независимо от това безрадостно обстоятелство, всички са доволни, защото говняната миризма е победена за пореден път! 2065 година. Виетнамецът е вече много дърт и много тлъст. Сляп е от 10 години. През последните 3 от тях мама не е помръдвала на инвалидния стол. „Ау-у-у, че мирише!” – изскърцва дъртият тлъстак и издъхва от отвращение. „Просто мразя рекламата като явление , разбираш ли?” – написа ssslavy в моя блог и всички ние се съгласихме, защото сме приятели и трябва да се подкрепяме. Край! Повече няма да си купя нищо, което се рекламира. Чакай да видим какво не се рекламира, че да си купя… Мазерати? Май не съм виждал реклама на Мазерати. Хм…
Мазерати?-може
Бурни аплодисменти от последния ред!
И
викове Браво!
Вярваш ли си
че няма да купиш нищо, което се рекламира… :-Р
Поздрави
zlika: E…
… аз за много по-сериозни неща не си вярвам.
аз си мислех че виатнамците са още в джунглата
Мазерати ще имат офис show room пред първия мол в София. Така че изберете друго без реклама.
Аз днес мернах една мургава мадама която не я рекламират, хм.
andreytcho:
Току-що ти направи реклама на мадамката, така че не мога да я докосна
Не съм виждала реклами …
… на боб, на шкембе чорба, на пача … тези последните 2 може и да ги забранят от догодина, де, така че, вероятността да се рекламират съвсем клони към нула. Аз лично и не ги ям, ама знам, че мъжете ги препочитат …:)
sunflower: Значи…
…гладни няма да умрем
Брилянтно,
както винаги!
В бъдещето красно той гледаше ясно-аз, де
Близко до бунището, на лакът от герестия петел на баба си се е покачил бай Стамат. Барнал се е по потниче на дупки-китайско, от Илиенци, което очертава изгорелите му рамене и космати гърди Държи речи, ръкомаха с ръце, като дясната му сече врага отгоре и обезглавява вертикално а изпод мустаките излиза огън и жупел, чат пак с някоя капка, но къде ти ..оправяме световната политика и разяснява на съседа Иван нещата през плета..Аве комшу, ква я мислехме, па ква стана, а ..уж таковата, големи благини, пък то-ей на, тока дигнаха, ракийцата.Аве тия хора луди ли са ве-хряс с въображаемата калъчка-как я мисят те тая работа-акциз за ракийката. Аве ти нали си ми пробвал от домашната, чакай да ти сипа….аа не е станала още, ногу е люта-после.. гледа ли таз заран по Ската – ужас, пак ни прекараха .аве те кво си мислят ве-че как ще и м дам два кинта за литър..Ми то и комунистите едно време така правеха, ама ние им хванахме цаката, ейй гяволи сми. Ама хубуу се живееше едно време, изучих децата, направих три ката къща, кола, че виличка спретнах Кво питаш за Европата..Кво? Погледни ме в очите, ти мен уважаваш ли ме, а като ме уважаваш, защо ми говориш глупости, я остави тез глупости. Ти сега шегуваш ли се, или си от онези малоумници, които не разбират нашият хал , стой на място. Никъде няма да ходиш, много сте се навъдили такива, ей, змия в пазвата, въобще не се хили. Ама не ми се хили беее,. Разбери, че демокрациятаа е виновна за всичко – и за тъмните улици, и за кучетата, и за престъпността…И най вече държавата, дет се гледа да ни прекара …Аре стига ме нерви, че…
Понакара се, понакара се, па зажуми срещу слънцето и отиде да си налее една. Сетне се изпъне пак самовлюбено и се огледа в огледалото-същински водач..Така веднъж го беше съгледал през плета бай Иван, вечния потърпевш в наддумките, комуто бай Стамат проектирал и иззидал лани нужник-цял 10 кубиков говнообменник.Погледнал го, погледнал как изпъва гърди Стаматя, как се оглежда и репетира да чете речи, па си рекъл:
-кат го гледам Матя, то освен че се е спихтясал хептен от таз скоросмъртница и таз пуста политика, ами и вече напрао на поет и политик докарва. Същински вожд! Ама само тоз долонолевуновски мискинин ша да я написал с олайняни пръсти на стената на нужника ми
-Сери в дупката точно
Да не ти…жената нарочно
Кафяво и категорично-туй ша да е само съседа ми Матьо-рекъл си бай Иван, който освен , че отглеждал ранни марули отбирали от японска поезия.
После баво бавно си припалил безбандеролно „море” , шмръкнал си сладко сладко, и над главата му се опявило палаво облаче..
Мноооого добро!!!!
аз и реклама на арбалет не съм виждала, но напоследък се изживявам като пацифистка
ask
То е ясно, че маркетингът е наука, която учи търговците и производителите как да пробутват на хората неща, които изобщо не им трябват.
mnogo mirizliw post bre …
mnogo mirizliw post bre …
най-добрата реклама
е тази, която ти направи човек на когото вярваш. Всичко друго са оригинални хрумки, което не е лошо само по себе си, стига да не му се вързва никой:)
всъщност това е една твърде ценна реклама, възхваляваща непреходната стойност на Откривателския Дух. с каква искрена почуда малкото (бъдещо голямо тлъсто) виетнамче сякаш точно в този момент открива как малкото му тъничко (бъдещо голямо и внушително) лайно МИРИШЕ…и то "ау! как мирише!". житейска истина, която учудващо малко хора са осъзнали, а още по-малко признали.
страхотен блог имаш, Еразъме!
Благодаря
Като ме наричаш Еразъм, да не намекваш, че "възхвалявам глупостта"?
Благодаря също, че откри моя блог, защото ми даде възможност да открия твоя. Много си добра.
…сърцето ми за тебе, Суламит,
сърцето ми за тебе ще попита.
ахъм
намеквам:)