Демо: Sulla.Blog.Bg

Действие първо

 

Главният герой вижда по телевизията реклама с ококорено момиченце, на което му се ака, обаче не може да се изака, поради което не е разположено да бъде заснимано от момченце с видеокамера. Главният герой разбира, че единственият начин момиченцето да се изака, е да яде кисело мляко Активиа. Но не това наостря неговите хищнически сетива, а предизвикателството в края на рекламата:

 

 

„Данон ще върне стойността на 14 продукта Активиа. Пазете капачките на продуктите за изпращане по пощата. Важи за всички продукти на Активиа.”

 

Главният герой решава да се включи в „промоцията” и да си вземе парите обратно. Той не е чел как Топ-Шоп връща пари на клиентите си, поради което е оптимист.

 

 

Действие второ

 

Главният герой, хладен и пресметлив като машина, се заема да анализира условията на играта, защото не може да си позволи нито една грешна стъпка. Данон ще върне парите. На кого? Защо? Кога? При какви условия? – все въпроси, чийто отговор се носи с вятъра, както пее Боб Дилън, но Главният герой е твърдо решен да го сграбчи. Очевидно парите ще бъдат върнати на някой, който ги поиска, а това, предполага се, ще да е купувач, който веднъж вече ги е похарчил за Активии. Той би си ги поискал, защото е ял две седмици Активия, но не е постигнал рекламирания ефект – да се изака. Според Главния герой, човек трудно ще се устиска да не се изака две седмици, независимо дали куса Активия през това време или не, но Главният герой решава да запази това свое мнение за себе си. За него по-важно е друго – как потребителят доказва пред органите на Данон, че червата му не са били благотворно повлияни от BIFIDUS ESSENSIS след двуседмично третиране. Една по-извратена фантазия веднага ще си представи комисия от маркетингови спациалисти, технолози, научни работници и нотариус, пред които клетият потребител бива принуден да клекне и да покаже как кенза под влиянието на Активия, пък после комисията да прецени добре ли кенза или не и според тази преценка да реши дали да му възстанови парите за 14 кофички кисело мляко, както е обещано в рекламата. Но фантазията на Главния герой не е извратена и той решава друго – да потърси допълнителна информация за промоцията по директни канали.

 

Действие трето

 

През първия ден след решението си Главният герой се опитва да намери в Интернет сайт на Данон, където да пише нещо повече за заигравките на фирмата с купувачите на кисело мляко, но не намира такъв ресурс. В някакъв он-лайн справочник успява да намери телефон на Данон – 9300400. Набира го, но там никой не отговаря. Понеже си няма друга работа, Главният герой се обажда на Софсправка, откъдето получава същия номер плюс още два, които впоследствие се оказват факсове. През втория ден Главният герой има повече късмет и на първия телефон му вдига чуруликаща мома. Той казва, че си иска парите, а момата го прехнвърля нейде из лабиринтите на телефонните централи. След кратко музициране от страна на бездушен зумер, Главният герой попада на по-зряла и сериозна жена, пред която отново изразява желанието да си получи парите съгласно рекламата. Той не знае коя е жената, нито каква се явява в структурата на Данон, пък и тя не намира за необходимо да го осветли по този въпрос. Затова пък го осветлява относно същинските правила на промоцията, които са следните:
            Първо. Въобще не се признават каквито и да е капачки, а само „промоционални”, тоест с жълтичко в единия край: „Не сте ли виждали?” – пита жената. „Не” – отговаря Главният герой.

            Второ. Капачките трябва да се съберат в плик и да се изпратят на адрес София 1407, П.К. 42. Към тях не е необходимо да се прилага никакво обяснение относно промени в акането или отсъствието на такива.

            Трето. В срок от 15 работни дни парите трябва да бъдат доставени на подателя на капачките посредством пощенски запис.

 

Действие четвърто

 

Главният герой решава да стигне до край. Разбира се, в близките магазини капачки с жълтичко няма. В някои няма и Активия въобще, но Главният герой знае, че съдбата обича упоритите и утре ще отиде в някой „хипермаркет” и ще си купи кисело мляко с жълтичко на капачката. А какво ще стане после, ще разберете след 15 работни дни.

 

TO BE CONTINUED…

 

 

Съвсем правдоподобен майстор на перални от Пазарджик ни показва как една пералня е работила 10 години, през които котленият камък е вършел пъкленото си дело, скъсал е уплътнението и е изгорил „иначе здравия двигател”. За щастие човешката цивилизация е изобретила как да се противодейства на това безобразие – посредством Калгон, който да се добавя към всяко пране.

 

Калгонът се предлага в разфасовки от по 500 гр. Едно средно домакинство би следвало да изхарчи такава кутия за седмица, особено ако милее за пералнята си. Цената на кутията е 6,40 лв. Да започнем да смятаме:

 

·        Калгон за една седмица = 6,40 лв;

·        Калгон за една година – 52 х 6,40 = 332,80 лв.

·        Калгон за 10 години (живота на пералнята от рекламата) = 3 328 лв.

