Демо: Sulla.Blog.Bg

Откакто простатата вече не звъни толкова силно и не ни кара да се събуждаме до собствената си жена с ужасното чувство, че пенисът ни иска само да пикае и нищо друго, оттогава в рекламния свят взеха да се появяват разни авиатори, които, добре наспали се, ни дават акъл „как да вдигнем самолета”.  Ето ги:

„Хайде, хайде! На всеки може да се случи!”. Очевидно, героят от тази рекламна снимка е успял да уважи женицата, за което ни се хвали с вдигнат палец извън нейното полезрение, а пък тя, горката, се мъчи да изглежда уважена, като изобразява някаква озъбена усмивка, но в очите й се чете друго – тъга и обида от неуважението. Но пък сама си е виновна – ако се погледне в огледалото, ще разбере, че е по-скоро ПВО (противовъздушна отбрана), отколкото атинянката Таис (легендарна съблазнителка). А, знае се, противовъздушната отбрана сваля самолетите, а не ги вдига. С ракети земя-въздух. Бум! Самолетът е свален. Поне така действа тази жена на моя самолет. И ето ме на крачка от заветната мечта на авторите на тази реклама. Като почувствам самолета си свален, какво ми остава – да тичам да си купя, да си дам парите, моите пари на тях за опаковка Трибестан! No pasaran! Има и рима… За малко да попадна в клопката на коварните рекламисти!

Хайде да върнем лентата назад! Какъв е проблемът на мъжа от рекламата? Не може да вдигне самолета. Но дали той е виновен за това? Има вид на добре гледан мъж. Не е стар, защото пилотите ги пенсионират млади. Не е без самочувствие, защото очевидно е главен пилот, командир. Здрав е, защото при пилотите периодичните медицински прегледи са задължителни. Не е комплексар, защото в тези прегледи участва и психиатър. Тогава защо не може да вдигне самолета? Очевидно и при него, както при мен, причината е в „противовъздушната отбрана” – партньорката му. Знаете ли, че… Или по-добре: невероятно, но факт! Грозните жени са враг на ерекцията и на libido sexualis! „Хайде, хайде! На всеки може да се лучи!”. Излиза, че човекът не вдига самолета, защото целта на полета е някакъв киликандзер. Е, успокойте се. Вече има лек за това – Трибестан. Стоп! Ето ни отново в клопката. Излиза, че тази реклама ни кара да си платим, за да можем да се съвкуплим с жена, която не желаем и която не ни възбужда. Защо да го правим?

Защо трябва да пожелаем нещо, което не желаем и след това изкуствено да удовлетворим желанието си, като платим на някого за това и този някой да спечели, защото сме придобили нещо, което преди не сме искали?

Дами и господа, с горното изречение успях да формулирам главния въпрос, който следва да бъде зададен на повечето от участниците на рекламния пазар. И се гордея с това. Ето, аз не обичам диня. Трябва ли някой да инвестира в научни изследвания, които да доведат до разработката на препарат, който ще предизвика у мен обич към динята и желание да я ям? Естествено, че трябва, ако продава дини. Но в случая се продават не дини, а средството, което поражда желание към тях. Объркана работа. Не знам накъде сме тръгнали, но се притеснявам, че посоката може да се окаже не дотам добра, щом ни води към свят, в който трябва да глътнем хапче, за да се обичаме.

Изчаках и днешния ден, защото той е петнайсети спрямо датата, за която разполагам с доказателство, че моите 14 капачки с жълтичко по края са получени от Данон. Сега Данон може да се позове само на хипотетично клеймо на пощенски паричен запис с днешна дата, макар че, ако за дата на пращане на писмо се счита клеймото, то за дата на получаване на пари се счита заверката на сметката на получателя. Но, както казах, аз съм доволен, защото целта ми не е да си получа парите, а да покажа нежеланието на Данон да ми ги върне.

