Демо: Sulla.Blog.Bg

Синкав дух, способен да изпълни всяко едно желание, получава толкова нагло искане, че възкликва: „Аз да не съм банка ДСК!”. Тук му е мястото отнякъде да изскочи гламавото китайче и да си каже дежурното: „Банка ДСК, я!”, ама не изскача. То и духът не е никакъв дух, а детенце, провесено на въже от тавана. Тоест нищо не е това, за което се представя – основен принцип в драматургията, пък и в литературата изобщо. Пък и в рекламирането на банковите услуги, за което отдавна сме се убедили – всичко е приказно, дкато не се съгласиш да прибегнеш до тези услуги, а после, едва ли не, трябва да продадеш майка си в робство, за да докажеш, че си надежден и че ще върнеш парите.

Да, приказни ситуации предлагат рекламите на банките и с приказни герои са населени тези ситуации. Вечерящите на стълбището, травеститът и Любо Нейков, висящото от клон момиченце, Татяна Лолова и олигофрените в маршрутката, девойката, който виси на въже с кутия шоколадови бонбони и онова детенце с меча, което се бие по ушите и вика „по-по-по-по…”, вдъхновено от банковата служителка. Ето наскоро се появи и още една чудновата ситуация, оформена като реклама на кредит от банка „Пиреос”. Намираме се в мезонет. Субективна камера ни показва първо тъща, която казва някаква безлична реплика в смисъл, че зетят няма проблеми с нея. После се показва сконфузено хлапе, което несръчно е грабнало в ръце рошаво кученце и уверява баща си, че ще го разходи. След това виждаме и самата съпруга на човека зад субективната камера, за когото се предполага, че сте самият вие, като обект на рекламното облъчване. Жената ви уверява, че довечера няма да я боли глава, което вероятно трябва да ви изпълни с надеждата и дори увереността, че ще ви пусне, а може да има и свирка. И тъщата, и детето, и жената очевидно не са актьори или, ако са, то са от някоя самодейна трупа, дала на рекламната агенция достатъчно ниска цена, та да може тя да доодере рекламодателя. Но това е тема на друго изследване. Друг въпрос е и какво точно се рекламира в този клип, защото то минава на невзрачни надписи в долната част на екрана, докато тече драматичното действие, озвучено с песента „Чудо ли е станало, кажи!”. Всъщност от последния кадър разбираме поне името на рекламираното. Поредният кредит, който ни предлага поредната, готова да се разори, само и само на нас да ни е добре, банка, се нарича „Чудо”, с което свързваме и песента по време на изложението. Ето какви изводи си правя аз за себе си от тази реклама:

Ако изтеглиш от „Пиреос” кредит за жилище, тъщата ти се подмазва, пуберът ти става роб, а жената прави свирки. Отивам една крачка по-нататък и се питам: какво ще се случи, ако изтегля кредит за офис? Зазвучава „Чудо ли е станало със нас, кажи!”. Началници и подчинени се прегръщат и се обичат като братя. Всички работят за благото на компанията, тоест за моето благо. Идват данъчните с кутия бонбони и коняк. Инспекторът е благороден посребрен господин, който ми опрощава ДДС-то, а инспекторката е стройна брюнетка с тясна черна пола, бяла блуза и очила с издължени рамки. Тя пък ми прави свирка. Докато ми я прави, поглеждам през терасата на офиса към улицата и там виждам да се вие дълга опашка от клиенти, които размахват портфейли в очакване да ги приема и да им фактурирам възнаграждението си. Отивам още една крачка по-нататък и се питам: какво ще стане, ако изтегля кредит за малък или среден бизнес? За пореден път зазвучава „Чудо ли е станало със нас, кажи!” и за пореден път чудото става. Пред офиса (закупен с парите от предишния кредит) спира весел автобус на два етажа. Кара го министърът на икономиката, а министърът на финансите е кондуктор. Автобусът е пълен с чуждестранни инвеститори. Говорят си възбудено и правят снимки с фотоапаратите, които висят от вратговете им.  Всички са по къси панталонки, големи шапки и слънчеви очила. Министърът на икономиката отваря вратите, а министърът на финансите започва да обяснява нещо на инвеститорите и те насочват обективите на апаратите си към терасата на моя офис, откъдето аз ги гледам, малко примрежено, защото данъчната инспекторка е към края на свирката. Тя свършва. Свършва, защото съм свършил и аз, а инвеститорите прибират фотоапаратите и изваждат парите. Аз благосклонно ги приемам. Ако отида трета крачка напред, ще трябва да си представя как тегля кредит за хотел с нощен клуб и вариете, затова няма да ходя още една крачка напред. Песента „Чудо ли е станало със нас, кажи!” спира да звучи. Автобусът, инвеститорите, данъчната, данъчния и министрите се разтварят в нажежения въздух. Аз набирам номера на банката да питам за кредит. Оказва се, че трябва да им подпиша запис на заповед, което е незаконно, теоретично могат да ти го предявят по всяко време и понеже си го подписал като физическо лице, могат да ти вземат всичко. Затварям телефона. Слава Богу, че нямам нужда от кредит!

