Демо: Sulla.Blog.Bg

Днес видях нов билборд. Загадъчен, мамещ и пълен с недоизказаност и фикция. „Масленият филтър, (запетая?!-б.а.) за вашето тяло”. До този крещящ и заемащ ¼ от общата рекламна площ на конструкцията надпис е сложил ръце на кръста си омаслен до пълно почерняване господин с някакъв филтър на кръста, а пред него е изобразено синьо хапче. За филтъра, за хапчето и за рекламирането на препарати, забранени за рекламирне по този начин, ще стане дума тук и сега.

Като се абстрахираме от обстоятелството, че изобразеният филтър не е маслен, а въздушен (виждали сме и по-неграмотни рекламисти), вниманието ни се насочва към анонимността на рекламата. Спомнете си реклата на шлеимник байкалски. Там не се рекламираше нищо. Тук пък не рекламира никой. Ако там знаехме как се казва хапчето, което лекува почти всички познати болести, тук знаем, че се отслабва, обаче не знаем на кое хапче да сме благодарни. Не знаем, защото е забранено да ни се рекламира.

Лекарствата, които си купуваме от аптеката са обединени в две големи семейства според своята комуникационна битност – Etical и OTC. Докато вторите се продават без рецепта и могат да се рекламират в масови медии, в които рекламата достига до крайни потребители, то първите, етичните, са забранени за реклама в медии (вкл. и билбордове) и би трябвало да се продават само срещу рецепта.

Разбира се, ако кажеш на рекламодателите  от Рош и рекламистите, които ги обслужват, че нарушават закона, като рекламират забранени за рекламиране препарати, те ще ти кажат, че не рекламират препарат, а сайт в Интернет, а именно www.otslabvane.com. Да видим какво има там. Естествено, Xenical. Естествено, защото е показана капсулата на хапчето, което е все едно да покажеш бутилката на кока-кола и да кажеш, че не подтикваш хората към купуване на безалкохолната напитка, а към посещаване на сайта й. Но ако на сайта намерим бутилката, върху която вече си пише кока-кола, тогава какво?

Ето това виждаме на сайта, рекламиран от билборда. Вярвайте ми, това също е забранено, но рекламните агенции носят от девет кладенеца вода, за да заобиколят забраната (според мен забрана тъпа и ненужна, но и самият аз съм рекламист и затова нямам думата). Носил съм и аз от девет кладенеца вода, но за благото на конкурента – Reductil, та знам за какво става въпрос (и с удоволствие ще ви запозная по-нататък с някои от главните техники за заобикаляне на забраните). Но няма значение – забраненото си е забранено.

Нека кажем няколко думи за Xenical. Този препарат блокира усвояването на мазнините от храната и те се изсират. Човек, който приема Xenical, сере като маслобойна, ходи непрекъснато с изцапани гащи и си мие клозета с веро*. Гротескното в цялата работа е, че всъщност не се дебелее от качеството на приеманата храна (мазнина, белтък или въглехидрат), а от нейната енергийна стойност. В противен случай ще трябва да признаем следната логика:

·       Ядем тлъсто – ставаме тлъсти;

·       Ядем сладко – ставаме сладки;

·       Ядем косми – пониква ни коса;

·       Ядем свинско – ….. и т.н.

Разбирате ли за каква мистификация и елементарна манипулация става въпрос?! Щом тлъстините не влизат в теб, със сигурност ще отслабнеш! Това е като рекламата на един препарат за миене на съдове, който ни убеждава, че натуралният лимонов сок мие по-добре от содите, които всъщност се съдържат в този, както и във всеки друг такъв препарат. Но нека не се отклоняваме в лирически отстъпления, а да се придържаме към фактите или поне към тези факти, които ни се предлагат от изследвания билборд.