 

Три хиляди триста двадесет и осем лева. Макар че такава сума аз бих бил склонен да превърна в храни и напитки, за нуждите на настоящото изследване ще я превърна в перални машини. За цената, която ще платите за Калгон, ако попаднете под въздействието на рекламата, можете да придобиете:

 

·        INDESIT WIA-600 – 6,8 броя перални или по повече от половин пералня годишно;

·        ELECTROLUX EWF-805F – 6,3 перални;

·        BOSCH WAA-16160BY – 6,2 перални;

·        Ariston AT 64 AX – 5,99 перални

 

Съвсем друг е въпросът, че на 2/3 от територията на България водата е такава, че не образува котлен камък. Именно затова в една друга реклама на Калгон, където присъства наглата и манипулативна реплика „В България водата е твърда”, на заден план и без фокус едва се вижда карта на страната с отбелязани в червено зони, където водата наистина е варовита – за да не ги подгони някой за измама.

 

По подобен начин стои и въпросът със съпругите – някои се грижат за своите така, че когато станат на 40, пак да изглеждат добре. Други ги сменят с 2 на по 20 години. Това се нарича семейно-битов ъпгрейд. Да.

Телепазарната търговия е нещо много повече от обикновената пазарна. Както Ленин бе казал, че геният е 1% талант и 99% труд, така и ние трябва да отбележим за телепазарната търговия, че тя е 1% потребителска стойност и 99% реклама – който не вярва, да направи справка с тарифите на телевизиите. Аз, обикновено, когато ми се появи на екрана д-р Ливайн или друг монстер от неговия калибър, задействам някакъв вроден защитен механизъм в организма си и той ме кара да чета книга, да пия ракия или да пея тъжни македонски песни, притропвайки си на тарамбука, но не и да гледам телепазрания прозорец. Вчера обаче станах неволен свидетел как ТОПШОП се опитва да пробута на населението надуваем дюшек за 179 лв. Истинското му име е Еър Ландж – Надуваемо легло 3 в 1- удобно, функционално, компактно (аз имам превозно средство 4 в 1 – голяма черна лека кола), цената не е просто цена, а „Вашата* цена: 179,00 лв.”, тоест нашата. Ако приложим формулата на Ленин, ще получим следната тяхна цена: 179 лв. минус 99% реклама е равно на 1,79 лв. Е, този резултат, признавам, е доста ленински, но истината едва ли е много по-различна. Пък и колко да струва един надуваем дюшек! Китайците сигурно ги продават по 1 евро дузината.

Но не качествата на стоката привлякоха вниманието ми. Привлече го така наречената промоция – ако си купиш дюшек, можеш да го върнеш до една седмица и парите ти ще бъдат безпрекословно възстановени. Безпрекословно и в съответствие с „Условията за покупка” на „Студио Модерна”. И ето тук, търпеливи мои читатели, ние с вас се разделяме на две. От адната страна на барикадата вие се питате кои са тези тайнствени „Условия”. От другата страна на барикадата съм аз и ви отговарям – ето ги:

 

…Ако искате да върнете продукта, можете да го направите в срок от 7 работни дни от датата на получаването му. Продукта трябва да бъде неизползван, в оригинална опаковка, заедно с придружаващите го документи. Студио Модерна – България гарантира връщането на сумата.

Студио Модерна – България възстановява стойността на продуктите с пощенски запис.

Значи, ако искате да върнете някоя стока, не правете грешката да я употребявате през първата седмица. Дори е препоръчително и да не я разопаковате. Ще трябва да намерите друг начин да разберете дали е дефектна или не, чупи ли се, върши ли ви работа и т.н. Ако успеете да я устискате в нейната девствена цялост и непорочност, ще я върнете след една седмица и ще започнете (забележете!) да си чакате парите по пощата със запис. Не е ли по-лесно още в началото да вземете стоката и след седмица, ако ви е харесала, да я платите вие с пощенски запис? Нали ТОПШОП няма друг екзистенциален смисъл, освен добруването и абсолютното удобство на клиентите си! Добре че, освен „Условията за покупка” на ТОПШОП съществува и Закон за защита на потгребителите, където срокът за връщане на нежелана стока е 2 години, независимо от това дали е в опаковка и дали е употребявана.

 

А иначе, освен дюшек можете да си купите Детска забавна игра Флоам, Възглавница Дормео Мемосън, Вакуумиращи пликове – спестете пространство, Еластични бермуди за строен силует, Велформ смайл – До 8 нюанса по-бели зъби само за 20 минути (на колко се равнява един нюанс? – б.а.), Антицелулитен клин. Всичко това на средна цена 52,58 лева парчето. Такива ми ти работи…

---

*Не мога да не си спомня една месарница на ъгъла на „Мизия” и „Евлоги Георгиев”, точно до Военното училище, чиято реклама гласеше „Вашата месарница”. Всеки път, като мина оттам, ми става едно топло на душата, че си имам месарница, но до днес така и не се наканих да я посетя някоя вечер и да прибера оборота…

Винаги съм си мислел, че растенията се размножават посредством цветчета, прашец и пчелички. Обаче рекламата на разтворимото кафе „Якобс монарх” ми отвори очите и аз разбрах в каква заблуда съм живял. Растенията, в това число и кафето, се размножават като нас – похотливите бозайници.

