Синкав дух, способен да изпълни всяко едно желание, получава толкова нагло искане, че възкликва: „Аз да не съм банка ДСК!”. Тук му е мястото отнякъде да изскочи гламавото китайче и да си каже дежурното: „Банка ДСК, я!”, ама не изскача. То и духът не е никакъв дух, а детенце, провесено на въже от тавана. Тоест нищо не е това, за което се представя – основен принцип в драматургията, пък и в литературата изобщо. Пък и в рекламирането на банковите услуги, за което отдавна сме се убедили – всичко е приказно, дкато не се съгласиш да прибегнеш до тези услуги, а после, едва ли не, трябва да продадеш майка си в робство, за да докажеш, че си надежден и че ще върнеш парите.
Да, приказни ситуации предлагат рекламите на банките и с приказни герои са населени тези ситуации. Вечерящите на стълбището, травеститът и Любо Нейков, висящото от клон момиченце, Татяна Лолова и олигофрените в маршрутката, девойката, който виси на въже с кутия шоколадови бонбони и онова детенце с меча, което се бие по ушите и вика „по-по-по-по…”, вдъхновено от банковата служителка. Ето наскоро се появи и още една чудновата ситуация, оформена като реклама на кредит от банка „Пиреос”. Намираме се в мезонет. Субективна камера ни показва първо тъща, която казва някаква безлична реплика в смисъл, че зетят няма проблеми с нея. После се показва сконфузено хлапе, което несръчно е грабнало в ръце рошаво кученце и уверява баща си, че ще го разходи. След това виждаме и самата съпруга на човека зад субективната камера, за когото се предполага, че сте самият вие, като обект на рекламното облъчване. Жената ви уверява, че довечера няма да я боли глава, което вероятно трябва да ви изпълни с надеждата и дори увереността, че ще ви пусне, а може да има и свирка. И тъщата, и детето, и жената очевидно не са актьори или, ако са, то са от някоя самодейна трупа, дала на рекламната агенция достатъчно ниска цена, та да може тя да доодере рекламодателя. Но това е тема на друго изследване. Друг въпрос е и какво точно се рекламира в този клип, защото то минава на невзрачни надписи в долната част на екрана, докато тече драматичното действие, озвучено с песента „Чудо ли е станало, кажи!”. Всъщност от последния кадър разбираме поне името на рекламираното. Поредният кредит, който ни предлага поредната, готова да се разори, само и само на нас да ни е добре, банка, се нарича „Чудо”, с което свързваме и песента по време на изложението. Ето какви изводи си правя аз за себе си от тази реклама:
Ако изтеглиш от „Пиреос” кредит за жилище, тъщата ти се подмазва, пуберът ти става роб, а жената прави свирки. Отивам една крачка по-нататък и се питам: какво ще се случи, ако изтегля кредит за офис? Зазвучава „Чудо ли е станало със нас, кажи!”. Началници и подчинени се прегръщат и се обичат като братя. Всички работят за благото на компанията, тоест за моето благо. Идват данъчните с кутия бонбони и коняк. Инспекторът е благороден посребрен господин, който ми опрощава ДДС-то, а инспекторката е стройна брюнетка с тясна черна пола, бяла блуза и очила с издължени рамки. Тя пък ми прави свирка. Докато ми я прави, поглеждам през терасата на офиса към улицата и там виждам да се вие дълга опашка от клиенти, които размахват портфейли в очакване да ги приема и да им фактурирам възнаграждението си. Отивам още една крачка по-нататък и се питам: какво ще стане, ако изтегля кредит за малък или среден бизнес? За пореден път зазвучава „Чудо ли е станало със нас, кажи!” и за пореден път чудото става. Пред офиса (закупен с парите от предишния кредит) спира весел автобус на два етажа. Кара го министърът на икономиката, а министърът на финансите е кондуктор. Автобусът е пълен с чуждестранни инвеститори. Говорят си възбудено и правят снимки с фотоапаратите, които висят от вратговете им. Всички са по къси панталонки, големи шапки и слънчеви очила. Министърът на икономиката отваря вратите, а министърът на финансите започва да обяснява нещо на инвеститорите и те насочват обективите на апаратите си към терасата на моя офис, откъдето аз ги гледам, малко примрежено, защото данъчната инспекторка е към края на свирката. Тя свършва. Свършва, защото съм свършил и аз, а инвеститорите прибират фотоапаратите и изваждат парите. Аз благосклонно ги приемам. Ако отида трета крачка напред, ще трябва да си представя как тегля кредит за хотел с нощен клуб и вариете, затова няма да ходя още една крачка напред. Песента „Чудо ли е станало със нас, кажи!” спира да звучи. Автобусът, инвеститорите, данъчната, данъчния и министрите се разтварят в нажежения въздух. Аз набирам номера на банката да питам за кредит. Оказва се, че трябва да им подпиша запис на заповед, което е незаконно, теоретично могат да ти го предявят по всяко време и понеже си го подписал като физическо лице, могат да ти вземат всичко. Затварям телефона. Слава Богу, че нямам нужда от кредит!
ахъм
слава.