Та значи, лекарството, което най-сетне успяхме да разберем кое е, действа на тялото ни като маслен филтър, макар че е изобразено като въздушен филтър. Каква е функцията на масления филтър в двигателя? Следната: маслото от картера (там, където буталата буталят в цилиндрите) преминава през този филтър, за да се очисти от дребните механични частици, които е натрупало в процеса на омасляването, и да се върне обратно в процеса на буталенето. Тоест масленият филтър не отнема никакво масло от двигателя. Ако приложим метафората (в случая сравнение) от рекламата, ще трябва да направим извода, че това, което се рекламира, пречиства мазнините в тялото, но не ги отнема. Аз мисля, че по този въпрос спор няма. В крайна сметка сравнението „Xenical – маслен филтър” са си го избрали те сами. А това, че са изобразили масления филтър като въздушен, е закодирано послание, че цялата реклама е въздух под налягане.

*  Този, който приема Reductil пък, привиква и става агресивен.

Рекламата свързва хората в нещо като семейни отношения. Двете страни – рекламираната и рекламиращата заживяват общ живот и в един момент започват да си приличат една на друга, както си заприличват кучетата и стопаните им след дългогодишно съжителство. Така и рекламата на Нестле навлезе в творчеството на Ъпсурт – видяхме музикантите да пият нескафе от характерните червени чаши на самотен сал сред морето, чухме и това, че „неговият” не бил обикновен, а Нестле. Между другото, свалям шапка и на двете страни, защото рядко има рекламодатели, които притежават тази широта на мирогледа, изтънченост на чувствното за хумор и храброст да поемат отговорност пред чуждестранните си началници, които довеждат до конструкции, в които пишката на рекламиращия носи марката на рекламирания.

И както рекламата на Нестле навлезе в творчеството на Ъпсурт, ето че и творчеството на Ъпсурт навлезе в рекламата на Нестле. Надявам се, познавате тази песен:

Във главата имаш Ако

и за кинти духаш яко.

Големата глава ти пръцка,

защото в нея има Ако…

(Ъпсурт)

Ето че танцьорите от билборда имат в главите Ако. И сигурно главите им пръцкат, но, за съжаление, билбордовете още не са достигнали съвършенствотго да издават звуци и да миришат. Признавам, че тръпна в очакване. Аз съм сред най-големите почитатели на творчеството на Ъпсурт и смятам, че текстовете на песните им са величествени. Не само със сполучливия си звукопис („…който папа цаца цапа…”), но и с образите, които създават. Образи, които мечтая да видя върху нови билбордове на Нестле, пък и на други компании. Рекламодатели! Спонсорирайте!

Поради големия естетически интерес към рекламната продукция на Вивател, мисля да предложа нашето сплотено блог-общество да създаде един Creative Screenplay Pool, откъдето Вивател да черпи сюжети за следващите си клипове на теми от света на касовите филми. Защото аз съм сигурен, че мобилният оператор няма да се откаже да пародира филми, самозалъгвайки се, че ги репликира.

До този момент ни бяха предложени „Смело сърце” и „300” и трябва да признаем, че те удариха в земята безславния имитатор на Mr. Bean, който къта кренвирши в хладилник*. Какво предстои оттук нататък? Настъпилото затишие ме кара да се тревожа, че може би рекламният корпус на БТК е изпаднал в творческа криза. Горе главата, колеги! Идеите идват!

ТИТАНИК

„Титаник” гордо пори вълните на ледения Пасифик, а капитанът говори по своя махагонов ретро-GSM и разсеяно си играе с връвчицата на камбанката. Изглежда говори с млада девойка, която при това ухажва, защото в миговете, когато не си играе с връвчицата, засуква мустак и намига в неопределена посока. Нали знаете, че евреите са виновни за гибелта на „Титаник”? Ето го идва и г-н Айсберг. Капитанът говори. Удар! Капитанът говори! Корабът се сцепва и камбанката остава в другата половина, така че, докато говори, капитанът си играе само с мустаците си. Започват да спускат спасителните лодки. Капитанът говори. Корабът започва да потъва. Говори. Корабът спира да потъва, защото вече е потънал. Леонардо умира от измръзване, но Кейт Унслет е спасена. На повърхността изплуват няколко мехурчета от устата на капитана, който продължава да говори.