Сюжетът, който предлага рекламата, недвусмислено сочи, че става дума за мъжко зърно, женско зърно и техните деца – плод на дълбока любов и дива страст. Представете си само какъв роман се крие зад тази простичка рекламка! Мъжкото зърно вижда Женското зърно и се влюбва от пръв поглед. Отиват на кино, където в полумрака допират цепките си и леко ги търкат. После започват да ги търкат по-силно. Замирисва на печено кафе. Търкането между Мъжкото и Женското зърно продължава и след филма, когато двамата се качват на тавана на Мъжкото зърно. То живее на таван, защото е студент. Зърната не се пазят и Женското зърно забременява. Сключват брак, като кум е Стафидата. Раждат се гранулки. Мъжкото зърно се дипломира и започва работа в едно кафене, където се раздава изцяло. Ето така се размножава кафето. Яснотата, която добихме по този въпрос, хвърля светлина и върху други сфери на живота и дава плеяда дълго чакани отговори. Например отговора на въпроса как се получава брашното. Разбира се, от любовта и съвкуплението между мъжко и женско житно зърно, царевично такова или от друга аграрна култура. Не остават неясноти и относно генезиса на каймата. Каймата би следвало да се разглежда като съвкупността от всички рожби на мъжката и женската мръвки. И още – ако мръвките се свинска и телешка, телешка и овнешка или пък свинска и агнешка, тогава говорим за смесени бракове. Наистина, ракията е течна, въпреки че произхожда от гроздови зърна, обаче в този случай нямаме секс, а само ферментация.

Аз знам как ще се оправи тази държава. Ще се заема да я оправя лично дори. Това ще постигна, като предизвикам вълна от привидно неуправляеми и случайни събития, които обаче ще доведат в крайна сметка до ново устройство на обществото. Подобна вълна предизвиквам и когато скоча в морето от водно колело. Обхващам с ръце коленете си и се врязвам седалищно в „безкрайната шир”. „Ей тамо лодка с пътник незнаен” обикновено се обръща с кила нагоре, а скромно цунами облизва закачливо плажната ивица. Сега си давам сметка, че може би тази вълна, която предизвиквам, скачайки от водно колело, е причината, когато тръгна на море, след мен да се оформя върволица сърфисти от цялата страна. Не, не за тази вълна искам да говоря днес. Днес ще говоря за вълната от събития, която ще предизвикам, за да оправя най-сетне тази държава.

В черна нощна доба, когато силите на злото вилнеят, защото Господ гледа само с едното Си око (а Той го прави, защото с другото спи), нейде в потайния и загадъчен квартал „Люлин” ще нападна закъсняла девойчица и здравата ще я нащипя по дупенцето, докато то съвсем се зачерви и в това състояние ще я зарежа, за да се стопя като безименен силует в гъстия и лепкав мрак. Ах, колко тайни знае този мрак! Ах, колко тайни крие! Скоро ще се появят и други девойчици. Ще намерят нащипаната си посестрима и ще надигнат вой на възмущение. Абсолютно спонтанно ще започнат да се струпват пред Народното събрание и до сутринта ще го блокират съвсем. Високи и ниски, руси и черни, слабички и по-дебелшки, с големи цици, с малки цици, със средни цици, със средни, но по-скоро големи цици, с цици средни, но по-скоро малки, със заострени цици, със заоблени цици, с цици-сърдитки и с цици-боцки, въобще – всякакви девойчици ще дойдат да блокират парламента, защото една от тях е обругана от злодей незнаен. „Оставка!”, „Оставка!” ще викат девойчиците към смълчаната камарила, докато от нея не изпълзи мудната физиономия на Георги Пирински – този Бъстър Кийтън на политическото ни съвремие. „Какво искате?” – мазно ще проточи Пирински и след пет минути ще мигне. И ето този въпрос ще взриви площада, защото ще завари девойчиците неподготвени. Ще започне суетня, ще започнат препирни. Междувременно ще се разчуе, че пловдивски девойчици са задържани на „Църна маца”, но не се оплакват. Ще се разбере, че не се оплакват и задържаните на „Черния кос” девойчици от Благоевградско, макар и отдавна печката в „Черния кос” да не бумти и да не цвърчат мръвки върху легендарната му скара на дървени въглища. Ех, спомени…

На площад „Народно събрание” вече има оформени искания към властта, която и да е тя. Първо: на всички девойчици в страната да се раздадат гащички с кори отзад, тъй щото да е трудно до невъзможност среднощното нащипване на техните дупенца. Второ: девойчиците да не внасят данъци, да не ходят на работа и да им се плаща за това. Трето: да бъдат вечно на 20 години и никога да нямат мензис. Ето това е!

