Демо: Sulla.Blog.Bg

Хората се дразнят, когато някой им каже, че кара колата си пил. Това става ясно от реакциите по повод предишния ми постинг. Винаги съм споделял убеждението си, че пиян аз шофрам много по-добре и много по-безопасно от мнозина раздразнителни неделни водачи на бели автомобили, но няма да се надувам с това. Моят приятел и собственик на Радио FM+ Петьо Пунчев преди години поде кампанията „НЕ КАРАМ ПИЛ”. Аз се почувствах предизвикан и на страниците на това престижно блог-пространство тук подех кампанията „НЕ ПИЯ КАРАЛ”. Тази корелация, този сблъсък на идеи и концепции повидимому издигна въпроса за пияното шофиране на философска висота. Кое на кое вреди – пиенето на карането или карането на пиенето? Кога регистрираме прегрешение – когато оскверним първото с второто или когато обругаем второто с първото? Това е доктринална ситуация, която надхвърля възможностите на моя интелект и аз с радост, благодарност и надежда я оставям на всички, които се интересуват от темата и които ще ми окажат честта да оставят коментарите си тук. Това, което обаче е по силите на интелeкта ми, е да направя един прогностичен анализ на правилния подбор на питиетата спрямо елементите на шофиране, та дано да се раздраднят пуританите още повече!

И така, не мисля че е подходящо или пък че е проява на добър вкус да караш германска кола, още повече черна или пък сребриста, след като си пил мастика. Анасовонивят аромат, колкото и да го обожавам, което ме е карало неведнъж да пия Pernod и след това да карам BMW по времето, когато притежавах автомобил с тази благородна марка, не е подходящ за нордическия дух на тези коли. Германските коли изискват водка с разредител бира и питателни мезета на картофено-колбасена основа. Уискито също не влиза в конфликт с управляването на немски автомобили, но пък от друга страна уискито не влиза в конфликт с абсолютно нищо на този грешен свят.

Преди да шофирате големи джипове, пийте мускатови ракии. Количеството на изпитите ракии спрямо мезетата към тях и по-точно спрямо средното аритметично между грамажа на салатите, филетата и луканките, трябва да е реципрочно на съотношението на вашата телесна маса къмто кубатурана на двигателя на съответния голям джип. Иначе в устата остава неприятен вкус, наляга ви чувство за вина и започвате да изпитвате остра нужда от дъвка.

Ако пък ще бръмчите с кабриолети, наблегнете на коктейлите. Б-52 отприщва желанието за неразумно задминаване, докато Мохито ни тласка към прегазване на невинни пешеходци. Манхатън и Маргарита изострят интереса ни към челни сблъсъци с мини-ванове, в които многодетни семейства отиват на планина, а Мартини Кейджън ни дава крила да влитаме през витрини на бръснарници.

Разбира се, може да ви се случи да карате и скучни лимузини. Тогава ви препоръчвам да се надрънкате с бяло вино, изсипано в голяма кана с лед и парченца ябълка. Замезвайте с мазни пържени риби, за да повърнете върху катаджиите, ако такива евентуално ви спрат.

Лично аз се наливам с уиски, независимо от това каква кола карам към настоящия момент. Разреждам си с бира, но от нея се оригвам, което е неприемливо в компания на дами. Но пък, ако не се оригнеш, рано или късно ще пръднеш и ако докато настъпи този момент, не си станал особено близък с дамската компания, конфузът ще е голям.

Сега карам една много голяма кола, с достатъчно прастранство между двете предни седалки, така че в него да се помести купа със салата. Ето защо вече си позволявам да пия и ракия, но само докато карам и когато видя катаджии, я крия както крия и мобилния си телефон, по който не спирам да говоря. Поне пътят ми е добре познат, защото непрекъснато обикалям около няколко детски градини с надеждата да прегазя някого, но, пусто, все не успявам.

Кажете, не е ли крайно време да се приеме пореден закон за движение по пътищата?

P.S. Получих няколко оплаквания, че цветовата схема на блога ми затруднява писането на коментари с черния си фон. Естествено, това е недостатък на софтуера, за което аз нямам никаква вина. Но пък виждам чудесен повод да отбележа и добрата страна на това обстоятелство – ако някой, въпреки трудностие, остави коментара си, значи наистина много е държал да го направи и аз съм му дълбоко благодарен.