Определено
реклама на банкови услуги се прави трудно! Но откакто в България от няколко години се правят опити за банкова реклама – нещата наистина излизат извън контрол. Според мен е така, защото все още у нас се счита, че за да пуснеш в ефир реклама- независимо какъв вид – не са нужни опитни рекламни специалисти, които освен креативни да бъдат и аналитично "подплътени". Поздрав,
))
Хората се смеят на тези реклами))Всеки знае че заем тъпкано се връща,а който връща му се повръща.Но темата е друга, че не са на професионално ниво и не носят ясно послание.И това е вярно.Но без демагогия рекламата неможе.Всяка една реклама съдържа доза преувеличение,подвеждаща информация и нахалство.Но рекламодателите не биха платили ако рекламата е обективен разказ за продукта или услугата.И ето ти напомпани простотии от всякакъв характер.Поздрави за сула)))
Колкото повече хората разбират за …
Колкото повече хората разбират за какво става въпрос,толкова повече фирмите трябва да си увеличават рекламните бюджети.
Извода е че рекламните компании имат сметка да правят платени реклами за много пари и тайничко за безпари да правят антиреклама за да принудят рекламодателите да плащат пак и пак:-)
В нашата литература има един подобен разказ.Сещаш ли се.
Малко за разсейване в тая жега:-)
Зависи …
за какво ще го ползваш заема:)
Вярно е, че много от рекламите др…
Вярно е,че много от рекламите дразнят,но като се замислим…..Един рекламодател цели продукта му да стане достояние на колкото се може повече публика.В тази насока явно ще бъдат и усилията на хората които правят рекламите.И от тук извода – колкото повече се профанизира обществото(възходяща тенденция последните 10-15 години) – толкова по-глупави реклами ще излизат. Рекламните агенции едва ли искат,а и не знам дали могат, да си поставят благородната задача да възпитават високи естетически усещания у народа,защото май ще им се отрази отрицателно на бюджета.
Ей това изречение:
"поредната, готова да се разори, само и само на нас да ни е добре, банка" ме хвърли от стола на земята в пристъп на истеричен смях
Не става само с критика
Факт е, че много от рекламите на банкови продукти са елементарни и често дори откровено глупави. Факт е и, че немалко са оригинални, смешни и влизат в ежедневието с ключови фрази като "Не позирай, депозирай" и "Не става само с ядене…".
Всеки рекламодател цели именно това – да бъде запомнен. И най-прекрасната, интелигентна реклама да произведеш, ако няма запомняемост, то това са пари хвърлени на вятъра (немалко пари всъщност).
А по отношение на законността на записа на заповед като обезпечение да ви уведомя, че това е общоизвестна и легална практика, с която клиентите на банките са съвсем наясно, когато взимат съответния кредит.
Слава богу, че нямате нужда от кредит и жалко, че не се сещате за нещата които бихте могли да си позволите ако имахте такъв….
Необходимо уточнение
Извинявам се, че не съм се изказал достатъчно ясно, но нито се дразня от тази реклама (коментар №6), нито я критикувам (коментар №8). Единствено черпя от нея вдъхновение да напиша глупостите, с които завършва горния текст. А те са абсолютно фикционални и не са насочени към никого.
Ave, Sulla!!!
Привет, Sulla, като винаги – на ниво! Въпросната реклама ми е една от любимите, особено частта със съпругата, която вече не я боли глава. Невероятна е! А след твоите писания се затичвам към "Пиреус" да тегля кредит. Колко малко му трябва на човек… Един кредит, къшей хляб, чаша уиски, една … И после – сцени стил "Сатирикон"! Бих си позволил да добавя един малък детайл – по време на своята специфична дейност инспекторката /стройна брюнетка с тясна черна пола, бяла блуза и очила с издължени рамки/ с двете ръце се тупа по ушите – така показва, че за нея е важно удовоствието, което ти доставя, а не настоящото ти финансово състояние. Само няма да може да издава онези странни звуци /по-по-по или нещо подобно/, но с повече режисьорска фантазия ще се намери решение.
Ти издигна перверзията на ново качествено ниво!
Да се тупа по ушите инспекторката, докато прави свирка, не би се сетил да изобрази дори добрият стар Gaius Petronius Arbiter Elegantiarum! Чест и почитание!
Не аз, а рекламата!!
Благодаря за комплимента, но заслугата не е моя, а на "изобретилите" тези реклами! А на Gaius Petronius Arbiter Elegantiarum му е било лесно – едва ли е трябвало да се сблъсква с подобни неща. Иначе щеше да сложи край на живота си много по-рано… Пред телевизора.
spri se
ti si se nadrusal.po-malko ot beliq prah za da niamash videniq
Re: spri se
Нямам опит с бял прах и не знам какво предизвиква. Във всеки случай, "видения" се получават и от едно качество на ума, наречено фантазия.
…
Специално на тази реклама винаги съм се чудел.
Онзи кретенясал младок ми прилича на 20 и малко отгоре.Онази (предполага се-съпругата) прилича на няма и 30.
Или главния герой е очукал гаджето на сина си, защото явно първия е твърде недоразвит умствено да го направи сам, или тази млада девойка се е оженила само заради парите получени от кредита.
Тъщата чий го дири в апартамента на оназ разгонена, предлагаща плътта си нейна дъщеря не се знае.
Ако света се отърве от брутално тъпи реклами, ще живеем по-леко.
v_ilkov
гледам сега новите на пиреос. сменили са доста тактиката май?