Наши дни. Намират „Титаник”. Капитанът спира да говори и раздразнено поглежда апарата си.

- Нима свършиха безплатните ми минути към Вивател? – възмущава се той.

- Не – успокоява го Кейт Уинслет, вече много стара, – свърши ти батерията.

STAR WARS

Йода крачи нервно напред-назад по гористата си планета и бълва грозни джедайски псувни. Причината е, че от 25 години не успява да изпрати SMS с помощта на Силата. Появява се Дарт Вейдър, обнажил светлинен меч, да се опълчи срещу море от мъки**.

- Ела от тъмната страна, Йода.

- Вивател! – изкрещява ни в клин, ни в ръкав Йода.

Дарт Вейдър умира. Отгоре се спуска космически кораб с галактическа красавица и Йода печели дъждобран и още безплатни минути.

ТЕРМИНАТОР

В ролята на Терминатора е Дидо Мачев. Наблюдаваме последната сцена, когато роботът (Дидо Мачев) се самопотопява в казан с разтопен метал, за да унищожи чипа и да промени бъдещето. Последното, което виждаме от Шварценегер във филма, е ръката му, която оптимистично вдига палец. Последното, което виждаме от Дидо Мачев в рекламата, е ръката му, която държи GSM.

Близък план на детенцето, което хлипа. Идва майка му. Във филма това е Линда Хамилтън, но в рекламата е Марта Вачкова, за да е още по-страшно. На дисплея на Дидомачевия GSM се изписва: „О, скъпа моя, колко време мина?”. Марта Вачкова прегръща още по-силно детенцето, спуквайки му две ребра, и прошепва:

- От първата целувка на „Градина”…

Дисплеят на Терминатора угасва. Глас зад тъмния кадър:

- Вивател. Мобилни и след смъртта.

Хайде, като направите тези клипове, ще има още…

P.S. Специални поздрави към stranger, който даде идеята за този пост.

*Няма да е справедливо ако пропуснем и другите реплики на филми. Македонска наденица по „Мера според мера”. Изнасям го под черта, защото специално на мен този клип ми харесва. Докато клиповете на Лионска наденица по „Ало, ало!” не ми харесват, не не ме възмущават и не ме отвращават.

**Да бъдеш или да не бъдеш?В туй е

въпросът, който мъчи всички нас.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепите Съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт…

Заспиваш…

Дами и господа блогъри и блогеси, с гордост ви представям последния си публичен проект:

От доста години радио FM+ тиражира стикери за коли „Не карам пил”. Не знам дали тяхното лепене е довело до някакво подобрение на пътно-транспортната ситуация, въпреки че краставицата нарочно е нарисувана така, че да прилича на Петьо Пунчев – единия от собствениците на радиото. Ако кампанията „Не карам пил” не е довела до нищо съществено, аз подозирам коя е причината за това. Причината е, че кампанията се мъчи да сложи край на простотиите по пътищата. А аз с моята кампания „Не пия карал” ще предотвратя началото на простотиите по пътищата. Пък и друго си е да влезеш в бара и да кажеш: „Една лимонада”. Когато барманът озадачено повдигне вежди, ще поясниш: „Ох, не мога да пия. Карал съм”. Пиенето, дами и господа, е сериозно и отговорно занятие, което не бива да се опорочава, като се извършва, след като са били извършени някакви досадни дребнавости като шофирането на МПС.