P.P.S. Виждам, че темата за рекламите вече се изчерпва. Искам да стана разказвач на приказки.

Както и да е… Мислех да се възмутя от новия закон за движение по пътищата в Гърция, но русалките определено са по-вълнуваща тема. И как не би се възмутил човек, при положение че развалиха хубавата държава. През последните 10-15 години всеки спокойно си пърпореше от кръчма в кръчма с личното возило, пийнал, пил или пиян, без някой да издребнява и да му прави проблем за това. А тази година аз вече имам акт за превишена скорост. И ако ме спипат за нещо по-сериозно, ще ми вземат книжката, номерата на колата и самата кола. Това вече го били сторили на около 500 българи, което само по себе си е вбесяващо, но пък от друга страна на една бензиностанция се случих зад микробус с български номера, който беше нещо средно между автомобил и вмирисана гарсониера, изпълнена с още по-вмирисан електорат на ДПС. Такъв електорат на два пъти застигнах и на пътя. Возеше се в лади и колчем го застигнех с моята чиста и с изпрани и уханни стелки кола, толчем електоратът се изнасяше максимално вляво, та да не мога да го изпреваря. Обратно, на два пъти ми се случи гръцка кола не само да отбие в аварийната лента, но дори и да спре, за да мога да я задмина. Лошо. Лошо, Седларов, лошо… И ето го оформен въпросът за колективното и индивидуалното – трябва ли да се прехвърля върху мен отношението кам вмирисаните микробусо-гарсониери, само защото и те, и моята кола са с български регистрационни номера. Очевидно трябва. Трябва ли тогава да се сърдят гърците, че ще ги псувам заради това отношение?… Не знам, но да ви ……….. майката …….. и …………., след което ………… в мръсния ………….. чак до …………. и …………, ……………, ……………., и …………….. в устата, като не забравяме и да …………………………….. ви ………………………… на ………………………….. в ……………………………. ви лелина …………………………… гръцка!!!

Ето, всичко това възнамерявах да споделя, но няма да го споделя, защото нещо друго привлече вниманието ми. Пиех уиски на бара на плажа „Сан Антонио”, като бях почерпил едно и бармана Васили. Аз пиех Cardhu, а Васили си беше избрал за моя сметка Chivas Regal – разликата е, че първото е единичен, а второто – блендиран малц. Причината за възцарилото се умиление беше узнаването, че са ми доставили две едри фагрита и за обяд ще ми ги хвърлят на скарата, за да възтържествува за пореден път истината, че фагрито е за предпочитане пред лаврака. Всъщност Васили е от Солун и това го прави съвсем приемлив.

Както си пиех уискито и съвсем успешно бях игнорирал мисълта за хипотетичния островен катаджия, който ще ми подири сметка за това, погледът ми ненадейно спря върху една многозначителна гледка. В южния си край плажът завършваше със скали, а в скалите, там, където ги целува морето, се очертаваха хладните отвори на две пещери, достъпни само откъм водата. Сетих се за Магурата и веднага ми се допи шампанско, но се овладях и се запитах дали и в тези пещери не са живели първобитни хора и дали не са оставили и те след себе си своите първобитни скални рисунки. Където има огън, има и дим. Където има пещери, има и пещерни хора. Само че как стоят нещата при морските пещери? Аз мисля, че стоят така: в зората на историята те са били обитавани от пещерни русалки. Пещерната русалка е същество с рибя опашка. От кръста надолу е покрито с искрящи люспи, а от кръста нагоре е космато, с дълги груби ръце, които обаче не могат да му стигнат до под коленете, както на неандерталеца, защото пещерната русалка поради естеството на рибята си опашка няма колене. Лицето на тази русалка е нискочело, с малоумно изражение и голяма челюст. Женските имат спаружени и увиснали цици. По стените на пещерите си първобитните русалки рисуват ловни сцени с изпражнения от пъвобитни октоподи. Ловци с рибешки опашки преследват мамути с рибешки опашки. После ги пекат на шиш и докато чакат да се опекат, пият първобитно узо и замезват с първобитни калмари, първобитно кьопоолу и мидички с първобитен доматен сос. Той е малко по-лют от съвременния доматен сос, но еволюцията както много дава, така и много взема. Друга скална рисунка изобразява девица, яхнала тритон и препускаща с него из първобитното море, и първобитен катаджия-русалка, който я спира, взима й книжката, сваля регистрационните номера от тритона и й го конфискува, като я глобява 500 първобитни евро, които къмто сегашните се разменят по курс горе-долу 1,95583.