Сега, когато и последната възможност изтече като пясък през пръстите, пред нас се изправя въпросът „Какво правим оттук нататък?”. Отговорът се крие в няколко кокетни текста в Закона за защита на потребителите, в сила от 10 юни миналата година. Очевидно ще трябва да се обърнем към Комисията за защита на потребителите, защото „Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска писмено от Комисията за защита на потребителите да забрани реклама, която смята за заблуждаваща или непочтена, или неразрешена сравнителна реклама” (чл. 34(2)). А аз, катко физическо лице (макар и с известни психически странности) смятам рекламата на промоцията „Активия – предизвикателство”, ако не за „неразрешена сравнителна” или „непочтена”, то със сигурност – за „заблуждаваща” по смисъла на Чл. 38(1). И е заблуждаваща, не защото лъже, че млякото лекува запек (всъщност тя не казва нищо такова, а казва, че „ще почувстваме промяна”, при което разни жени се гладят многозначително по „издутите” си кореми), а защото лъже, че ще върне пари на всеки, който изпрати 14 капачки, а не ги връща. Това вече е доказано! А що се отнася до доказването на другото – за лекуването на запека, то не е работа на потребителя, а на производителя, защото Чл. 35(2) казва: „Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения…”.

Твърде вероятно е обаче нещата да се затлачат на ниво Комисия за защита на потребителите. Причините за това вероятно ще бъдат няколко. Сигурно Данон ще намери начин да въздейства, но пък и да се въздържи от тази простотия, може да се очаква, че държавният чиновник ще постъпи така, както постъпва винаги – защо да прави нещо, когато може да не го прави! Законът не казва в какъв срок трябва да се произнесе комисията и затова аз ще следвам вграденото си чувство за справедливост. Когато преценя, че е минало достатъчно време, през което Комисията не е предприела нищо, ще си направя удоволствието да се свържа с една моя стара позната, която понастоящем е еврокомисар по тези въпроси – Меглена Кунева. Тя, когато поиска, може да е много зла…

Обаче когато се свържа с еврокомисаря, няма да й губя времето с капачки от кисело мляко против запек, които се стискат за 15 лева, а ще повдигна въпроса за некоректната, манипулативна и лъжлива реклама въобще. Ще поискам да се сформира работна група по създаване на проект за Закон за рекламата, какъвто все още няма. Виждате ли до какво израстване на общественото чувство (иначе казано – психическо израждане) ме доведе гледането на реклами… Вие сте виновни!

Много ми е драго, че днес, 17 (а не 15) работни дни след като изпратих необходимото количество капачки (с „жълтичко” по края) на Данон, никакви пари не са ми върнати, въпреки клетвите и обещанията в рекламата, въпреки трите ми телефонни разговора на трите възможни телефона. За който не е чел, ще припомня, че, от нямане какво да правя, преди близо месец се хванах да проверя дали, ако изпълня условията на кампанията „Данон предизвикателство”, Данон ще изпълни това, което обеща в рекламата си. А именно – да ми върне парите, ако аз върна 14 капачки от кисело мляко. Е, не ги върна. Затова ми е драго. И колкото пó не ми връщат парите, толкова по-драго ще ми става!

Но, разбира се, аз няма да сложа точка на експеримента тук. Като отговорен член на обществото ще се обърна към Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката (и енергетиката), както, вероятно, и асоциацията на Кърлев. Ще подиря сметка на Данон за подвеждаща и манипулативна реклама. А когато (сигурен съм, че накрая ще го направят) ми върнат парите за 14 кисели млека, ще ги поканя да си поговорим за пробиотиците, за бифидус есенсис, за това каква е ползата от него във вида, в който той се намира в Активиа (доколкото се намира), и за това защо японците навремето не са сключили договор с Данон, а с Ел Би Булгарикум. Но дотогава нека търпеливо да изчакаме Данон да изчерпи всички свои възможности за оправдание. Защото такива има и защото Данон няма да се поколебае да ги използва.

Това, което предполагам, че ще направят най-напред, е да оспорят пощенското клеймо на препоръчаното ми писмо с обратна разписка (!!!), с което им изпратих изискуемите капачки, а именно 5 март 2007. Те, всъщност, не могат да оспорят клеймото, защото аз надлежно съм си надиплил документ за това, ами ще кажат, че 15-те дни не се броят от моето клеймо, а от датата, когато те са си изпразнили пощенската кутия, а именно – 12 март 2007, за което също имам надлежен документ. Макар че навсякъде, всякога и всякак сроковете на неща, които се случват по пощата, се определят спрямо клеймото на изпращането, аз ще си затрая и ще изчакам и втората възможна дата – 30 март – тази, която отстои на 15 работни дни от признатото от получателя получаване на писмото. Ако и тогава нищо не се случи (според мен няма да се случи, ако не се разсмърдя осезаемо, а аз коварно и притворно няма да се разсмърдя), на Данон ще им остане една единствена възможност – да ме обвинят, че не съм изпратил това, което са искали.