Междувременно на стълбите пред главния вход на парламента ще е излязъл Румен Петков с готов екшън-план. Екшън-планът включва преди всичко масово снемане на  пръстови отпечатъци от дупенцата на всички девойчици в страната с цел установяване кои дупенца и от кого са нащипани до този момент. За снемането на отпечатъци от дупенцата ще се ангажират всички налични полицаи. Дори може да се стигне до съставяне на списъци от доброволци.

Волен Сидеров ще се опита да яхне гребена на народното недоволство в лицето на особено възмутена и леко пълничка девойчица с руси букли и впити до пълна откровеност дънки. Девойчицата ще му отвърти звучен шамар, от което мегафонът ще се завърти няколко пъти на врата му, и ще го прати на протеста на пенсионерите – да яха там, щом толкова му се яха.

Румен Петков ще изскочи отново от парламента. Очите му ще блестят превъзбудено. С треперещ от вълнение глас ще съобщи, че току-що тайнственият и вероломен щипач на момински дупенца е заловен и е направил пълни самопризнания. Ще се окаже, че той е виновен не само за последния инцидент, но и за убийствата на сестрите Белнейски, Доктора и Емил Кюлев, за затварянето на блоковете на АЕЦ, за източването на банките и за последния ледников период, който още не си е отишъл, но злонамерено се представя за глобално затопляне с цел манипулиране на масите.

Волен Сидеров ще изпадне в истерия, защото ще провиди в бъдещето, където блокадите ще започнат да се вдигат, а девойчиците – да се разотиват. Да се разотиват, докато не остане нищо за яхане. И наистина: случаят с нащипаната от мен девойчица ще заглъхне, но вдъхновени от него ще се надигнат други протести. Ще протестират войниците, че не са ги включили в снемането на отпечатъци от дупенцата. Ще протестират пенсионерите, че не им раздават джипове. Ще протестират шофьорите на джипове, че не ги пенсионират. Ще протестират депутатите, ще протестират учителите, ще протестират лекарите, ще протестират министрите, ще протестират циганите, ще протестират музикантите, ще протестират счетоводителите. Ще протестира дори президентът Първанов, задето още не е влязъл в учебниците по история, но ще му пуснат 21 топовни салюта и ще се успокои. Няма да протестира само Н. Пр. Др. Сергей Станишев, защото е над тези неща.

Ето така възнамерявам да оправя тая държава.

 

Бунище за бетонни отпадъци. Така няма да бъде прав да обиди изкуството никой, който се разходи по алеята край Перловската река между НДК и Орлов мост. Миналата седмица седяхме в „Яфата” на „Солунска” и „Асен” и се чудехме дали ще почувстваме вина, ако се отдадем на хранително излишество, когато аз попитах:

- Видяхте ли какво са сложили покрай канала между НДК и Синьото?

- Бетонените статуи ли? – попита Светозар, същият, който ми донесе пет литра ракия на корта в деня за размисъл преди президентските избори. – Приличат на еякулация край Перловска река.

- Да, много са изродливи.

 

 

- Те дори не са грозни – каза жена ми. – Все пак грозното и то е естетическа категория.

- Може би за тях трябва да въведем нова категория – предложих аз, докато си поръчвах още една голяма ракия (Търговишка юбилейна с черен етикет от половинлитрова бутилка) и кисело зеленце с червен пипер – зелето си го правят в „Яфата”, а пипера го купуват: живот… – Може би е време да се роди категорията „безобразно” или „отвратително”…

 

 

 

- Разликата е, че естетически грозното е красиво, което претендира, че е грозно, докато това на канала е грозно, което претендира, че е красиво – опита се да бъде досадна жена ми и успя.

- С две думи – обобщи Светозар с петте кила ракия за размисъл, – в центъра на София са сложили КИЧ!

- Там всичко можеш да сложиш! – каза Милен Герганов, съдружник на Светозар в една от добрите консултантски фирми за инвестиции в недвижими имоти.

„Там всичко можеш да сложиш” – наостри уши предприемачът в мен, а така също и творецът. И аз реших. Ще сложа своя скулптура сред другите. Разбира се, аз съм достатъчно суетен и не бих епигонствал стила на заобикалящото ме творчество. Затова, ако скулптурите покрай канала представляват нещо като абстракционизъм, аз ще им отговоря с реализъм. Но не просто с реализъм. Не дори и със сюрреализъм, а с хиперреализъм!