И още нещо, което няма нищо общо. Този шлем не е спартански:

Този шлем е римски. А аз, като римски диктатор, не мога да гледам изображението на легат (защото шлемът е офицерски), поставен в унизителното положение да се прикрива от някакви азиатци и същевременно да ползва услугите на Вивател. На мое място Gaius Petronius Arbiter Elegantiarum (Петроний) би си бръкнал в гърлото с перо от чапла, за да повърне, както повръщал, когато слушал поезията на Nero Claudius Caesar Augustus (Нерон). Ше се оплача. И като казах „ще се оплача”, се сетих…

Свъсем между другото и вече наистина нямащо нищо общо: Днес ми се обадиха по телефона от Комисията за защита на потребителите към Министерство на икономиката и енергетиката, за да се осведомят дали съм си получил парите от Данон. Оказа се, че са направили проверка на място. Посетили са ги няколко инспектори и от Данон ги уверили, че няма причини да не си получа парите и че това вероятно ще стане някъде около 10 април. То тогава и стана. Благодарих искрено на жената, която ми се обади, и заобичах родината си още по-горещо.

Ето, че вече знаем кой е кандидатът на Ситроен. Любопитно е да разберем и имената на кандидат-депутатите, с които ще се включат в напреварата Лионскà наденицà , ароматизаторът Глейд Микроспрей (Ау, че мирише-е-е!) и тоалетната хартия Белана. Сигурно е много важно за търговските марки да бъдат представени в Европарламента. Иначе защо да плащат, за да им се отпечатва логото в предизборни материали… Представям си близкото бъдеще на тази авторитетна институция. Групите на ЕНП, социалдемакратите, зеление, даже на националистите ще се разпуснат и ще спрат да съществуват. На тяхно място ще се сформират нови парламентарни образувания като например консервативната група на плазмените телевизори и Hi-Fi уредбите, радикалната група на ипотечните кредити и застрахователите, какти и по-ляво поставените и социално насочени формирования на зърнените закуски и вафлите, омекотителите и белините, предплатените мобилни услуги и, разбира се, бирите. Ах, тези бири!…

Съществува обаче рискът, въпреки заделените парични средства, марките да не успеят да вкарат свой депутат. Тогава пред тях с внушителната уродливост на Ксеркс от филма „300” се изправя въпросът: „Защо харчихме пари за предизборни кампании?”. Въпросът ще се изправи, а търговските марки ще си чукат главите и няма да могат да му отговорят. И така дни наред, докато накрая установят, че само си чукат главите. За да не се стига дотам, аз, като реклмист от кариерата, ще посъветвам мениджърите на търговските марки, преди да се впуснат в авантюрата да финансират избори, да попълнят следния тест:

Т Е С Т

Умеете ли да инвестирате в реклама?

1. Продавате автомобили и решавате да отпечатате логото си върху листовки на кандидат за евродепутат. Очаквате резултатът от това да бъде следният:

А) Ще смажете конкуренцията, която в същото време излъчва телевизионна реклама;

Б) Ще предизвикате бум от продажби на леки коли в малките градове и селата, където ще бъдат разпространени листовките;

В) Кандидатът ще ви се махне от главата и ще спре да ви досажда за пари.

2. Произвеждате тоалетна хартия и решавате да инвестирате в предизборната кампания на кандидат за евродепутат. Как си представяте възвращаемостта на средствата?

А) Когато го изберат, депутатът ще ви уреди поръчка за зареждане на евроклозетите с хартия;

Б) Любовта, която депутатът ще акумулира вследствие от справедливата си, далновидна и твърда политика в Европарламента, ще премине върху вашата тоалетна хартия и хората ще я купуват на крилете на еврооптимизма;

В) Възвращаемостта на средствата (или поне на съществена част от тях) си представяте в плик до три работни дни след сключването на договора. Лично.

3. Вече сте похарчили много пари за кандидата си. В деня на изборите вие се молите:

А) Да спечели. Така кампанията ще е победоносна и за вас.

Б) Да изгуби. Така поне ще спре да ви търси за пари.

В) Въобще да не беше се раждал!

ТЪЛКУВАНЕ НА ТЕСТА:

Ако отговорите ви са предимнто от групата А и Б, то вие сте безнадежден случай и по-добре да спрете да въртите бизнес и да се захванете с нещо по-безопасно – например да се кандидатирате за евродепутат. А отговорите ви са преобладаващо В, то не сте напълно невменяеми, но сте склонни да изпадате във временни умопомрачения, така че не се отпускайте!

