Демо: Sulla.Blog.Bg

Като се наблюдавам – аз, човек, който рядко се наблюдава, виждам, че съм претърпял известна еволюция. Когато в края на миналата година разбрах, че един мой приятел, чиито литературни, журналистически и комуникационни опити много уважавам, е регистрирал и поддържа свое пространство в Blog.bg, регистрирах си и аз. Първоначално качих някои относително стари свои текстове, както и няколко наистина стари – на около 20 години (това са стихотворенията в началото). Веднага срещнах активно отношение. Започнах да публикувам в блога неща, които пишех за други издания. В случая това са „размисли и реклами”, които пиша за едно светско списание по причина, че притежавам рекламни площи в него по силата на един договор за бартер срещу външна реклама. Понеже не винаги успявам да запълня площите с реклама, запълвам част от тях с „размисли и реклами”. Текстовете ми в списанието много се харесват и има хора, които го купуват само заради тях (те доста се отличават като насоченост от останалите материали, от които по-скоро се разграничавам). Но успях да се убедя, че нищо не може да се сравни с реакцията на читателите в блога, както и че едва ли има друга медия с толкова интелигентна и качествена публика. Почти без сам да разбера как, стигна се дотам, че вместо да пиша текстове за списанието и после да ги качвам в блога, пиша текстове за блога и ги публикувам в списанието, при това не всички.

Казах си: Стига!

Ще публикувам в блога поне един текст, по-дълъг от страница, какъвто е стилът на всичко тук, и предназначен не за светско списание, а за по-различно приложение. Миналата седмица бях поканен да изнеса лекция на един семинар. Темата беше „Избор на рекламна агенция” и кой знае защо се бяха спрели на мен, сякаш разбирам нещо от реклама. Аз съм човек – филолог J . Присъстваха разни бизнесмени, които слушаха с внимание и сериозност. Ако в следващия месец си наемат рекламни агенции, ще претендирам за процент.

За да не задръствам нещата, ще сложа лекцията другаде, а тези от вас, които се интересуват, могат да я видят тук. Тези пък, които смятат, че нещата и без лекция са достатъчно задръстени, нека да чакат и да се надяват на скорошно разведряване. То ще настъпи, когато моето блогово творчество превключи изцяло на новата тема, която ме интересува все повече и повече, набира скорост и са разраства лавинообразно, като заплашва да ме погълне поне за няколко месеца. Тази тема е „По следите на чувството за хумор” и най-вроятно ще доведе до появата на изследвания върху мрачни феномени като в. „Стършел” и животът и делото на Робин Кафалиев.

Публикувано на 22.01.2007 в 15:32 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Коментарите, pingback и trackback са забранени.