Реших моята статуя да се нарича „Ресторант”. Отвън скулптурата ще е толкова реалистична, че всички ще си помислят, че това наистина е ресторант. Ще има лъскава фасада, дискретно запердени витрини, неонова реклама и дори портиер. Ще направя така, че отвътре да се чува приглушена музика – все пак говорим за хиперреализъм, нали така! Хората ще занемеят пред това произведение на изкуството. Някои от тях дори ще се излъжат и ще се опитат да влязат да вечерят. Сега внимавайте! Ще натиснат дръжката на вратата и вратата ще се отвори. Ще прекрачат прага и ще попаднат във вътрешността на моята скулптура. Какво, според законите на хиперреализма, ще намери публиката във вътрешността на статуя, озаглавена „Ресторант”?! Естествено, ресторант. Композиционни групи от маси с бели покривки, келнери, колички със студени мезета и мокър бар – всички изпълнени толкова реалистично, че спокойно можеш да поръчаш на келнерите и те ще те обслужат. И най-важното – когато поискаш сметката, ще ти я донесат и ще ти вземат парите. Ето това аз наричам съвременно изкуство! Ето това аз наричам хиперреализъм!

Възнамерявам да развия този свой проект писмено и да го депозирам в общината. Надявам се, че няма да ми откажат да се реализира, още повече, ако намекна, че всички разходи ще са за моя сметка. Ама, като казвам всички – всички, нали разбирате за какво говоря… Ако ми разрешат да сложа моя скулптура „Ресторант” в централните градски части, аз разбира се, ще се почувствам окрилен и ще започна трескава работа върху други свои хиперреалистични проекти като скулптурната композиция „Платен паркинг”, ансамбъла „Жилищен квартал” и монумента „Офис-сграда”. Дори си мисля за поредица миниатюри, озаглавена „Билбордове в центъра”. Аха…

Заб: Ако предидущият постинг не е прочетен, този няма смисъл…

Разбра се, един много по-несръчен стихоплетец по повод рекламата на Грипостад би сътворил някакъв жалък образец, да речем, като този:

 

 

Щом вирус коварен и враг вероломен

Навее в гърдите ти грип,

Когато щастливите дни ще са спомен,

Разпънат сред гной и сред хрип,

С развята рецепта в ръцете изтичай

Да купиш флакон Грипостад

И виж болестта как встрани се оттича,

А ти си сияен и млад.

 

Единствено искам сега да опитам

Градивен един акростих,

А ти прочети го, тъй както го сплитам,

Тъй както се сплита триптих.

И щом го отрикриеш, ще литнеш в небето –

Голям, независим и горд.

Лети си, лети си! Това е, което

Успях да ти кажа със зор.

Пък може и аз да попърхам край тебе,

Обвеян в мечти и мерак.

Сега ми е паднало, O, sweetheart baby,

Та хубаво стана ми чак.

Излез пред портала на своята гордост -

Ти можеш, ти имаш кураж;

Едва ли ще срещнеш в живота си скоро

!осю и мадам Бриколаж…

 

 

Мда-а-а….. Този поет не става за рекламист. Този поет дори се пита защо трябваще да публикува този постинг, макар че технически още не го е публикувал, което пък доказва, че има намерение да го стори, колкото и вероломно да е това деяние.

 

И понеже този поет не знае как да се извини на всички свои неволни читатели, ще посвети строфите си на sekirata, като ясно осъзнава, че има да извърви дълъг път, докато се доближи макар и малко до съвършенството на нейното стихосложение.

Нарисувано иглу и нарисувани болни пингвини. Те са болни по различен начин, но в общи линии – от трите неща, свързани с настинката и грипа – температура, болки и хрема. Но не това е важното, важното е, че лек има и това е вече достатъчен повод за оптимизъм. А какво е оптимизмът, когато не е излян в стихове? Според мен отговорът е един – оптимизъм, който не е излян в стихове, но както и да е. Този тук е излян (или „излят” – по избор):

 

Когато грип те посети,

не се чуди,

в аптеката иди,

Gripostad C вземи!

 

Аз обичам Дебелянов. Намирам Яворов за гениален. Лилиев е живописец с думи. А от Атанас Далчев просто се възхищавам. Бих говорил дълго за Кирил Христов, но и аз, като всеки грешен човек, си имам своята поетична страст. Това са изящните и същевременно строги рими от рода на:

 

Желая те много аз

във този късен час.

Ела, ела със мен

във този слънчев ден.

Аз се заричам

вечно да те обичам,

при друга да те тичам

и под полата й да не надничам,…

 

…макар че, без да искам, накрая се получи хубаво…

 

След като вече сте наясно с моите естетически (и в частност поетически) вкусове, можете да си представите как погали слуха и душата ми стихчето от рекламата на Грипостад! Сега ще стана, ще си сипя едно малко уиски и ще продължа стихотворението, без да сменям римата, за да видим докога ще мога. И така – нека римуването с императиви, 2 л., ед.ч, завършващи на „и” под ударение, да започне сега:

 

Когато грип те посети,

не се чуди,

в аптеката иди,

Gripostad C вземи!

портмонето извади

и си го плати.

После у дома иди,

чай от билки накисни,

вътре Грипостад тури

и му нареди: "Заври!".

Междувременно бръкни

в барчето и извади

чаша. Напълни

я с ракия и седни

да замезиш. Нарежи

си салтака и хапни.

С хлебец соса отопи

и трохите изтърси.

На жена си отвори

и шамар й удари.

„Отключи си, не звъни”-

ей така й ти речи

и да готви я прати.

