Демо: Sulla.Blog.Bg

Защо HILD, фондът, който се надява да придобие централни градски имоти за жълти стотинки, се интересува само от хора над 65 годишна възраст? Защо не се интересува от мен и така ме кара да се чувствам маргинализиран, нукому ненужен и нежелан? И защо в рекламата са снимани комедийни актьори, а не някакви инакви актьори? Ето тези въпроси напоследък ката вечер ми вгорчават ракията и салатата.

Клипът сам по себе си е многопластов. Под голямо дърво са се натръшкали Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, една актриса, която никога не съм знаел как се казва, Васил Попов, Димитър Манчев и Георги Парцалев (последния го прибавям от себе си, за да може thomas да каже, че Парцалев е умрял и че всъщност посланието на рекламата не е такова, каквото съм го разбрал аз). Още в началото на експозицията Никола Анастасов оборва заблудата, че трудът краси човека, като именно труда обвинява той за физическата си грозота, която, поне според мен, в неговия случай си е вродена. По същата тема Стоянка Мутафова безочливо лъже, че самата тя пък по природа била красива и че иска спа-процедури, на което Васил Попов отговаря, че е кротък като агънце, а на Димитър Манчев му се живее. Децата на актрисата, чието име не знам и затова тук бих я наричал Актрисата, но едва ли повече ще стане дума за нея, били пораснали, само тя не можела да порасне, макар че едва се побира в шезлонга, в който е решил да я експонира режисьорът на рекламата. Към какво водят всички тези несвързани изявления на тиферич под голямото дърво? Водят към внезапната и донякъде стряскаща поява на съсухрена бизнес-дама, която се поклаща със стъклена кана с изродливо дълъг чучур в ръце.

Докато полива с изродливата си кана своя не по-малко изродлив бонзай, дамата се опитва да ни обясни, че HILD иска да придобие имотите на възрастни хора, за да може да им осигури достойни старини. Това ще стане, като HILD им купи жилищата, но няма да им ги купи и да им даде парите, както става при обикновените покупки, ами в началото ще има даде малко пари, после ще им дава по още малко всеки месец, докато пукнат. И за да не чака дълго да пукнат, HILD се е загрижил за старините не на просто стари хора, а на много стари хора. Понеже аз съм любопитен като шимпанзе, обадих се на тел. 0800 19 300, обявен в рекламата, за да се осведомя дали HILD ще се заинтересува от имота на един самотен стар господин, безрадостно изтляващ в голям апартамент в центъра на София. HILD се заинтересува живо. Всъщност, оказа се, че те се интересуват изключително и единствено от скъпи централни градски имоти, с което не знам как смятат да осигурят достойните старини на възрастните хора от непривлекателните квартали и малките градчета и села, но пък и аз не мога да знам всичко, нали така… Попитах каква сума ще получа при прехвърлянето на имота си на името на фонда и каква месечна сума ще получавам след това. Отговориха ми, че всичко зависело от много други неща, но не ми казаха какви са те – може би освен привлекателността на имота ми, от значение е на каква възраст съм аз, на каква възраст са умрели баща ми и дрядо ми, пия ли, пуша ли, от какво съм болен и всякаква друга информация, отговаряща на големия въпрос на HILD: кога ще умра и ще престана да преча на препродаването на жилището ми със съответната голяма печалба. Настоях, че за мен е много важно да говорим с точни суми, за да мога да преценя дали ще ми е по-изгодно да сключа дотовор с HILD или ще ми е по-изгодно да си продам апартамента, както си се продава апартамен, да си купя или наема по-евтин и с остатъка от парите да си доизживея живота. Сметката е проста – един средно хубав апартамент в центъра на София струва около 150 – 200 000 евра. Да кажем 180 000, ако е 150 квадрата и се продаде без много пазарлък по 1200 евро на квадрат. Отварям първия ми попаднал сайт за имоти и виждам обява за едностаен апартамент под наем в Лозенец за 130 евро на месец. Ако похарча половината от парите след продажбата на моя апартамент, ще мога да наема този в Лозенец за 57 години и да живея с другада половина от парите (90 000 евро или 176 024,70 лв. по сегашен курс) с по 257 лева на месец, без да смятам лихви или други печалби от инвестиране. Естествено аз, като човек на 65 години, за какъвто се представих, едва ли ще щивея още 57 години. Да кажем, че ще живея още 30, което също е твърде оптимистично. Тогава сметката е следната: 46 800 евро за наем на апартамента в Лозенец и ми остават 133 200 евро или 260 516 лева и 56 стотинки, което си е по 723 лева и 66 стотинки на месец, без да смятаме олихвяването, ако парите са депозирани в банка.