Могат да направят това в няколко посоки. Могат да кажат, че не съм изпълнил изпращането на капачки в количество. Тоест, че не съм изпратил точно 14 капачки. Могат да кажат, че не съм го изпълнил в качество, а именно, че капачките са скъсани и/или смачкани. Могат дори да кажат, че не съм го направил в срок. Макар че не могат – имам документи за изпращане и получаване на капачките. И ако за третото имам документи, то за първите две съм се постарал да имам десетина разнородни и безпристрастни свидетели.

Много по-интересен обаче е другият аспект на всичко това. Кой обикновен потребител би си дал труда да извърви пътя на „предизвикателството” – път, който извървях аз, единствено за да се заяждам с рекламите и рекламодателите? Признавам, че в малката си изследователска кампания бях ангажирал усилията на доста от хората, които работят в офиса ми. Ядохме Активии, гладехме капачки, събирахме сведения и инструкции по телефоните, обявени от „Активия предизвикателство”, изпращахме пратки, събирахме документи и, най-важното, направихме всички допълнителни разходи, които възникнаха покрай участието ни в инициативата на Данон и които, вярвайте, се доближават до разходите по придобиването на въпросните кисели млека от магазина. Е, кой потребител на кисело мляко, пък дори бил той и отровен от внушението, че Активиа притежава някаква лечебна стойност, ще се подложи на това! Никой, защото би изпаднал в парадокса да изгуби повече, отколкото би спечелил. Само някой, който иска да инвестира в забавление (като мен), би се хванал на хорото – или поне така си мисля аз до доказване на обратното. Така си мислят и от Данон, защото едва ли сериозно ще рекламират дейност, от която не само че не печелят нищо, но и губят. Губят, ако не друго, то поне търговската отстъпка, която са дали и която, така или иначе, са обещали да възстановят в състава на цената на дребно, на която се закупува млякото от магазина. Въбще, този номер с „ще върнем парите, ако стоката не ви хареса” е твърде лицемерен, макар че напоследък към него прибягват все по-често (Ариел). Едва ли някой наистина възнамерява да възстановява пари или поне се надява, че ще му се наложи да го прави в достатъчно редки случаи, така че загубите да са пренебрежими. Затова и процедурата по възстановяването е премерено затруднена, та дано хората се откажат – искам да припомня при какви условия възстановяват пари от Топ-шоп, където стоката не трябва да е докосвана и дори разопакована. А иначе този маркетингов подход не е нов. Той се е появил в Щатите в години след Войната, когато започва да се развива разносната търговия. Посещава ви търговски пътник с поомачкан евтин костюм и вдъхващи доверие очила с дебели рогови рамки, оставя ви стоката си, обаче не ви взима пари с обещанието после да ви ги възстанови, ако сте недоволни, а казва, че ще се върне след седмица и ако дотогава стоката ви е харесала, ще я платите. Ако не ви е харесала, той ще си я вземе обратно. Така е било в началото на рекламата, описано по вълнуващ начин от Клод Хопкинс. Но пък всичко търпи развитие. Маркетинговите идеи – също.

Както и да е. Да се въоръжиим с търпение, докато се изчерпят всички възможни срокове Данон да ми върнат парите за моите 14 Активии. След това ще проследим пренасянето на експеримента на официално ниво в Комисията за защитана потгребителите. Да, и още нещо. Данон трябва да си плати и за това, че като стана причина да напиша този кратък, но, надявам се, съдържателен текст, ме отдалечи от моя традиционен лековат и елегантен литературен стил, за да ме хвърли в тромавите публицистични конструкции, които предлагам за четене тук. И ще си плати, но още не съм решил как.