Ако е готов, свали

от котлона чая и сипи

в чаша. Прибави

захар и да изстине остави.

Телевизора включи,

хладна бира отвори.

На дивана полегни

и във чаша си сипи.

Бързо кена присуши,

от сърце се оригни

и за коняк се замисли.

На жена си подсвирни

и така й нареди:

„Марш! До барчето иди

и коняк ми ти купи!

После бързо се върни,

в тънка чашка ми сипи,

че и пура предложи.

Тръгвай, де! Не се чеши!”.

После нежно я ритни

и на дивана се върни.

За Грипостада си спомни,

дали е изстинал провери.

Ако е студен, върни

го на котлона и стопли.

В тоз момент си ти спомни,

що си криеш. Отиди

във килера. Извади

си мастика и сипи

в малка чашка. Надигни!

Повтори и потрети.

С краставичка замези.

Гледай да не изкипи

Грипостада. Отвори

на жена си. Зашлеви

я, и кажи:

Не, не говори! Мълчи!

Само бързо ми сипи.

Не забравяй – чая си свали,

да изстине остави.

Коняка надигни

и със радост преглътни.

Женицата си целуни

и да глади я прати.

Я седни и помисли!

Я луканка нарежи!

Я във избата слезни,

руйно вино наточи!

Ситни пръжки изпържи,

от сърце си замези.

Бира няма. Погледни!

Я жена си изпрати

да закупи. Не мисли!

Грипостада ти свали

от контлона. Остави

го да изстине. Остави.

Докато чакаш, не се мъчи.

Бяло вино потърси.

Намери и отвори.

В тясна чашчица сипи

и със рибка замези.

На жена си отвори

и торбите й вземи.

Бирата разтовари

във хладилник. Извади

си една и отвори.

С винцето я ти смеси,

хубавичко си пийни

и под масата падни.

Там за грипа си спомни

и за чай се пресегни.

С Грипостад се насмучи,

повърни и припадни!…

 

….Уф! Омръзна ми вече! Продължавайте вие. Наздраве!…

Понякога си мисля, че рекламистите са излишни. Толкова находчиви и интелигентни рекламодатели има, че няма на какво повече да бъдат научени. Ето какво видях в новините на БъТъВъ в събота:

 

 

 

В централната емисия имаше поне петминутен репортаж, посветен на разтърсващата новина, че бил организиран турнир по стрелба за журналисти, на който вундеркиндите от БъТъВъ се били представили еди-как-си. Нещо повече! Организаторите, тези самоотвержени и безкористни, тези алтруистични и за-благото-на-другите-раздаващи се герои, били изработили нарочни фланелки в подкрепа на медиците в Либия и облекли с тях журналистите – камерите надлежно ни показаха фланелките с горното хибридно лого. Представям си как се е вцепенил от ужас Кадафи. Както си е стоял пред шатрата и е въртял топче от сопол, загледан в притомните сахарски хоризонти, изведнъж нещо го е прерязало през средата като крив бедуински нож и той е разбрал, че някъде по света има решителни люде, които са му нанесли смазващ удар. Цялата световна общественост е разтърсена от турнира по стрелба за журналисти и особено от постиженията на върлинестия синоптик на БъТъВъ. Вдъхновени от него и окончателно спечелени за каузата на медиците, тълпи шестват от Владивосток до Лисабон, от Калкута до Чукотка, от Огнена земя до Аляска и от НДК до Народното събрание. Самите медици пък, научили за могъщата подкрепа, започнали да си стягат куфарите да си ходят. Толкова мощна е била кампанията с десетте фланелки! Толкова въздействаща е била композицията, органично преплитаща логото на кампанията и логото на спонсора, отпечатана върху тях! За който все още не се е сетил, организатор на тази просълзяваща благотворителност е бил „ВИП Трейдинг”, а събитието се е състояло в търговско-стрелбищния комплекс на фирмата в Дървеница. И за който все още не се е досетил, от „ВИП Трейдинг” не са платили нищо за реклама, само са се „набутали” с няколко кутийки патрони – калибър 22 и са накарали някой байчо да зачисти после опушените от стрелбата на журналистите пищови. Толкоз. Сделка като слънце! Направих си труда да пресметна стойността на тази реклама. По тарифи на медията половин минута от нея струва 6 615 лв. без ДДС. Ако приемем, че репортажът е траял не пет, а само три минути, то оръжейните търговци са получили реклама на официална стойност 39 690 (трийсет и девет хиляди шестстотин и деветдесет) лева. Представям си даже как е станала работата. Почти сигурен съм, даже:

 

- Дай да направим малко реклама – казват от фирмата.

- Дай – казват от телевизията.

- Ама да не плащаме – казват от фирмата.

- Не може – не са съвсем сигурни от телевизията.

- Ще почерпим – настояват от фирмата.

- ……………….. – правят се на скромни от телевизията.

- Ще направим турнир по стрелба за журналисти, пък вие ще го отразите.

- Става, но не можем да ви излъчим логото. Особено пък в новините!