А съм чувал, че имало било и друга схема. Шефът на представителството сяда на компютъра и криейтва шарена презентация, онагледяваща идеята чуждестранната фирмата-майка да увеличи рекламния си бюджет еднократно и извънредно, защото той, шефът на представителството, може да уреди фирмата-майка да спонсорира кампанията на местен кандидат за евродепутат. Това е престижно, създава лобита и медиите обръщат особено внимание на кампанията – обобщава шефът на представителството в края на презентацията. Колко да е допълнителният бюджет ли? Ами, да речем, стотина хиляди евра. Мисля, че ще стигнат – бърка си в ухото шефът на представителството и после гледа какво е останало под нокътя. Фирмата-майка изсумтява отегчено и решава да загроби още някое евро на балканите. Бюджетът е одобрен. Съдбата му оттук нататък е следната. Шефът сключва договор с щаба на еврокандидата. Предметът на договора е мъгляв – нещо от рода на „...да изтъква името на спонсора при всички публични изяви и в интервюта, давани пред медии”. Парите се превеждат в деня Х. В деня Х+1 половината от тях се връщат при шефа на представителството на домашния му адрес, заедно с бутилка уиски от благодарния кандидат. Половината от другата половина кандидатът внася в спестовната си книжка с грижата на добър стопанин. С половината от останалата четвъртина се сформира някакъв щаб, но се плаща само на половината от хората в него, на другата половина само се обещава, че ще се плати. С половината от останалата осмина се отпечатват плакати. С половината от останалата шестнайсетина се правят няколко срещи с избиратели и се плаща на фотограф да ги снима за отчета пред спонсора. С половината от останалата трийсет и вторина се прави дарение на сиропиталище, а с другата половина се плаща на журналисти да отразят дарението в медиите.

Да, чувал съм, че има такава схема, ама не ми се вярва…

КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА!
NO COMMENT!

Ето каква е разликата между Европа и България – разлика, която ме изпълва с патриотизъм и премрежва очите ми със сълзи на национално умиление  – на евроизбори дават енергийна напитка, а на нашите си избори винаги са давали кебапчета, капачки за буркани и маратонки (вярно – преди изборите само лявата; дясната после). Кое е по-добро? Кое е по-правилно? В крайна сметка, кое е по-напредничаво, така да се каже?! Безспорно енергийната напитка е по-здравословна (може би…), по-модерна, по-фюжън и по-символична с броя на своите съставки. Но народопсихологията се бунтува, когато си представя изпращане на трудовак или пък, не дай Боже!, сватба, където на гостите не се сервира кюфте със салатка, а някаква напитка, лимонадоидна на пръв поглед, която влива в тялото „… позитивно мислене, знания, способности, увереност и решителност”. Не знам. Не знам накъде отива този свят!

Но понеже черпнята по време на избори е знак, който означава кандидатите, аз бих отишъл още една крачка напред по криволичещия път на семиотиката. Ще си задам въпроса: как биха изглеждали един евродепутат и един обикновен депутат, поставени един до друг? Единия си го запомнил с тройка кебапчета, лютеница и боб, бира и две филийки хляб. Може и люта чушка, ако е обществено ангажиран. Другия го помниш с енергийна напитка, безалкохолна при това, но пък с 18 съставки, едната от които бременна. Как биха изглеждали тези депутати? Ето така:

Да, господа офицери… Евроизборите не започват правилно. Никак даже…

Днес, близо месец и половина по-късно, Данон ми върна парите за 14 Активии! Поздравявам всички с това тържество на справедливостта и изпълнените обещания:

Това в треперещите ми ръце е пощенски запис и 10 лева в лявата и малък Balblair в дясната, с който казвам „Наздраве!” на всички любители и любителки на търговските промоции и на тяхното деликатно представяне в рекламните блокове на медийния ефир!