Постенето е неразделна част от праведността. Който иска да е праведен, пости. Но какво всъщност са постите. На пръв поглед това е въздържание от ядене на животински продукти. Изглежда лесно. Но, както винаги, един въпрос вгорчава сладостта от яснотата – все този въпрос „Защо?”. Защо да не ядем животински продукти? Според прагматичния материализъм го правим, за да дадем почивка на организма си от токсините, които се съдържат в месото. Това звучи твърде йогистично и хигиенично. От друга, обективно-историческа гледна точка, причините за постенето са икономически и пряко свързани с поминъка – коледните пости предпазват от безразборно изяждане малките прасенца, а великденските – малките агънца. Така неграмотният селски стопанин се грижи за стопанстовото си, мислейки, че се единява с Бога. Според други тълкуватели смисълът на постите е предимно пацифистичен, тоест храненето ни да не се омерзява от убиването на други живи същества. Това схващане води до крайности, но трябва да признаем, че сведенията в Библията подкрепят именно него. Става дума за Книга „Изход”, където се говори за постене в такава степен, че е забранено яденето на квасен хляб. Причината очевидно, макар и неназована пряко в Книгата, е тази, че квасеният хляб се прави с мая. Маята – това са дрожди, дрождите са бактерии, а бактериите са по-скоро животни отколкото растения. Извън удивлението откъде древните съставители на Библията са били толкова наясно по отношение на микроорганизмите, не можем да не напрвим и един друг, паралелен на вече направения, извод – алкохолът също не е постен, защото и във ферментацията участват дрожди. Жалко! Ужас!

Но пък, погледнати така, постите не ни ли обричат на гладна смърт? Кой ще се закълне, че върху краставицата, която набожно хрупаме през пости, няма никакви микроби? Или пък не ни ли обричат постите на смърт чрез задушаване? Нима не вдишваме ежесекундно всякакви микроби, които умират или от удавяне в белите ни дробове, или от хищните ни левкоцити, или в неравната битка с имунната ни система, в която нечестно на наша страна се привличат антибиотици, имуностимуланти, витамини, греяна ракия и тям подобни подлости! Очевидно, едва ли можем да се въздържим от изяждането на някакви животни, но пък идва време, когато и някакви животни ни изяждат нас, така че поне балансът е спазен.

Има обаче и мистична гледна точка към постите и тя, трябва да признаем, е най-интересна от всички. Според нея, човек, постейки, се подлага на страдание, за да се почувства съпричастен към страданието на Бога (макар че Коледните пости крият опасност от възникване на парадокс – какви страдания е изпитал Бог, преди да се роди?). Ето защо на яденето на животински продукти се гледа като на своего рода удоволствие, от което трябва да се лишим, за да дадем шанс на духовното във вечната му борба с материалното. Но, ако погледнем на постите като на осъзнато страдание и като на лишаване от храни, които ни носят удоволствие, то как трябва да пости човек, чието любимо ястие е зрял фасул яхния? Очевидно, постейки по презумпцията за неприемане на животински продукти, той няма да направи никакво формално нарушение, ако яде любимата си боб-яхния, но същевременно ще си прави и кефа да яде любимото си ядене, без да му пука за страданието на Бога. Ето защо има християнски общества, в които постещите по време на пости се лишават именно от това, което обичат – пържени картофи, шоколад, ананас, мариновани кладници, малки и леко люти камбички с бахар и дафинов лист, сушени смокини, ягоди и др. Следователно всеки пости по своему и дори, вероятно, има и такива енориаши, които не обичат кебапчета и именно затова се тъпчат с тях през Страстната неделя – за да я направят още по-страстна. Ето това е единият полюс на праведността. На другия стои със страшна сила гръцкото православие.

Гръцкото православие се е изхитрило да раздели животните на постни и блажни. Докато едни теолози се мъчат да разберат в кои на пръв поглед постни храни се крият дрожди и други микроорганизми, гърците са решили да приемат, че не само едноклетъчните, но и безгръбначните не са блажни. Така, хем си богоугоден и на твоето място в Рая има табелка „Reserve”, хем през пости замезваш с калмари, малки сепийки с босилек, малки октоподчета и големи октоподи (предимно мариновани и главно пипалата им на скара), миди, рапани, охлюви и други безгръбначни. Хайверът също е безгръбначен. Мисля, и яйцата са. За кашкавала да не говорим – къде се е чуло и видяло кашкавал с гръбнак. В този ред на мисли шкембе-чорбата е едно от най-постните ястия, наред с бахура (кървавицата). И ето още една стъпка по посока на постността на веществата. Въпрос: можем ли да поставим знак на равенство между бедрената кост и гръбнака? Съвсем очевидно – не. Бедрената кост е едно, гръбнакът – съвсем друго. Следователно бутът е абсолютно безгръбначен. И бидейки такъв, то възприемането му под формата на шунка по време на пости не съдържа никакаво църковно напрежение.