- Е, тогава за какво да го правим?!

- Що не вземете да си сложите логото върху лентата с трикольора „Не сте сами”?

- Супер!

- Така никой нищо не може да каже…

- Ами да!

- Нали е за благородна кауза!

- Точно така! Вашето не се губи!

 

И понеже блогът ми е в раздел „Забавление”, където се очакват смешновати текстове, аз няма да кажа колко е тъпо според мен да си правиш реклама на гърба на хора в арабски затвор, колко тъпо е да ги подкрепяш със захарчета и да крещиш, че не са сами, макар че, както правилно отбеляза малкият Любо Дилов по телевизията, те са си безнадеждно сами. Нищо, панделката с трикольора поне е симетрична и върху нея може да се добави какво ли не – лого на мобилен оператор, на прах за пране, на тоалетна хартия, на бира, на друг мобилен оператор, на друга тоалетна хартия, на изкуствена супа на кубчета, на хапчета за отслабване, на трета тоалетна хартия…

 

---

P.S. Понеже знам, че сигурно ще има хора, които, като четат това, ще кажат: добре де, а какво прави авторът по въпроса, бързам да кажа, че правя, и то без да казвам името си или фирмите си или каквото и да било друго, нито да споменавам изобщо някъде другаде, освен тук, ето това:

И все пак го правя със съзнанието, че не е това, което трябва да бъде…

Да изследвам чувството за хумор. Ето това е скритата ми страст, това е тайната ми перверзия, както някои се съешават с домашни любимци или пък се обличат в женски дрехи пред огледалото. Бързам да заявя обаче, че според мен далеч не всички, които се обличат в женски дрехи пред огледалото, са извратени манияци и гнусни травестити. Например жена ми е много свестен и интелигентен човек… Но ако тук ще става дума за перверзия, това няма да е содомията или пък травестията. Тук ще говорим за разголени старици, някои от които уринират агресивно в течащи потоци, а други аранжират гениталиите си с националното знаме и знамето на Европейския съюз. Общото между този достоен за Тулуз-Лотрек сексуален упадък и следите на националното чувство за хумор е жанрът. Сюжетите открих под формата на карикатури във в. „Нощен труд”. Прзнавам, че в. „Стършел” е далеч по-голямо предизвикателство. Никъде другаде не могат да се наблюдават толкова мрачни и човеконенавистни демони, събрани на едно място. Никъде другаде чувството за хумор не отсъства толкова болезнено, колкото там. И никъде другаде естетическата лекота и игривата възвишеност не са така драматично непознати. Но „Стършел” е прекалено висока летва. Той изисква по-особена нагласа и все още не мога да се осмеля да пиша за него. Виж, „Нощен труд” е друго. Той не само дава по-малки дози от стършелово-ницшеанската хумористичност, но и буди у пишещите желание да си припомнят онзи текстови жанр от детството

 

ПРЕЗКАЗ ПО КАРТИНКА С ЕЛЕМЕНТИ НА РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

В крикатурите на „НТ” умело са преплетени страстната еротика и хералдиката. Основни изображения в тях са сексът, евроскептицизмът и цялостното недоволство от живота, което с гордост ни нарежда в челната десетка на мърморещите нации.

 

 

 

„Така изискват от ЕС” – Как? Това поне за мен остава забулено в мистерия. Може би изискват на стената да има точилка с връвчица или пък във вазата – тематични байрячета. Или пък от ЕС изискват жените да прелюбодействат в отсъствието на мъжете си, ако можем да приемем човекът с мустаците и куфара за съпруг на разкрачената късо подстригана блондинка с червените бузи. Излиза, че ЕС изисква твърде пезевенкски неща от населението на страните си – членки. Но, погледнато от друг ъгъл, може да се окаже, че ЕС се бори с порока в името на здравото и нормално семейство. Ако мъжът с мустаците и разчепатената блондинка не са двойка, а двойка са мустакатият и другият мъж, то тогава излиза, че ЕС стимулира парньорите от време на време да опитват и с жена, за да видят, че не е толкова лошо. Вярно, на мъжа с мустаците не му е приятно, но „така изискват от ЕС”.

 

 

 

Прекланям се пред детайла! Обърнете внимание, че противно на посланието, което ни отправя бюстът на дамата, тя не е толкова амортизирана, защото носи очила само за четене, тоест не е късогледа и е грамотна. Защо обаче торбата й е с кръпка. Според мен отговорът е един: защото много е употребявана (торбата). Следователно бабата много е ходила на пазар, много е яла, пила и се е веселила. Много е купувала, много е потребявала. Значи пенсията й е достатъчно голяма, че да съдере пазарската чанта от потребяване. Че в семейството (защото това очевидно е семейство) се потребява много и се яде качествена храна, личи най-недвусмислено от мъжа. Хайде, опитайте да държите с едната си ръка радиатор, а с другата да изпиете една бутилка ракия, така че да останат има-няма две капки. Як мъжага е дядото, обаче едно не му харесвам. Макар че е с бели чорапи и червени налъми, той определено не е метросексуален, защото не си скубе космите под мишниците. Той и пубиса не си скубе, както се вижда между глидери №№ 3 и 4 на радиатора, вляво от топломера. Явно бабата го иска „мачо”. Защо обаче хората са голи? Ето тук един проникновен анализатор като мен може да покаже класа. Замисълът на творбата очевидно е търпял развитие, съпроводено с творчески сътресения. Сигурен съм, че първоначалната идея е била радиаторът да се крепи на дедовата ерекция, а ръката и ракията са се появили по-късно. Може би са се появили след присъединяването ни към ЕС, за което намекват знаменцата пред венериния хълм на бабата. Не виждам друга причина за присъствието им там, освен да загатнат, че е имало времена, когато дядото е държал радиатора без ръце.