От рекламата на кренвирши “Тандем”, онази, в която служители, представители на вида „хомо амбицикус” (оригинално, а?), се ръмжат и си мяучат в някакъв офис, за мен поне става ясно едно – „кренвиршите съдържат първокачествено телешко и свинско месо” (което „си е друго”, както знаем от рекламата на „Сачи”). Веднага ще издребнея и ще се хвана за думата „съдържат”, но не от злоба, а от възхищение към елегантността, с която се поднася информацията. Да си представим една пържола. Уместно ли е да кажем, че тя „съдържа” месо? Ще бъде абсолютно правилно, но няма да е уместно, защото тя е „направена” от месо, а не го „съдържа”. Както, впрочем, е неуместно и твърдението, че павето съдържа камък… Следователно, ако някой каже, че един кренвирш „съдържа” месо, то той на практика казва, че кренвиршът НЕ е „направен” от месо. И е абсолютно прав. И никой нищо не може да му каже. А ако няко немарлив зрител (като мен) остане с впечатлението, че посланието в тази реклама гласи, че кренвиршът Е „направен” от месо, това си е лично негов проблем – да е бил по-зорък и аналитичен. Остава въпросът по какъв начин и в каква степен кренвиршът „съдържа” въпросното месо.

Имам приятел, който е лекар и беше шеф на представителството на един от най-големите американски фармацевтични концерни. Веднъж, докато обядвахме в „Чехите” (боя се, че са започнали да развалят кухнята, но дано да не съм прав), се заприказвахме за шарлатанията в лекарствата и добавките. След като оплюхме средствата за отслабване, той повдигна темата за хомеопатията.

- Както знаеш – надцени ме той, – философията на хомеопатията е, че болестта се лекува с малка доза от това, което я причинява или от нещо, което причинява сходни симптоми. Дозите са толкова малки, че са милионни части от дозите, които предизвикват заболяването, следователно се пада по около молекула на литър. Оттук нататък е въпрос на лотария дали точно в твоето шишенце от 50 грама ще се падне тази молекула или не, но ти трябва да си спокоен, защото тя вече е отдала вибрациите си на цялата вода и така ще те излекува. Никой не крие това, така че оттговорността си е на този, който купува вода на цената на лекарствен препарат.

Ето за този разговор се сетих, когато научих, че кренвиршите „съдържат” месо. В един миг като на длан пред нечовешкия ми интелект се разкри пълната взаимообвързаност и причинно-следствена обусловеност между хомеопатията и кренвиршите. Между кренвиршите и месото. Но дали това месо ще се падне точно в нашия кренвирш? Риск. Хазарт… Но пък така усещаме, че живеем. Трябва да има авантюризъм. От друга страна, освен латентната хомеопатична природа на кренвиршите „Тандем”, рекламата им породи у мен и един, вече не дребнав, а направо фундаментален въпрос:

С какво се хранят преуспелите?

Щом „хищниците” от рекламата, онези, които обитават стоманено-бетонно-стъкления билдинг на Фирмата, са стигнали до върха на хранителната верига, поддържайки своите сетива, мускули и интелект с кренвирши, то какво тогава са яли другите хищници в историята на хищничеството? Какво са яли легендарните капиталисти и безмилостните юпита? Мисля, че мога да дам отговор на този въпрос. Рокфелер се е хранил предимно с бахур (кървавица). „Русенско варено” е ял Онансис, а Бил Гейтс е създал империята си единствено благодарение на добрата стара имам-баялдъ от консерва. Всички те са засилили своите ролс-ройси, астън-мартини, бентлита, ламбургинита и мазератита в най-близкото дере, за да задоволят желанието си да притежават Дачия „Логан” – от онези, които ще познаете по летите джанти, касетофона и климатика. Нали помните тази реклама – олигархът казва с присвити очи: „Трябва да притежавам тази кола!”…