(Класическа трагедия в пет действия-
първа награда в конкурса "Оставката на министъра")
ПРОЛОГ: Сцената е мрачна. Излиза изтерзаният хор и запява: „О, Музо, възпей онзи плевенски пикльо достоен, // що толкова храбри стражари почерни”… По-нататък Хорът нахвърля кратка ретроспекция върху скандала „МВР” и подготвя публиката за последващите драматични събития. Всички желаят оставката на Румен Петков, но никой до този момент не се решава да му я поиска, докато…
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Румен Петков е в министерския си кабинет. Чисти подаръчния си “Макаров” с позлатен блок и дървена ръкохватка и замислено отпива от чаша с уиски. Дочува се далечен глъч. Министърът рязко вдига раздалечените си очи и застива като стресната кошута. Миг по-късно вратата с трясък се отваря и в кабинета нахлува Иван Костов, тъмновиолетов от гняв. Зад него като пекинез се пули и подскача Атанас Атанасов.
ИВАН КОСТОВ: Петков, подайте си оставката!
ПЕТКОВ: Няма да си я подам, Костов!
Възмутен от това политическо дебелоочие, Костов напуска кабинета. Атанасов го последва, но преди да излезе, вдига крак и препикава бюрото на министъра.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Румен Петков се е подпрял небрежно, но все пак изящно, на една от колоните в кулоарите на Народно събрание, точно срещу пощенските кутии на депутатите. Примлясквайки, отпива от чаша с карловска анасонлийка. Иззад една от останалите колони изскача Татяна Дончева. Изскача толкова внезапно, че вътрешният министър неволно трепва, но ръката с чашата остава непоклатима като изсечена от мрамор.
ДОНЧЕВА: Румене, да вземеш да си подадеш оставаката, ей! Имаш 48 часа!
ПЕТКОВ: Няма да си я подам, Татяна!
Възмутена от дебелоочието, с което вътрешният министър резигнира дори и съпартийците си, Татяна Дончева се скрива зад следваща колона по някакви нейни си работи.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Брюксел. Румен Петков стои с благоговение пред символа на града – статуята-фонтан на Пикльото (Meneken Piss) и възторжено отпива от чаша със силистренска кайсиева. През тълпата турсти с мъка си проправят път Жозе Барозу и Греъм Уотсън. Първият ще превежда на български това, което има да каже вторият.
БАРОЗУ-УОТСЪН: Кога в Европа министер изпадал в такава положоние, той не чака премиер поиска оставка, а дава сам. За Бога, Петков, подава оставка, моля!
ПЕТКОВ: Не подава, не подава, Барозу-Уотсън! Хайде, вървете да си гледате работата!
Потресени от това дебелоочие, Барозу и Уотсън дават израз на възмущението си чрез озадачено повдигане на вежди и се стапят в тълпата туристи, сред които няколко японеца даже успяват да се снимат с тях.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
Румен Петков седи в ресторант "Кайлъка" и си мисли как ли са се чувствали пещерните хора, когато са седели в същата пещера и са пили същата кайлъшка гроздова, която пие и той сега. Респектиран от мащабите на времето и нищожеството на хората в него, той вдига мътен поглед да потърси келнера. Вместо него обаче вижда Папа Бенедикт ХVІ (бивш Йозеф Ратцингер), който плахо пристъпва от крак на крак до вратата на заведението и не смее да влезе по-навътре. Когато вижда, че присъствието му не е останало незабелязано, Негово Светейшество събира кураж и се приближава до масата на вътрешния министър.
ПАПАТА: Блажени са миротворците! Чедо, защо не смириш гордостта си и не подадеш най-сетне оставка!
ПЕТКОВ: Няма пък! Няма пък! Няма пък!
Натъжен от това дебелоочие, Папата се качва в паркирания отпред папамобил и потегля към площад „Свети Петър”, за да доведе новината за печалния провал да мисията си до знанието на urbi et orbi.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
Деус екс махина! Румен Петков тъкмо си сипва чашка хубав коняк, когато небесата се разтварят и от тях се спуска самият Зевс Гръмовержец, за да разплете проблемите, с които простосмъртните не са в състояние да се справят. Трясва мълния и веднага след това като далечен грохот прокънтява гласът за Зевс:
ЗЕВС: Петков, съветвам те незабавно да подадеш оставка!
ПЕТКОВ: Абе, що си не е….. Аман!
Възмутен от дебелоочието на божеството, Румен Петков си отваря една бира.
ЕПИЛОГ: Сцената е мрачна. Изтерзаният хор навежда глави, обръща се и безропотно си тръгва.
З А В Е С А
лелеее каква мрачна мисъл имаш. . . . …
лелеее каква мрачна мисъл имаш……
След Зевс не е ли ред на бате Бойко? Сложи още малко божества за се да внесе поне капчица оптимизъм
дълго тире
Ха-ха-ха, много ми е смешно:) Живо си го представям. Страхотен си, Sulla!
Йо-хо-хо…
Супер!
хахахахаа
Да, да звучи логично
хахаха
Голям смях падна, както каза др. Петков. Трагедията е пълна!
Смешно. . . тъжно! Изобщо в някой …
Смешно…тъжно! Изобщо в някой театър ще обере овациите! Аз може ли да играя Татяна Дончева?
