Демо: Sulla.Blog.Bg

Добрият стар Бил Шекспир беше казал, че, поне що се отнася до драматургията, когато в океана бушува буря, добре е тя да бушува и в чаша вода. Ако не за друго, то поне заради хармонията, баланса и онзи алхимически сантимент, според който онова, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу.

Вчера направихме първа копка на разширението на софийското метро. В сравнение с океана на родната действителност това си е направо една нищо и никаква чаша, но в тази чаша бушува същата буря, която все ни тласка с талазите си към пусти и дивашки брегове, от които освен да подаваме отчаяни сигнали SOS, няма кой знае какво друго да правим.

Ако бях един Кърт Вонегът, вероятно щях да разделя спомените си за тези събития на кратки и невчесани глави, които нямаше да озаглавя с нищо повече от бройните числителни. Ето така:

Едно. Отиваме на среща в Министерство на транспорта, през което, кой знае защо, минават европейските пари за софийското метро. Там в продължение на няколко часа се обсъжда въпросът хапките с моцарела ли да бъдат и с какво вино върви моцарелата. Приятно превъзбудени от величието си пепеляви девойчици се правят на PR-ки от световна величина.

Две. През следващите 10 дни се мисли върху съдържанието на поканата и думичките, които ще се изпишат на табелите.

Три. Експертките от Министерство на транспорта влизат в остро пререкание с шефа на метрото, защото той отказва да разбере защо една първа копка трябва да е съпроводена с шатри, рок-групи, моцарела и вино за 12 000 лева.

Четири. Червените PR-ки са обидени. Започват да си отмъщават. Първото предизвикателство, което отправят към изпълнението на графичния дизайн е да се изобрази тъмносиньо лого върху тъмносин фон.

Пет. Предложенията логото да е бяло са отхвърлени. Приема се вариант то да си е синьо върху синьо, но с бял контур, така че да заприлича на решетка. Прогресивните сили побеждават!

Шест. След мъчително съгласуване на съдържанието на поканата (става дума за текст, който казва кога и къде трябва да се дойде) между Метрото, Министерство на транспорта и Министерство на финансите, срокът за изпращане на поканите се пропуска и вероятно има хора, които още не са си ги получили.

Седем. На сцената се появява турската фирма, която ще копае новото метро. Тя поема ангажимента да изкопае дупките и да излее фундаментите за табелите и знамената.

Осем. Следва седмица, през която на турците се предоставят чертежи за това как трябва да изглеждат фундаментите и анкерните групи и какви дупки трябва да се изкопаят за фланците на пилоните на знамената.

Девет. След тежки скандали и пропускане на всички срокове за изливане на бетон, който да стегне в нормални срокове, турците изливат фундаменти от много по-скъп бетон, за да може да стегне до събота, и сбъркват основите на конструкциите с 90 градуса, така че, вместо двата билборда да са един до друг, те са един зад друг. На всичко това отговарят с турска поговорка, чийто превод, с извинение, гласи: „Гъз, който сере бързо, сере два пъти”…

Десет. Намира се начин нещата да се оправят с две стоманени плочи от по над 100 кг. всяка, което, естествено, оскъпява допълнително изпълнението.

Единайсет. В деня на откриването монтажниците разменят съдържанието на двата билборда и започват отначало. Идва PR-ката на транспортния министър, която е и автор на сценария на събитието, и отива да пие кафе.

Дванайсет. Идват официалните лица. Те са Бойко Борисов, Петър Мутафчиев и Меглена Плугчийска (знаете ли, че и тя е ловкиня като президента и обича да отстрелва кошути с влажни очи?), но на сцената се изсипват и още десетина активисти на БСП, от което Бате Бойко побеснява.

Тринайсет. Междувременно става скандал на тема нахалните реклами, които турците са си сложили навсякъде, където предполагат, че ще погледне телевизионна камера. Много реклами са свалени.

Четиринайсет. Церемонията започва. Транспортният министър и министърката без портфейл по европейските пари (това е нещо като рибар без въдица по въпросите на риболова) теглят дълги речи. Свършват. Бате Бойко тръпне, но, видите ли, водещата, която впрочем е все същата PR-ка на транспортното министерство, го прескача и дава думата на директора на метрото „Братой Братоев”, както го нарича тя, макар че човекът се казва Стоян.

Петнайсет. Братоев отива до нея и гневно й изсъсква нещо. Тя, от нея да мине, дава думата на кмета. Той е бесен, защото не само не се е изказал първи, но за малко и да не се изкаже изобщо.

Шестнайсет. Започва водосветът. По този случай Бойко си нахлупва шапката.

Седемнайсет. Бойко и министърът копаят заедно, сякаш се надпреварват кой да бъде припознат като баща на метрото.