Каква е поуката. Поуката е, че догодина ще отида на море на Адриатика и гърците ще си гледат работата. Ще си троша парите другаде, а те ще преживяват с глоби и актове от вмирисани микробуси. От друга страна пък, доколкото се познавам, нищо чудно другата седмица да ме стегне шапката и пак да припаля към Гърция. Знае ли човек? Сложна материя…

Кое е най-важното в една реклама? Това безспорно е сюжетът, разбира се след рекламните лица и в частност – след рекламните брадавици на леля Мария от първия клип на Bonux, брадавиците, които тя заговорнически отриваше о ухото на клиента си в бакалничката, нашепвайки му трите достойнства на прахта за пране. Именно сюжетът в рекламата на новата триглава четка за зъби (човек ще рече, че говорим за ламя!) Aquafresh ме накара да се почувствам като невзрачна молекула в океана на литературата. Винаги съм завиждал на майстори-фабулисти като Агата Кристи, Александър Дюма и Удхаус, но този който е написал сценария за клипа, слага всичките в малкото си джобче.

Лежерна махленска картинка. Ще да е събота или неделя, защото не е вечер, но пък хората очевидно не са на работа и разцъкват леко баскетче на площадката между блоковете. От един вход излиза семпла девойчица, поклащайки бедра и четкайки зъбите си с четка за тази цел. Ето тук прещраква мълнията на узнаването (доколкото щракането е звукът, съпровождащ появата на мълниите) и ние попадаме от света на обикновеното в света на приказното, защото колко хора и още повече млади момичета, си мият зъбите по стълбището и на двора! Къде е тръгнала тази махленска хубавица – пита се непредубеденият потребител на рекламния клип и си отговаря, съдейки по видяното: тя отива да си изпразни пощенската кутия. Ето защо си мие зъбите, макар че защо, наистина?… Както и да е. Изпразва си кутията, но вместо да се шмугне обратно във входа със съдържанието й под мишка, тя лукаво го хвърля нависоко – там, където не би могла да стигне сама. От човек, който си мие зъбите, докато си проверява пощата, може да се очаква всичко!

Но ето каква е била подмолната цел на тази малоумна на пръв поглед маневра. Не щеш ли, появява се Той. Задморският принц в образа на дългунест комшия, който досега е разцъквал баскетче с аверите. Той се извисява, взима пощата от недостъпното място и я дава на девойката, която не спира закачливо да си мие зъбите. Въпросите защо едно момиче с четка за зъби в устата спира играта на баскетбол и защо след като доброволно е пожелало да захвърли пощата си върху кутиите, трябва да се появи някой, който да оспори това нейно решение и да й я върне, остават да висят в пространството, както висят и много други неща, за съжаление*. Но това не е толкова важно, колкото намекът, че между двамата припламва искра. Може би това е началото на нова любов? А може би и още нещо?… Цялата тази сложност на ситуацията става доловима за нас чрез майсторски режисьорски похват, изразяващ душевното състояние на героите чрез детайлите във физическите им действия – момиченцето влюбено тръква още два-три пъти зъбите си с четката, което ни дава повод да видим и анимация, илюстрираща революционно новото отстраняване на плаката, след което си тръгва, но светът вече не е същият. Това е то магията на киното.

Да, сюжетът на рекламата е много добър и аз съм сигурен, че милиони хора по целия свят ще си купят не само триглава, но и огнедишаща четка за зъби. Имам само една молба. Да не се възлага на същия творчески екип създаването на клипове за тоалетна хартия или дамски превръзки, защото не искам да си представя какво ще трябва да прави девойката пред пощенските кутии, докато чака принца.

______________________

*Много моля всички читатели, които са на мнение, че изречения като това са безумно Усукани и неприятни за четене, да ме порицаят писмено!