Ето предисторията:

·       Виждам реклама и се усъмнявам. Там обещават връщане на пари, а където са намесени пари, винаги е подозрително;

·       Решавам да участвам и употгребявам 14 кисели млека Активиа, разбира се, без никакви физиологични последици за моя организъм, иначе добре гледан и в твърде задоволително състояние;

·       Обаждам се на тел: 93-00-400 и се запознавам с правилата на играта.

·       Обаждам се на тел: 862-11-18 и още веднъж се запознавам с правилата на играта.

·       Подготвям пратка, която съдържа 14 капачки в добро състояние и касова бележка, доказваща закупуването на млекцата;

·       Изпращам човек до пощата, за да пусне препоръчана пратка;

·       След седмица пристига съобщение, че пратката е получена.

·       Чакам;

·       Обещаният срок спрямо датата на изпращането на капачките изтича;

·       Чакам;

·       Обещаният срок спрямо датата на получаването на капачките изтича;

·       Депозирам жалба в държавната Комисия за защита на потребителите:

·       Там казват, че срокът за реакция е един месец, но те ще реагират по-бързо;

·       Чакам, ама не много…

·       Получавам покана за пощенски запис от Данон;

·       Отивам в пощата и се нареждам на опашка (откога не се бях редил на опашки – много е вълнуващо; станаха два скандала, докато ми дойде редът);

·       След 25 минути, вадене на лична карта и попълнаве на две разпниски, получавам сумата 10,85 лв:

Сега стои само въпросът какво да ги правя тези пари. Най-простият отговор е да си купя още Активии и да ги изям, но не искам. Ще ми се с тях да положа символичните основи на едно неформално движение, наречено ЗБЛР (задруга за борба с лукавата реклама). Искате ли да участвате? Щом дори отвореният код на уебсървърите е създаден така – по електронната поща – и работи и до днес, не виждам защо да не напправим една виртуална задруга и да бъзикаме държавните институции по въпросите на рекламите, пазара и потребителското достойнство.

Междувременно, ако някой иска да участва в промоции, но го мързи, да ми пише. Ще организираме нещата и ще видим какво ще излезе накрая! Та нали всички участваме в Клуб Homo Ludens!

А що се отнася до жалбата ми към Комисията за защита на потребителите, по-интересната част от нея стои отворена, а именно: „ …във връзка с други твърдения в рекламата, а именно, че Активиа повлиява дефекацията, моля на основание чл. 35 (2) от ЗЗП да задължите рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения…”.

Библиография от Блога:

„Активиа” – правилата на промоцията;

„АКТИВИА” –Активното мероприятие започва!!!

Срокът на „Активиа” изтече! Пари няма!

Активия не плаща. Какво следва сега?

Неформалният лидер на ГЕРБ и формален кмет на София Бойко Борисов не може да направи разлика между Рождество и Възкресение Христово. Това е единственият извод, който се налага, щом столицата очевидно ще посрещне Великден, окичена с коледна украса. Аз от украса разбирам малко и затова едва ли бих дръзнал да навлизам тези води, но украсата, за която говорим, е толкова украса, колкото и реклама, а понякога и повече реклама, отколкото украса.

