Демо: Sulla.Blog.Bg

Извън всякакво съмнение той е българин. Името му го издава. Аз например не се сещам за друг народ, бил той славянски или не, чиито люде имат прадеди с името Ташо.

Но на какъв език говори инж. Кирил Ташев в рекламата на Калгонит? Защо се е наложило рекламата да бъде дублирана на български? Има няколко възможни обяснения:

Обяснение 1: Инж. Ташев е талантлив учен, чийто мозък отдавна е изтекъл от България, текъл е, текъл по света и накрая се е оттекъл в изследователския център на Беко в братска Турция (защото ние сме сигурни, че ако проверим, ще се докаже, че тъкав център съществува, че в него има отдел „Проектиране и разработване перални машини” и че в този отдел работи човек на име „Дипл. Инж. Кирил Ташев”*, и че този човек е човекът от рекламата, нали?). Докато мозъкът на инженера е текъл наляво-надясно по тази тежка чужбина, съвсем резонно е забравил родния си език и по тази причина изявленията на притежателя му, направени дори към собствения му народ, се нуждаят от превод.

Обяснение 2: Инж. Ташев не е българин и никога няма да бъде. Той е шведски учен от еврейски произход, чието истинско име е Гунар Цимерман. Като дете той пада на ледена пързалка в Гьотеборг и си чупи главата. Така за пръв път се сблъсква с т.нар. „твърда вода”. Тя така го обсебва, че бележи и бъдещата му научна кариера, а когато разбира, че има една страна, България, където водата е твърда (обстоятелство, което се натяква на аудиторията във всеки рекламен клип на Калгонит, макар че върху това твърдение много може да се поспори), решава да приеме българското име Кирил Ташев в знак на протест и на посвещение в борбата против твърдата вода.

Обяснение 3: Рекламодателят е решил да спести пари и затова е взел клип на Калгонит, произведен за употреба някъде другаде. Тук, в България, само са му написали нови думички, без да пропускат да споменат за кошмара, натегнал над отечеството ни, а именно – твърдата вода. Тук са създали и новия надпис, представящ чуждоземния посредствен актьор като инж. Ташев. Дори си представям как специалист-рекламист е обосновал решението да е именно „Кирил Ташев” – типично българско име, което ще породи у потребителя чувство за идентификация къмто персонажа от рекламата и ще подтикне мътното му подсъзнание към трескави покупки на все повече и повече Калгонит…. Не! Млъкни, сърце! Не е възможно да е това. Та нали рекламите не манипулират действителността, нали те говорят само истината, за да могат потребителите да се ориентират правилно, да се информират за истинските качества на стоките и чак тогава да вземат решение дали да похарчат или да не похарчат за тях с труд спечелените пари! Отхвърляме Обяснение 3! Отхвърляме го с възмущение!

Какво ни остава тогава? Да се върнем към въпроса, който поставихме в началото на тази студия. Припомняйки си го, установяваме, че той не беше защо инж. Ташев не говори български, а на къкъв език говори инж. Ташев. Аз мисля, че той говори на лапландски. Как стигам до този извод ли? Ето как. Тръгвам от емблематичния цикъл на Райфайзен банк – онзи със семейството идиоти, които наскоро се появиха и в една нова продукция с кимащо кученце като онези кученца, които се слагат на задния прозорец на зелените москвичи, но това е тема на отделно изследване. Та в тези клипове идиотите също говорят на някакъв небългарски език, поради което клиповете се нуждаят от превод. Не може да не ни споходи подозрението, че някъде в чужбина зъл гений плаща, за да се произвеждат реклами, които се отнасят към нас, гордите български потребители, като към вкретенени ходещи касички. Истината е следната: това не е един единствен зъл гений, а това са всички световни рекламодатели. Те, както и децата по света, когато наближи Коледа, започват да изпращат писма до едноименния дядо (винаги съм се питал, щом на Коледа идва Дядо Коледа, то дали на Нова Година идва Дядо Нова Година, а на първи март, съответно, Дядо Баба Марта…). В тези писма рекламодателите си пожелават нови рекламни клипове. Понеже джуджетата са заети да правят играчки за децата, Дядо Коледа е принуден да ангажира за производството на поръчаните реклами други приказни изроди. Гноми, троли, банши, Квазимодо, омагьосани жаби, циклопи, мътнороди, караконджули и самовили са впрегнати да се трудят по създаването на маркетингови послания, които после се излъчват по телевизията и се печатат по вестници и билборди. Разбира се, те създават тези неща на лапландски, за да може да ги прочете и одобри Дядо Коледа. Чак след това се превеждат на съответните езици, включително и на български, за да стигнат до нас. Ето на какъв език говори инж. Кирил Ташев. На лапландски. Ето на какъв език ни говорят рекламите. Дзън-дзън-дзън…

====================================================

* Между другото, титлата „дипломиран инженер” не се използва в България. Тя се използва в страни като Германия, където, щом завършиш средно техническо училище, ставаш „инженер”, а когато завършиш висше техническо училище, ставаш „дипломиран инженер”. Очевидно тази титла е останала от първоначалния вариант на клипа, а тук не са я променили, защото звучи авторитетно, а рекламистите не са наясно с току-що изложените обстоятелства.