Осемнайсет. По време на водосвета и първата копка турците (всъщност стана ли ясно, че тези турци са строителите на половината от новия проект?) започват да раздават на присъстващите някакви хапки в малки картонени кутийки, които отгоре са сгънати така, че се получава нещо като дръжчица и на тази дръжчица е изобразено турското знаме с полумесеца.

Деветнайсет. Кметът Борисов си тръгва. На изхода му поднасят такава хапка. Той доверчиво я взима, но после бързо я връща. Браво, Кмете! Жалко, че камерите не видяха това, а само аз.

Двайсет. На другия ден всички медии говорят само за това как PR-ът на социалистическото министерство не е искал да даде думата на кмета, неформален лидер на ГЕРБ и евентуален бъдещ премиер, при първата копка за метрото, която, нека не си кривим душите, си е по-скоро негова работа като на кмет, отколкото на Петьо Мутафчев като министър в Станишевото  правителство…

Да спрем тук. Мисля, че 20 е добро число, дори когато става дума за броя на главите в един трескав дневник на едно трескаво събитие в стила на Кърт Вонегът и Дъглас Адамс. И ако това е бурята в чаша вода, и ако това е и бурята в океана на шекспировата драматургия, не виждам причина някой да се учудва и още по-малко да се оплаква от това, че талазите на тези бури все го изхвърлят на пустинни брегове с диваци, човекоядци и свадливи аборигенки с увиснали цици…

Почувствах се почти спасен от кризата, когато разбрах, че тази годна Николай Василев няма да харчи пари за тефтери и календари. Видях как потоци от свежи капитали потичат към българската икономика, тя бавно и с пукане в ставите се изправя от американската кредитна кал и показва среден пръст на световната криза и в частност на Европейския съюз, който напоследък се държи зле с родното правителство. Почувствах се горд от това, че ги има тези двама титани и че те и двамата са българи – Джон Атанасов, който изобрети компютъра, и Николай Василев, който намери средство за преодоляване на кризата. Но докато първият титан направи изобретението си и след това застина в паметник пред телефонната палата, то втория не спря полета на мечтите си – направи и следващата крачка, като посъветва държавните служители да купуват само български дрехи и обувки, за да възвеличаят още повече родното производство и да инжектират в бизнеса парите, които им се полагат по ведомост за представителни одежди. Никаква Дзеня, никакъв Шанел! Само български палтета и обущета!

Ще си позволя да прогнозирам, че полетът на Василевата мечта няма да спре и дотук. Щом така или иначе държавните чиновници ще носят само български дрехи, то не може ли тези дрехи да бъдат в частност български носии? Така, първо, ще се подкрепи икономиката, второ, ще се знае даден чиновник от кое регионално поделение на администрацията е: капанец, белодрешко или тронка и, трето, но не последно по значение, обличайки се в носии, държавните служители щат – не щат ще прихванат от добродетелите на старите българи и ще ги пренесат в отношенията на днешния забързан делник.

Но достатъчно ли е това? Дали няма нещо по-добро за българската икономика от това да облечем държавната администрация в български носии? Има и това е да не я обличаме изобщо. Така, вместо парите за дрехи да се връщат обратно в икономиката, въобще няма да излизат от нея. В офиса на вашата фирма ще влезе чисто гола данъчна инспекторка и свенливо прикривайки венериното си възвишение с формуляр образец №4, ще ви уведоми, че не дължите данъци, поне не и данъци, които иначе биха отишли за представителни разходи на държавната администрация.

А още по-евтино ще бъде, ако цялата държавна администрация бъде уволнена, защото макар и гола, тя продължава да харчи пари за кламери, хартия и тонер. Голи чиновници заемат ценно място в градския транспорт на път за учрежденията, голи чиновнички претоварват комуникациите, като отговарят на въпроси н гражданите по телефоните. Ако уволним всички тези голтаци, ще зашлевим още по-звънка плесница на световната икономическа криза.

Но макар и уволнени, голите бивши държавни служители ще продължат да се хранят, което е чисто разточителство в условията на световна криза. Има администрация – има проблем. Няма администрация – няма проблем. Нужно е само министър Василев да заеме за ден-два репресивния апарат на министър Миков и да се свършва…

И като оптимизираме по този начин министерството на държавната администрация, ще се заемем и с останалите министерства. Кризата ще бъде не само преодоляна, но и България ще се превърне във водеща световна икономическа сила. Европейският съюз най-накрая ще стане една единна държава със столица София. Съединените щати ще станат затънтена провинция, като каквато са замислени, а Индия и Китай ще се върнат към купичката ориз под неумолимия български икономически натиск. Българските политици ще кръстосват новия свят, яхнали своите електромобили, и ще събират данък богатство от всички!