Тази снимка е от 4 април. Направена е на кръстовището на булевардите „Витоша” и „Патриарх Евтимий”. Освен Глобул, там на бартер се рекламират също Ситроен и Сибанк, вследствие на което вишните цъфнаха, но на хората в главите им е все още „Дзън-дзън весели звънчета”, щом минат оттам. Трябва да признаем обаче, че Общината е щедра към гражданите и щедростта й с всеки изминал ден става все по-всеотдайна. Тази щедрост се измерва с паричния еквивалент на рекламата, която общината предоставя на частните украсители срещу ангажимента им да украсят улиците за радост на столичани. Ех, тази Община! Всичко е готова да направи за радостта на столичаните! Друг е въпросът, че в момента рекламата в София е безценна, защото Общината издаде една наредба за реклмната дейност, заради която рекламистите осъдиха Общината и съдът отмени наредбата. Сега наредба няма. Кметът казва, че имало проект, който обикалял за съгласуване, но същевременно се говори, че се обсъжда вариант софийската външна реклама да се даде на концесия. Ако това е вярно, то дава отговор на въпроса защо Румен Вълка си продаде концесията за боклука – явно се готви за концесионер на рекламата. Не знам колко се печели от боклук, но от реклама се печели средно по около 5-6 хиляди лева на месец от билборд (направете си груба сметка колко са билбордовете в София), без да броим огромните надпокривни конструкции, без да броим рекламата в градския транспорт и без да броим рекламата по спирките. Врочем тази вечер по телевизията изтече новината, че се е родил поредният гениален рекламно-екологичен проект: на спирките на градския транспорт ще се слагат специални кошчета за кучешки говна, в които собствениците на любимци ще изхвърлят техните екскременти чрез нарочни еднократни ръкавици, достъпни в комплект с кошчетата. Дори имало вече частен инвеститор, който бил готов да осъществи този проект за своя сметка, за което ще бъде компенсиран с прилежащите рекламни площи. Браво! Какво благородство! Представям си спирка, на спирката кошче за кучешки лайна (със себестойност не повече от 50 лева), а над кошчето – билборд с реклама на М-тел от едната страна и на „Любо-о-о!” от другата. С приход от около 2500 – 3000 лева за период (две седмици). Е, може да не е билборд. Може да е някаква по-скромна конструкция. Може дори рекламата да се слага върху самото кошче с лайната и тогава аз поне си я представям като реклама на вафла „Мура” или нещо друго за ядене. Всичко може. Само дето нещо ми се губи първоначалният замисъл. Защо кошчетата за кучешки говна трябва да са на спирките? Аз имам куче и се заклевам, че никога не съм го водил по голяма нужда на спирка на градския транспорт! Ходим в градинката. Защо тогава щедрият частен инвеститор не направи лайняни кошчета в градинките, ами ще ги прави на спирките? Защото на спирките има повече хора за облъчване с реклама и за рекламни съоръжения на спирките ще се намерят рекламодатели много по-лесно, отколкото за такива в градинките – ето защо. А това с кучешкото акане е просто повод и лустро, което да разгори ореол на благородство и обществен ангажимент. Ето, аз бих могъл с лични средства да подпомогна Общината в борбата срещу хвърлянето на хартийки в язовир „Искър”. За целта ще монтирам специални кошчета за хартийки на Орлов мост, срещу ЦУМ и пред НДК. Всички разходи ще са за моя сметка. Искам само рекламата над кошчетата. Или пък мога да украся столицата за Великден. Ще сложа на всички възлови кръстовища гигантски яйца в различни цветове и с логото на различни рекламодатели. Тези яйца ще ни радват през пролетта, през лятото ще ни хвърлят сянка, по Коледа ще ни връщат спомена за агнешко по гергьовски, а следващата пролет отново ще бъдат по великденски актуални. А, да. Забравих да кажа. Всъщност тези яйца ще бъдат контейнери, в които циганите-каруцари със специални еднократни лопати ще изхвърлят фъшкиите на конете си.

Днес през целия ден моят инфантилен мозък беше обсебен от мисълта за генезиса и значението на благопожеланието „Да ти е живо и здраво името!”. Причините за това обсебване биха могли да бъдат две – или учестената употреба на изречението на връх Цветница, или пък въпросният инфантилизъм, от който страдат нервните ми тъкани. Но която и от тези причини да изберем за по-вероятна, то няма да се приближим повече до отговора на въпроса за природата на имената (а защо не и на местоименията), които могат да живеят и умират, да се разболяват и да оздравяват.