Само няколко месеца след бутафорните избори в Русия, избори, които предизвикаха озадачено повдигане на вежди в цяла Европа, включително и, както би се изразил Удхаус, пред Мулен Руж в центъра на развратен Париж, само няколко месеца след тези избори Владимир Путин ще бъде приет в Европейския съюз. Ще бъде приет с религиозни почести, нагъзвания, клетви за вярност, тройни брежнево-живковски целувки по бузите (а защо не и по устата и защо не с език?), вероятно ще получи орден „Стара планина”, макар че това вече едва ли значи нещо, доколкото такъв орден останахме да нямаме само аз, чистачката на офиса и кучето. Безспорно, едно такова посрещане ще бъде голяма реклама за Батюшката-демократ, па макар и влизането в Европейския съюз да е станало през една такава негова вратичка, каквато се явява България. Тукашният му имитатор Гоце ще се подмокри от вълнение и ще събере щаба си от съветници, та да решат с какво още могат да допринесат за славата и удобството на госта. И понеже тези съветници не са особено интелигентни, ние ще им помогнем със съвет. Ето, напоследък стана актуален въпросът за българските архиви в Русия и тяхното връщане у нас. Става дума за документи, изнесени след 9 септември, за които се подозира, че са особено интересни за осмислянето на всичко, случило се в България след това и случващо се в България сега. Много хора са любопитни да ги видят и ще бъдат извънредно благодарни на двамата президенти, ако им помогнат за това. Ето защо, ако двамата президенти върнат архивите от Русия в България, рекламата на Путин ще е още по-блестяща, а услугата на Гоце – още по-задължаваща. Затова аз реших да дам своя принос към рекламата-услугата, като подпиша следната петиция:

П Е Т И Ц И Я

От: Фондация "Свободна и демократична България"

Ние, долуподписаните български граждани, обединени от своята загриженост за по-добро познаване на историческото минало на нашата страна и от стремежа си да опазим историческата й памет

Апелираме към българските държавни институции

да предприемат необходимите стъпки за разрешаване на един изключително важен и дълго отлаган проблем – връщане в България и предоставяне на достъп на българската научна и гражданска общественост до документи от първостепенна важност за българската история, които се намират в архивите на Руската федерация.

Добре известно е, че в дните след 9 септември 1944 година група български държавници, включваща регентите и членове на правителствата от периода 1940 – 1944 година, са арестувани и по-късно изпратени в Москва за разпити и провеждане на следствието, което подготвя процесите по т.н. Народен съд. Заедно с тях са „арестувани” и изпратени в Москва значителни документални масиви на Министерския съвет, на Министерството на външните работи, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на войната, на Тайния кабинет на Двореца. В десетките хиляди страници отнети документи се съдържа съществена информация, засягащи ключови моменти от нашето минало. Достъпът до нея несъмнено ще позволи на изследователите по-цялостно да възстановят и по-задълбочено да анализират събития от българската история от втората половина на тридесетте и първата половина на четиридесетте години.

След 1990 година въпросът за връщането в България на тези „арестувани” архиви е поставен за първи път в рамките на българо-руските междудържавни отношения от правителството на Димитър Попов, както и при официално посещение в Русия на Президента на България д-р Желю Желев през 1991 година. За съжаление бързи резултати не са постигнати и беше необходимо да изминат повече от 15 години преди въпросът да бъде повдигнат отново, макар и в разговори на експертно ниво, между Главно управление на архивите при Министерския Съвет на България и Руската агенция за архиви.

Ние намираме, че предстоящата 2008 година – Година на Русия в България и Година на България в Русия – създава изключително благоприятни условия за бързото разрешаване на този проблем в дух на добра воля и сътрудничество, които днес характеризират отношенията между двете страни.

Ние вярваме, че е време да бъде пробудена и мобилизирана широка гражданска енергия за разрешаването на този важен за българската историческа памет въпрос. Дошъл е моментът гражданското общество в България категорично да изиска връщането на българските архиви и предоставяне на достъп до тях на изследователската общност.

Ние призоваваме Председателя на Народното Събрание, Президента и Министър-председателя на Република България активно да поставят този въпрос при всички свои контакти си с руската страна в предстоящите месеци.

Нашата гражданска акция активно ще подкрепя тези усилия, ще следи за развитието им и ще приветства бързото постигане на резултати.

Подпишете се под тази петиция на: http://www.bgpetition.com/za-bulgarskite-archivi/index.html