Попитах HILD дали тяхното предложение се доближава до логиката на гореизложените разсъждения и пресмятания, а те, неприятно изненадани, че не съм толкова изкуфял, колкото трябва да се очаква от застарял и самотен собственик на апетитен имот в София, ми казаха, че разговорът вече не е за телефон и предложиха да се срещнем на следващия ден. Приех с готовност и дадох адреса на офиса си (всъщност офисът ми е имот, който силно би заинтересувал HILD), но на следващия ден никой не се появи – явно или моят глас, или моите разсъждения съм им се видели прекалено свежи за техните нужди и надежди.

Та, нека се върнем на поставения в началото въпрос: защо, съзнателно или подсъзнателно, в рекламата на HILD участват не какви да е, а знакови комедийни актьори? Според мен, защото, съзнателно или подсъзнателно, трябва да разберем, че някой си прави майтап с нас и ако ние не се посмеем на този майтап, ще ни се смеят на нас. Всъщност да се правят реклами с комици, донякъде би разведрило отношенията облъчвател/облъчван с реклама. Колко мило би било банковите кредити, например, да се рекламират от братя Маркс. Перилните препарати, които магически изпират всичко („само че изпери го веднага – посъветва ме тя”), се рекламират от Лаурел и Харди, а нож, който реже стъкло и пирони – от Бени Хил или Мистър Бийн, макар че и тези, които го рекламират в момента, „консултантите” на WS Teleshop, не са по-малки палячовци. Ако във всички реклами се използват смешници, ние, аудиторията на тези реклами, ще бъдем честно и почтено предупредени да не гледаме много сериозно на това, което се рекламира, и на начина, по който се рекламира. Тогава може би ще гледаме рекламите с по-умно изражение, а не с това, което се очаква от нас. Ето това от рекламата „По-по-по…” на Райфайзен:

Предишният ми постинг наистина е некоректен и всички, които го критикуват, имат основание за това. Никой няма право да надгражда над текстове, които не познава добре. Няма да го изтрия, защото не смятам за достойно да замазвам следите от падението си. Ще го оставя да стърчи като гнил кътник и да ми напомня как съм принесъл в жертва пред олтара на суетата уважението към себе си и към хората, които ми оказват честта да четат щуротиите ми. Човек трябва да пише само тогава, когато има какво да каже, а не да казва разни неща, когато му се допише. Моля за извинение!

По една наша кабелна телевизия (FoxLife, ако трябва да сме конкретни) на няколко пъти станах свидетел на рекламен клип, който рекламираше не памперси, не хапчета против диария, не дебеланите на леля Мария с брадавиците и „Бонукс”, нито дори приказни реалии като Феята със сините коси и кренвирши от месо. Този клип рекламираше България. Не беше нищо особено: редуване на дежурните набедени за красиви некрасиви кадри с моря и планини и властното послание: „Решил си да пътуваш? България!”. Ето тук ще приема всяка критика и обвинение в немарливост, защото не мога да си спомня дали беше само „България! или беше „Посетете България!”. Защото, ако е само „България!”, тогава резонно е тълкувание от рода на: „Решили сте да пътувате? Абе, я по-добре си стойте в България!”. Обаче, ако рекламното внушение е не само „България!”, а „Посетете България!”, то тогава нещата неимоверно се усложняват. Кой е този, когото Агенцията по туризма, от чието име е рекламата, кани да посети на всяка цена България, ако е решил да пътува? Да се опитаме да изградим профила му.

На първо място, това е човек, който владее добре български език, защото рекламата е на български. Дори го владее толкова добре, че може да се справи със стегнатата и бърза реч в 20-секундния клип. Следователно за този човек съществуват две хипотези: или е чуждестранен университетски преподавател – българист, или е просто българин.

На второ място адресатът на рекламното послание трябва да е човек, който е решил да пътува, защото недвусмислено се казва: „Решили сте да пътувате” (или „Ако сте решили да пътувате” – не помня точно, но на практика е все едно). Следователно, това е човек с пътешественически навици и нагласи. Човек, който знае къде е хубаво и къде е „на баницата мекото”.

На трето, но в никакъв случай на последно място, рекламата се прицелва в човек, който А) има телевизор и Б) получава програмата на въпросната кабеларка, по която се излъчва клипът, рекламиращ гиздавата ни Родина и нейната туристическа примамливост. Тоест това е човек, който живее в сравнително голям български град.

И понеже аз напълно отговарям и на трите признака, се припознах в образа на типичния представител на целевата група и реших да се поддам на рекламното внушение, като се възползвам от примамливата оферта да посетя България, при положение че вече съм решил да пътувам. Ще изляза от България през Турция и после ще посетя България през Гърция, стига морето там да не ми хареса повече и да не реша да остана. А може да напусна България през Сърбия и да я посетя през Румъния, за да не ми хареса морето там и да не остана. Мога да я напусна и със самолет до Петербург и после да я посетя с кораб от Одеса, оплоден от идеите на октомврийската революция и одеската банда на Мурка от едноименната песен. Въобще: начини много да посетиш България. Проблемно е само обстоятелството, че първо трябва да я напуснеш, а напуснеш ли я веднъж, току-виж си забравил да я посетиш обратно, въпреки настойчивите призиви на рекламата от кабеларката.

