Демо: Sulla.Blog.Bg

В дебрите на Борисовата градина, там, дето аз съм израснал и първо мляко засукал, се издига 3D имидж или, наречен по старому, статуя. Помня я от най-ранното си детство – пионерка учи женица да чете и пише. Тогава възприемах тази женица като баба и едва днес, 14 ноември 2006 година, когато я снимах с цел илюстрирането на този текст, видях, че всъщност жената жич не е стара, а от гледна точка на 43-годишен похотлив господин като мен, си е направо запазена. Но, млъкни, сърце! Женицата е неграмотна, а неграмотността, липсата на интелект и отсъствието на чувство за хумор у жениците ми действат като обратното на афродизиак (не знам какво е то, може би евродизиак?…). Скулптурата е направена с вещина. Композиционно и технически няма забележки. Дори може да е от някой класик – нищо чудно да е и на Иван Лазаров, прилича. Но, както всички произведения на соцреализма – от паметника на съветската армия до сградите на ЦУМ и Шератон – няма душа. Затова и не съм си дал труда да разбера от кого е или, ако съм разбрал някога, съм си дал труда да забравя.

Но не за скулптура ми се ръзсъждава днес, а за поколенията. Днешните млади не са като някогашните млади. Някогашните млади са днешните стари и доколкото днешните стари не са като днешните млади, то днешните млади не са като някогашните млади. Просто и ясно. Но рекламата на тоалетната хартия „Белана” иде да ни покаже, че има и други разлики между поколенията, които изпълват с тревога и без друго тревожната ми душа. Да се върнем на скулптурата. Какво прави пионерката? Учи женицата да чете и пише. Защото женицата, когато е била малко момиченце, на власт е бил лошият Цар, таткото на Царя, и той й е забранил да се ограмоти, след което е отсякъл главата на Александър Стамболийски. Така женицата израснала неграмотна мома, после станала неграмотна булка, родила неграмотни децича на някой безименен селяк, била е тяхна добра и неграмотна майка, докато накрая не дошъл социализма и не я превърнал в работничка от ТКЗС, неграмотна, естествено. Обаче! Ето къде е диалектиката – междуврменно се родило друго поколение, което станало грамотно, защото такава била повелята на времето – всички селяни: висшисти. Децата от това поколение били пионерчета, но, повярвайте ми, защото и аз съм бил пионерче, това няма нищо общо с грамотността. И ето, Съдбата (пардон! – Диалектиката) срещнала неграмотната женица с грамотното пионерче. То помага на женицата да стане грамотна, макар че не е ясно дали тя помага на пионерчето да стане женица. Това са идеалите на бившето младо поколение – да ограмотява. Какви са обаче идеалите на сегашното младо поколение? Ако се върнем на рекламата на „Белана”, ще разберем. Там мънинко детенце – отново момиченце – прощъпва в присъствието на предишните две поколения. По стара традиция то трябва да посегне кам нещото, което ще бъде негова професия, като порасне – който посегне към чук, става работник, който посегне към пергел, става инженер, кой не види дънце, да не види слънце и тъй нататък… Към какво обаче посяга момиченцето от клипа? Всички знаят – към тоалетната хартия. И тук аз имам една голяма молба: нека не се опитваме да предположим какво ще работи, когато порасне, един човек, избрал тоалетна хартия на прощъпулника си. Нека замълчим в името на доброто и красивото! Достатъчна е съпоставката между пионерката от скулптирата и детенцето от клипа. Първата ограмотява, а втората потребява. И то потребява до насиране, с ваше извинение, дами и господа! Ето тази разлика между поколенията аз намирам за тревожна. Ако дойде ден, когато съвестен скулптор реши да изобрази делото на сегашното младо поколение в гранит и бронз, как ще изглежда творбата. Замислете се сами, клекнали в усамотение, и не забравяйте да пуснете водата.

Публикувано на 14.11.2006 в 15:26 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Коментарите, pingback и trackback са забранени.