Често можем да чуем: „Нека наричаме нещата със собствените им имена!”. Не съм съгласен. Или поне не съвсвем. Това изискване е лесно приложимо към „Кирил и Методий” например, но какво установяваме при „Ботев и Левски”? Ако приложим изискването, ще трябва да казваме „Христо и Васил”, което би довело до объркване в много от случаите. Ето защо, понеже е прието тези неща да се наричат не със собствените, а с фамилните им имена, „Ботев и Левски” се оказва много по-разбираемо и удобно за употреба. Да не говорим колко ужасно би било да се мъчим да наричаме Парацелз със собственото му име, което е Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм! Така че недейте непременно да наричате нещата със собствените им имена.

Но да се върнем на благопожеланието „Да ти е живо и здраво името!”. В годишния цикъл на човека има два големи лични празника. Единият е неговият рожден ден, когато близките му го даряват със заклинанието да е жив и здрав самият той, а другият празник е неговият имен ден, когато се прави същото заклинание, за живот и здраве, обаче на името му. Очевидно, щом се налага да се прави второто заклинание, то името е реално застрашено от болест и смърт, както и самият човек. Дори не е трудно да се намерят доказателства за това – ето например безименният пръст е нещо, чието име е умряло и затова си няма такова. Срещат се и цели езици, които са измрели – мъртвите eзици. Въпреки това има хора, които ги разбират. Те, като произнасят имената на нещата с думите на мъртвите езици, всъщност викат духове. Тоест латинистите са един вид лингвистични медиуми. Малко по-парадоксално е да определим състоянието на името на нещото „мъртвец”. Доколкото то описва нещото абсолютно адекватно, то си е едно добре функциониращо, здраво и жизнено име – „мъртвец”.

Разбира се, умирането на имената е крайност, която едва ли настъпва толкова често. За да не се стига до него, трябва да се грижим за здравето на имената – да са преди всичко здрави, за да бъдат и живи. От какво боледуват имената? От какво може да се разболее, например, името на болестта трипер? Очевидно от каквото би се разболяло и името Памела Седефчова Пуева, включително и от трипер. Или от каквото би се разболяло всяко друго име – имената са еднакви и назовават нещата, не правят друго. И дали съответното нещо е задник или момина сълза, то името му са е име. И се нуждае от грижи. За да ви е живо и здраво името, не разчитайте само на поздравителните SMS-и на имения си ден, а всеки ден, всеки час полагайте грижи за името си.

Друг аспект на именното боледуване е ползата, която може да донесе изследването му за науката. Ето една вълна от доказателства, която ни залива, но заедно с това да ни дава и повече знание за света. Доказахме, че имената боледуват също както и хората. И щом боледуват като хората, следователно и болестите им са същите, иначе нямаше да е „като хората”, а нещо друго. Коя е една от най-популярните човешки болести? Всеки знае от ученическите си извинителни бележки, че това е ОКГДП (остър катар на горните дихателни пътища). Следователно тази болест е често срещана и при имената. Но какво ни сочи този извод? Това и само това, че щом имат горни дихателни пътища, които да хванат катар, то имената би следвало да имат и долни дихателни пътища. Следователно имената са ориентирани по оста горе-долу (а не ляво-дясно, когато щяхме да имаме диагнози като остър катар на левите дихателни пътища или остър катар на десните дихателни пътища). А щом имената имат „горе” и „долу”, то кое е „горе”-то на името Долно Камарци. Разбира се, това е „долно”. Защото, ако напишем името Долно Камарци вертикално, то веднага ще стане ясно, че „долно” е горе. Веднага обаче ще се появят коментари, че всяко име може да се напише вертикално по два начина – с края нагоре и с края надолу. Съгласен съм, защото доказателство за това дава името Горно Камарци, където „горно” е отдолу. Ето как едно елементарно знание за болестите, от които могат да се разболеят имената, ни дава информация за тахната ориентираност в пространството. А тази информация, съгласете се, е важен лингвистичен фундамент!

Хайде, да ви е живо и здраво името! Другия път смятам да разгледаме класификацията на българската псувня според това какъв роднина засяга, с какво действие и в кое отвърстие. Разбира се, и според корелацията преходност/възвратност – напр. „Да ти е….. майката!” къмто „Е…. си майката!”….. Ами, да.