 

 

 

Тази ми е любима. Това е роман. Мутра с костюм и каска донася хотел, на който пише CaZino (макар и „казино” да не се пише съвсем така). Сложен образ. Това, че е мутра, личи от тъмните очила. Каската иде да покаже, че далаверите му са в строителния бизнес. Костюмът - че вече е рафиниран, няма ланци и бухалки и може би е в политиката. Хотелът е висок, за да унищожи колкото е възможно повече дива природа, но защо е набучен с плажни чадъри, аз не зная. Ако спрем дотук, то значи до края на живота си да живеем в пълна заблуда относно мутрата, неговия бизнес и истинските му намерения. Но епичото платно не се изчерпва само с този персонаж. Силата на композицията е в нейния център, където бабичка пикае в поток и гледа злобно. Вляво е нейният необръснат мъж, който иска да я затисне с отсечено дърво, та дано миряса! Сече иглолистното с тъпото на брадвата, защото е олигофрен, и се цели точно в опашните прешлени на съпругата си. Пънът на преден план показва, че е имало и друг, неуспешен опит за покушение, от който пикаещото бабе е оцеляло. Вярно е, че са възможни и други тълкувания на нарисуваното. Не е лишена от основание хипотезата, че бабата не пикае в поток, а всъщност потокът е това, което тя е изпикала до този момент. Това в никакъв случай не е нормално и говори за някакво заболяване. Погледната така, ситуацията веднага превръща брадясалия секач в положителен образ, в любящ съпруг, който иска да отърве жена си от мъките, като я затисне с дърво. От трета гледна точка пък бабичката въобще не пикае, а снася яйца. Ето, две вече са снесени по талвега на течението. Но така не може да се обясни присъствието на дървосекача. При хотелиера не е така. При него всичко е ясно. На фона на вече узнатото, той не е просто строителен далавераджия, за какъвто щяхме без малко да го помислим, а интелигентен хазартен бос. Надушил с хищническия си нюх сензацията, той така или иначе ще е на голяма печалба от своето каZино. За него е все едно на какво ще залагат гостите му – дали на това колко яйца ще снесе бабата и колко от тях ще са запъртъци, дали на това колко още ще пикае, ще спре ли до края на туристическия сезон, дали ще я уцели мъжът й с дървото и ако я уцели, тя веднага ли ще умре или първо ще спре да пикае, пък тогава. Не разбирам само защо има нарисувана табелка, на която пише „натура 2000”. Сигурно има окултна връзка с предишната творба.

 

 

 

Тук няма голи бабички, което, признавам, ми действа донякъде обезсърчаващо. Двете знамена обаче са големи, което прави голям и въпроса защо биват изобразявани от художника с такова натрапчиво постоянство. Въпреки всичко, карикатурата е недвусмислено еротична. Вижте само подканящото влагалище на резервоара върху задния калник на автомобила. Черната му дълбина, лъхаща летливи изпарения, мами с такава сила, че няма как маркучът на колонктата да не получи ерекция. Човекът обаче иска да попречи на съвкуплението, макар и така да издава интимните връзки със собствения си автомобил – иначе откъде тази ревност?! Човекът и колата са партньори и докато на колата й е все едно кой ще проникне в резервоара й, на човека не му е. Затова е решен да брани на живот и смърт отвърстието на своята страст. Очевидно колонякът няма да го огрее, дори и да предложи плащане за секса. А това, че предлага, личи от надписа „цена” върху него. И пак питам: какво символизират знамената? Ключът е в текста. Той гласи „- Почна се!…”. Какво се почна? Ами почна се това, че хората вече не могат на спокойствие да си чукат леките коли, без да се намеси някой мераклия. За всичко това е виновен, разбира се, Европейският съюз.

 

 

 

А това е за десерт. Невероятно е! Кой е Дядо Газ? Защо е червената петолъчка? Защото Дядо Газ е комунист или защото пропан-бутанът е „Хайнекен”? Какво има в куфарчето на Дядо Газ и Дядо Газ не е ли всъщност Мутрата-хотелиер от историята с пикаещата бабичка? И какво общо имат двамата дядовци? Анализът оставям на чителя:

 

Недей дочаква и зори,

Върви мисли, мисли, мисли…