Всъщност защо Държавната агенция по туризъм е избрала точно този комуникационен канал? Защо трябва да се рекламира България в България? То е все едно да раздам на шофьорите от градския транспорт листовки, с които да ги примамвам да се возят на градския транспорт. И защо по кабеларките? Че е по авторитетно за страната ли? И защо точно по FoxLife? Може би защото тя е собственост на Красимир Гергов, за когото се говори, че не е чужд и на разпределението на бюджета за реклама на България по света (а и у нас, както става ясно от въпросната кампания). Няма лошо. И моята агенция планира външната реклама на клиентите си върху моите билбрдове. Няма лошо. Но, както казваше един мъдър приятел, далаверата трябва да е интелигентна, за да е продължителна във времето. Добрата далавера трябва да е по формулата: да се свърши работа и всички интереси да са защитени. За съжаление, все по-често формулата се прилага само във втората си част. А пък изобщо не мога да си обясня коя формула се прилага в следващия

Действителен случай с белгийци

Дори и в момента, в който пиша това, те са някъде по пътищата с един от моите джипове и снимат филм за България. Снимат филм, който заедно с още двайсетина подобни филми по проект на Европейския съюз ще се излъчи на олимпиадата в Пекин, за да рекламира Европа и в т.ч. България. Ще се излъчи и по няколко европейски културни и туристически телевизионни канали. Преди четири месеца белгийската филмова къща се е свързала с нашата Агенция по туризма, откъдето са отговорили, че няма проблем, щом става въпрос само за това да се осигури кола и човек, който да ги посрещне, и щом всичко останало е платено още в Белгия. Белгийците тръгнали. Някъде в съседна Румъния, спирката им преди България, когато се свързали с нашите за последни доуточнявания, от Агенцията, на която се разчита и на която е отпуснат сочен бюджет да се грижи за образа на страната ни в чужбина, както и да претворява в дела политиката за приоритетност на туристическия отрасъл, от тази агенция им казали, че всъщност България вече няма интерес от проекта им, но за всеки случай да се обадят догодина пак, че да им откажат и тогава. За всичко това аз научих абсолютно случайно от дипломатическата ни мисия в една от европейските столици, където миналата седмица бях по работа. Към една от съветничките в посолството ни отчаяно се бяха обърнали за помощ белгийците и то единствено на основа на личното си познанство с нея. Тя на свой ред опитала да раздвижи нашите институции, но дори и по дипломатически път ударила на камък, дори не просто на камък, а направо на кремък, защото комунистическият поет Георги Джагаров е казал: „… и е от кремък твоят стар балкан”.  Съветничката ми разказа всичко това в един много приятен винен бар на брега на една много голяма и красива европейска река, която тече и покрай нас. После нещата се развиха така, че след още няколко опита да се извоюва съдействие за белгийците от страна на държавни или браншови организации, вчера сутринта аз се оказах единственият българин, който отиде в новотел „Европа” и се поинтересува от белгийския снимачен екип. Хората преди няколко часа бяха пристигнали от Румъния, багажът им беше във фоайето и те бяха готови да тръгнат на снимки веднага, защото не разполагаха с много време. Заведох ги в офиса си. Обадих се на мои приятели в Министерство на икономиката, за да им дадат поне писмо за съдействие, с което да снимат из страната, но и това се оказа трудно, защото трябвало да го подпише еди-кой-си, който пък бил еди-къде-си и се занимавал с еди-какво-си. Теглих им една майна и сам написах въпросното писмо от името на една от моите фирми, като излъгах, че тази фирма участва в комуникационен проект под егидата на министерството. Направих им програма. Уредих им по телефона да ги посрещнат на важни за заснемане места като Казанлъшката гробница, например. Дадох им карта. Дадох им кола. Преди тръгване ги заведох да ги нахраня в „Мърфис”. Днес снимаха Рилския манастир и стария Пловдив. Утре пътуват за Казанлък и Шипка. После отиват към Варна и Несебър. В събота ще се срещнем при „Александър Невски”, за да ми върнат колата, и после заминават за Ирландия, където ще правят същото, но където ще ги посрещнат от летището и ще ги настанят в 5-звезден хотел, макар че хората въобще не настояват за чак такова внимание.

И накрая излиза, че за филма на България, който ще се излъчи на олимпиадата в Китай и по няколко европейски телевизии, се е погрижила Белгия и една съвсем скромна българска фирма, която дори няма интереси в областта на туризма.