Едно е да ти направят нещо, друго е как ще го приемеш. Може би най-яркото доказателство за това е неоспоримият факт, че хомосексуалистите приемат с удоволствие неща, които другите мъже намират за болезнени и унизителни. Така и аз през последните дни се препъвам о въпроса как трябва да бъде приет фактът на спрените от Еврокомисията 220 милиона за инфраструктурни проекти. Не веднъж ми се е случвало да констатирам че светът е троичен – забелязали са го дори Сократ и Хегел. Затова съвсем закономерно се появяват и три варианта при оценката на спрените пари. Ето ги:

Първи вариант: „МАНИАКАЛНО ДЕПРЕСИВЕН”

Как няма да ни спрат парите, като не сме народ, а мърша! Ние за нищо не ставаме. Управляват ни крадливи некадърници. Мафията се е сраснала с властта и вече не само притежава депутати и министри, а създава и свои партии, с които да управлява пряко, без да плаща на измекяри. Точно както големият рекламодател, вместо да поръчва и да плаща на печатаря, купува си собствена печатница. Какво направиха на „Батко” който смело точеше парите за пътища и раздаваше на всички, твърдо убеден, че раздавайки и на управляващата партия, никой с пръст няма да го докосне? Какво направиха на Вальо Топлото или на Таушанов? Много са прави от Еврокомисията да ни спират парите, защото те са цивилизовани, а ние сме диваци и именно те трябва да ни предпазват от нас самите, както не се дава на дете-идиот да си играе с кибрит. Хак да ни е! Заслужаваме си и съдбата, и управниците, защото ние си ги избираме. Докато червените бабички гласуват за червените боклуци и докато турците подкупват, заплашват и вкарват автобуси от Турция, не заслужаваме нищо по-добро! Да ни спрат и другите пари, че дано умрем от глад и умирайки с хриптящ глас да повикаме Иван Костов на помощ!

Втори вариант: „ПАТРИОТИЧЕН”

Хайде, холан! Тези в Европа да не са много хубави!  Първо на първо, не правителството е виновно за спирането на парите, а съдебната власт. Второ, хайде, áко обичат, да не се правят на света вода ненапита, сякаш ние сме тези, които са изобретили бюрокрацията и корупцията, а не те. Ние, в сравнение с тях, сме бледи пионерчета, когато става въпрос за крадене и лапане на европейски пари. Ние я закачим някоя троха, я не. Да не би пък да са обидени, че не им връщаме достатъчно? Да на би безотчетните пликчета да не вървят ритмично към тях или пък да не назначаваме достатъчно посочени от тях подизпълнители на европроекти? Ако е така, да кажат. Ние още се учим. Тяхното не се губи, я! Ако нещо ни различава от сърбите, това е, че те биха защитили пред чужденците всяко свое правителство, ако ще да е съставено само от изроди и всички да го мразят. Защото, макар и изроди, министрите са преди всичко сърби. Ние такова нещо няма да направим, ами по-скоро ще се плюем един друг пред „чужденците”, което вече доближава варианта „Патриотичен” към варианта „Маниакално депресивен”. Затова да не казваме, че такова нещо няма да направим, ами да го направим тук и сега: Европа лиши България от 200 милиона, не комунистите, не турците, не олигарсите и не мутрите, а България! Че те олигарсите и мутрите, като открадната парите, къде ще ги харчат? Пак в България. Ще създават работни места, ще потребяват, ще формират печалба и ще дават хляб на други българи. А не на чужди консултанти, посочени от чиновниците, които отпускат парите… Така че, Европа да си гледа работата!

Трети вариант: „СЕМИОТИЧЕН”

Семиотиката е наука за знаците и знаковостта на нещата. Според нея всяко нещо значи нещо. Думата „кон” е семантичен знак на животното, защото го означава чрез понятие. Паметникът на Цар Освободител е иконичен знак на коня, защото го изобразява. Конската фъшкия на улицата пък е резултативен знак на коня, защото като я видим, разбираме, че оттук е минал кон и понятието за него, както и неговият образ, тутакси възникват в съзнанието ни. Какво възниква в съзнанието ни от фъшкията със спрените 220 милиона пари за структурни проекти? Че може би всичко това е знак. Дори Доминик дьо Вилпен каза, че е знак, в случай че това все още не е станало ясно на онези, които си мислят, че е само фъшкия. Спрените пари не са толкова много. Те не са и спрени окончателно. Ако Еврокомисията искаше да ни накаже финансово и икономически, щеше да го направи много по-убедително. Да, спрените пари са знак. Знак, простичък като знака „забранено за каруци”. Знак, който казва: „Докато в България управляват БСП и ДПС, България няма да може да си сътрудничи добре със структурите на Европейския съюз. Махнете си това управление и давайте да работим!”.

Блазя им на шизофрениците! Те са само раздвоени. А ние оставаме разтроени, защото не знаем кой от трите варианта да изберем, за да изтълкуваме нещата правилно? Я да си сипем по една тройно препечена сливовица и да извадим туршията!