Обичам православието!

Снощи, докато гледах новините по Нова телевизия, разбрах как ще стана приказно богат. Ще патентовам нещо просто, но нещо, без което скоро няма да може нито един шофьор  – перископ. Той ще се извисява над купетата на лади и москвичи, мерцедеси и беемвета, ще стърчи гордо като среден пръст към суровия живот, ще се върти лесно и ще дава ясен образ.

От новините научих, че е въведен нов задължителен стикер. Той е жълто-червен триъгълник и трябва да се залепи на стъклото, за да съобщи на света и да увери контролните органи, че газовата бутилка е била прегледана в нарочен сервиз и срещу съответната такса.  Направих простата сметка, че ако властите наложат още няколко задължителни облепвания, физическата площ на стъклата на автомобилите просто ще се изчерпи. Сега лепим по задължение или от изострено гражданско чувство лепенки за годишен технически преглед; за гражданска отговорност; винетка; млад шофьор; бебе в колата; не карам пил; ако си пил, не карай – искам да стигна; не сте сами и др. Елементарната прогностика ни кара да предполагаме, че не е далеч момента, когато ще се въведат изисквания за поставяне (срещу съответното заплащане) на стикери като „зареден акумулатор”, „напомпана резервна гума” и „изрязани нокти”, защото едва ли има човек, който да не споделя убеждението, че едни неизрязани нокти могат да се окажат фатални, когато воланът трябва да се навие бързо в желаната посока. КАТ и НАП ще имат грижата да оторизират сервизи, където да стават проверките и сертифицирането и да се продават съответните стикери, като приходите от тях ще постъпват директно в бюджета и ще се използват за проектирането на нови стикери и за увеличаването на заплатите в Топлофикация.

Остатъкът от свободните пространства върху стъклата на колите ще бъде усвоен от стикерите на медийните инициативи. Виждам как в. „Стандарт” поема мащабна кампания. Тя е продължение на кампанията „Не сте сами” и е под наслов „Добре ли сте?”. Целта е да всеки от нас, който види стикера, да бъде мотивиран да си направи профилактичен преглед при психиатър. А по повод кампанията „Не карам пил”, лично аз ще продложа кампания-реплика: „Не пия карал” със съответен стикер върху стъклото на амтомобила.

Като сложим и тази лепенка, необходимостта от перископ в колата ще се очертае вече съвсем ясно. Аз ще съм готов да посрещна това ново търсене и ето така ще забогатея. Ясно ли е? И още нещо – вдъхновен съм от идеята да се отнема книжката за цял живот на шофьор, хванат да кара макар и на една бира. Ако това предложение бъде прието, то ще се разкрият необозрими хоризонти пред правораздаването. Ако бирите са две, се отнема и колата. Ако са три – смърт чрез разстрел. Наказанието за разказване на мръсен виц ще е отрязване на езика. За пререждане на опашка – отнемане на имуществото. За миризливи крака – умъртвяване на роднините. За източване на държавно дружество – мъмрене с размахване на пръст. За финансиране на кандидат-президентска кампания с държавни пари чрез Министерство на финансите – поздравителна картичка с хладен и отчужден тон.

Хайде на перископите!

Вероятно това е кадър от клип, който рекламира нощно заведение с мъжки стриптийз – би си помислил всеки, който види тримата калени във фитнес-залите мъжаги, облечени в различни униформи при това. Но няма да е прав. Всъщност клипът се състои от две теми – девойка лапа хапче, после тримата мъжаги предизвикателно се наместват един до друг в търсене на най-сексапилната поза. Тогава вероятно ще е прав онзи, който реши, че клипът рекламира противозачатъчно средство – гълташ хапчето и мъжагите са на твое разположение. Но и той няма да е прав, макар че едно противозачатъчно хапче, рекламирано по този начин, със сигурност ще отбележи твърде задоволителни продажби. Всъщност този клип е орязана версия на един друг, по-дълъг като времетраене клип, в който обаче не се случва нищо повече от вече познатото гълтане на хапчето и кипрене на мъжагите. Там обаче разбираме, че хапчето е за гърло, и виждаме как пристигат мъжагите – избиват прозорците и вратата на банята, където девойката се е усамотила, за да се отдаде на самолечение. Дотук – добре. Какво обаче е посланието на рекламата. Какво се опитва тя да ни внуши. Вариантите са няколко:

„Не се лекувайте сами! Потърсете съвет от лекар, ако не искате да си имате работа с полицията и с пожарната”. Безспорно, едно такова тълкуване на посланията в рекламата би било вярно, ако мъжагите накажеха, смъмреха или пък насилеха с възпитателна цел самолекуващата се девойка (а и клипът само би спечелил от такава развръзка), но в действителност те, като виждат как девойката си лапва хапчето, отстъпват, мърморейки от разочарование, задето не им се е отворила работа. Очевидно не това е ключът към знаковия анализ на творбата.

Мъжагите са метафори*. Всеки знае какво е да страдаш от болно гърло. Болката е пареща и унищожителна. Изразът „гърлото ми гори” много точно предава клиничната картина на този възпалителен процес. Ето защо, когато един рекламист поиска да илюстрира лечебните качества на препарат против болки в гърлото, не е трудно да се досети, че може да го направи чрез образа на пожарникаря, който идва да потуши пламъците. Какво обаче изразява полицаят? Кое качество на хапчето илюстрира той? Да разгледаме следните зависимости:

Ако

ГЪРЛО=ПОЖАР, следователно ХАПЧЕ=ПОЖАРНИКАР,

То

ХАПЧЕ=ПОЛИЦАЙ, следователно ГЪРЛО=ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Седя, гледам написаното и не намирм грешка в логиката му. И ето тук се натъкваме на следтата трудност. Докато пожарите са сравнително лесни за описание – нещо се запалва и изгаря, то при престъпленията не е така. Имаме различни видове престъпление, както по състав, така и по потърпевш и е много трудно да разберем гърлото към кое от тях се причислява. Дали е престъпление срещу личността, дали е данъчно престъпление, измама ли е, корупция ли? Въоръжен грабеж? Дребно хулганство? Например:

- Какво ви е на гърлото?

- Ох, докторе, мисля, че съм пипнал блудство с малолетни.

- Ясно, ще ви предпиша полицай.

Ето как анализът на метафорите в рекламата започва да подрежда нещата по местата им. Обаче, що се отнася до третата метафора, до третия мачо, аз вдигам ръце и признавам безсилието си. Не мога да разбера какво символизира той, защото не разбирам какво изобразява. Може би е някакъв военен с тези зелени дрехи и пагони. Но за какво тогава са гумените ръкавици? Да не би да е гинеколог? Тогава за какво му е маската? Може да е Зоро. Тогава какво представлява гърлото? Вероятно несправедлив южноамерикански злодей, който се е превърнал във военна заплаха, откакто е забременял. Повече едва ли ще посетя кабинет, на който пише „уши, нос, гърло”…

*Мъжагите са метафори – един по-взискателен читател на този блог с право би отбелязал, че ако кажем „алегории” вместо „метафори”, ще бъдем несравнимо по-коректни терминологично, за което предварителнто му благодарим

Отвращавам се, когато някой променя местата на субекта и предиката в българското изречение. Шлемник байкалски. Защо така, а не „байкалски шлемник”, както е редно? Защо „чушлета лютиви”? Защо „любов френска”? Защо „педераст майчин”, а не „майчин педераст”? Мистерия. Но мистериозни са не само словоредните странности в рекламата на този сам по себе си енигматичен шлемник. Да видим какъв сюжет ни предлага тази реклама. Негър с цилиндър, който говори като сливенски циганин, е разположен в горната дясна четвъртина на екрана. Негърът дърпа шнур и взривява кадър под себе си. После в лявата половина виждаме негъра в битова обстановка, в която той, незнайно защо, се смалява, за да бъде изсмукан от прахосмукачка, докато отчаяно крещи нещо за тъща. Само по себе си всяко споменаване на тъщата ме кара да търся дългата ръка на Робин Кафалиев – тъщата е негова идея фикс и основен художествен похват на изтерзаното му чувство за хумор*. Но пък от друга страна почеркът е като на рекламите на танка, който отслабва. Дали пък Кафалиев не е създал и него? Както и да е. В следващия кадър негърът отчаяно се опитва да се задържи за гигантските косми на гигантската прахосмукачка, но тя го всмуква. В по-следващия кадър негърът е прислонил черна и мазна главица в провисналия бюст на тъщата и казва, че ще свикне по-лесно с шлемника, отколкото с нея. Колко ли гаден трябва да е този шлемник! Накрая тъщата го изплющява по главата и негърът се свива в комплекса си за расова непълноценност. Рекламата свършва и ние оставаме озадачени и неразбрали какво всъщност рекламира тя.