Нещо против
този разказ да вземе участие в:
http://blog.peio.org/?p=1190 ?
@7: Не, разбира се.
Нищо против
Забравих косовската ни разправия
След този разказ съм отново твой верен фен!
Пич е Румбата, само той събра кураж …
Пич е Румбата, само той събра кураж да изобличи доносниците и ченгетата от тайните служби, да им публикува досиетата, затова сега искат да го махнат!
Аха…
Даже се и сещам как го събира тоя кураж…
Очевидно Томас се кефи на минист…
Очевидно Томас се кефи на министрите от татово време, то си ясно…не му допада отварянето на досиетата, то се вижда!
10 и 12 – Показателно, но претупано
Анонимният, който в късна нощна доба се намесва в защита на министъра (всъщност, без същият да има нужда от това, защото ако прочетем внимателно текста на постинга, ще видим, че в него министърът е по-скоро положителният герой), та този Анонимен ми напомня за PR акции, в които ми се е налагало и на мен да участвам. Наемат се младежи, прощъпващи журналисти или просто добри деца, които искат да си помогнат на стипендията, и им се казва да следят форумите и блоговете. Където видят нещо против Клиента, пишат в негова защита. Идеята е да се види как има и друго мнение, противоположно на ширещото се, при това изказано от млади "неформални" хора. Именно затова тукашният анонимен използва "пич" и "Румбата". За съжаление е очевидно, че човек, който говори наистина така, не използва в едно и също изречение формите "кефя се" и "допада ми"…
ot чичо
Последна картина : Р.Петков с куп листи в лявата ръка / за доклада / , а в дясната – метла за замитане на следите !
Човече нямаш милост,
падна ми ченето от смях!!!
Mark Antonij: Ave Sula! Morituti te salutant!
Браво, човече! Четох с кеф твоята пиеса и ще си я съхраня, защото ме кефи. За жалост обаче твоя главен герой няма да може да съзре в нея, това, което си искал да му шитнеш като идея, защото с неговите раздалечени очи и "праволинейно" мислене трудно ще се справи с литература от такъв род.
Още веднъж, браво, пич!
Много се смях
Благодаря ти!
Супер
… отваря си бира и се отправя към най-близкия фонтан …
respect
Ееее, в драмата му е мамата
Кой театър ще постави туй произведение, ако не Първи дупнишки театър на Галеви Брадърс ( ин армс). И не е ли най-добре хорът да е от сержанти невръстни с еднолентови пагони.
П.С. Като гледам с появата на Марк Антоний се заформя римско блогово лоби. Може и за добро да е. Поздрави в очакване на Нерон.
Алекс
Министър Румен Петков притежава от онези раздалечени очи, в които едвам забележимо се прокрадва пламъче, като че ли от запалка. Известен е с любовта си към чашката, с която никога не се разделя, но на която понякога изневерява с разни случайни шадраванчета. Защо питам се аз, някой би искал уволнението на този наш герой? Нима мислите, че ще му бъде лесно в ширещата се безработица да си намери работа? Нима без защита ще съумее да се справи със престъпността? Та те и сега му крадат камерите, какво ли ще стане, ако се изправи сам срещу тях, както обикновен гражданин от народа? О, неразумни юроде, замисли ли се какво терзание му причиняваш, като искаш да е като теб?
Веско
това за фонтана с пикльото в Брюксел е гениално :0
Супер!
Честито..
Честито за първото място!
Разказът Ви е супер!
Честито и от мен! Разказът Ви е супер! Въпреки това е нарушено правилото, че не трябва да се пише за действителни лица и събития, но тоав едва ли направило някакво впечатление на т. нар. "оценители"…
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
гравитон – Който се смее последен, се смее най-добре!
И к’ва стана тя? Уж падна, пък се качи! Уж си подаде оставката, пък се вреди и занарежда оставките на другите, че даже на цели партии? Смее се човека и реди картите за цели избори напред!
Здравейте, бихте ли изпратили д…
Здравейте, бихте ли изпратили данни за контакт на peio@peio.org за да уточним как да ви преведа наградата за първото място. Благодаря!
Пейо, този конкурс се оказа страшно …
Пейо, този конкурс се оказа страшно нагласен, не те ли е срам и тук да пишеш!, а?
Грабващ текст, но…
все пак, ако ще е по античен образец питам къде е ХОРЪТ…Много от управнците забравят хорат, но Вие сигурно сте го направил не от неуважение, а от липса на време.
Анонимен №29:
Напротив, Хорът е първото действащо лице, което се появява пиесата:
ПРОЛОГ: Сцената е мрачна. Излиза изтерзаният хор и запява: „О, Музо, възпей онзи плевенски пикльо достоен, // що толкова храбри стражари почерни”… По-нататък Хорът нахвърля кратка ретроспекция върху скандала „МВР” и подготвя публиката за последващите драматични събития.
След това, за да се придаде известна композиционна рамкираност на това нелепо повествование, хорът се споменава още веднъж:
ЕПИЛОГ: Сцената е мрачна. Изтерзаният хор навежда глави, обръща се и безропотно си тръгва.
Така че, мисля, съвсем подобаващо съм уважил античните образци