Вярно, негърът споменава за хапчета (макар и гадни като тъща), но за какво са показани (както биха се изразили фармацевтите) тези хапчета, никой не казва. За запек ли? За затлъстяване ли? Не се знае. В науката за рекламата има едно правило, което никога и никъде не се споменава и не се пише, защото е очевидно – КОГАТО РЕКАМИРАШ НЕЩО, ТРЯБВА ДА КАЖЕШ КАКВО РЕКЛАМИРАШ. Нали така? Звучи справедливо. Ето това правило рекламата на шлемник байкалски не спазва. Рекламата на шлемник байкалски не ни казва какво рекламира и ни кара да подозираме, че не рекламира нищо. За такава драстична перверзия в тълкуването на правилата на рекламата би трябвало да има уважителна причина. Причина, неотменна като слънчевите затъмнения и необратима като ледниковите периоди. И аз знам коя е тази причина! Знам коя е причината в рекламата на едно лекарство да не се каже какво лекува то. Причината е несъвършенството на пространствено-временния континуум. Причината е в недостига на време и пространство, където да се разгърне всичко, което шлемник байкалски лекува, а именно:

1.      главоболие;

2.      безсъние;

3.      ускорен пулс;

4.      високо кръвно налягане;

5.      ниско кръвно налягане;

6.      висока температура;

7.      всякакви инфекции;

8.      рак;

9.      вредни ефекти при химиотерапия;

10.  вредни ефекти при лъчетерапия;

11.  черен дроб;

12.  жлъчка;

13.  черва;

14.  запек;

15.  стрес;

16.  алергии;

17.  склероза;

18.  астма;

19.  импотентност;

20.  нервност;

21.  ревматизъм;

22.  диабет;

23.  грип;

24.  туберкулоза;

25.  миокардит;

26.  епилепсия;

27.  дизентерия;

28.  мозъчно-съдова болест;

29.  хипоксия;

30.  шок;

31.  интоксикации;

32.  забравяне;

33.  конвулсии;

34.  тревожност;

35.  депресия;

36.  панически атаки;

37.  повишена раздразнителност;

38.  възбудимост;

39.  нарушена концентрация;

40.  вегетативна дистония;

41.  аритмия;

42.  ендокринни колебания;

43.  сутрешна отпадналост

Е, как, господа офицери, можеш да съобщиш всичко това в кратичък клип с негър, който говори като сливенски циганин, и тъща, от която се вижда само амортизирания бюст!!! Няма как. Ето защо и рекламата на този продукт – шлемник байкалски – не го рекламира. Между другото, данните за това какво лекува уникалното лекарство, са взети от публикация в Интернет (http://www.shlemnik.com/), която пък се позовава на ето тази книга:

В заключение – лекарството (ако можем да го наречем така) се представя у нас от дружество на име „Цветелина” ООД с телефони за връзка в София и Пловдив. В БУЛСТАТ обаче има регистрирано само едно дружество с това име, то е от Видин и предметът му на дейност е „производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия”…

- „Ще ви пусна клипове с кучета и деца, които са толкова сладички, че внимавайте да не ви се захароса телевизорът”;

- „Предаването свърши. Времето отлетя като прилеп на очен лекар”;

- „Предаването свърши. Времето отлетя като български министър на външните работи на официално приятелско посещение на Хавай”;

- Виц: „Най-хубавата реклама на презервативи е китайска. Тя гласи: „Хей, хора! Използвайте презервативи, че вижте колко сте!”…