Демо: Sulla.Blog.Bg

„Ако те вълнуват куп въпроси: дали той те обича, дали ще започнеш работа, дали ще отидеш с него на море… или всичко, което ти дойде на ум…” Така започва една реклама в списание „Журнал за жената” (сигурно затова е важно да се узнае дали имено ТОЙ ни обича, не ТЯ):

От мен се иска да пусна SMS със въпроса си срещу лев и двайсет и да изчакам секунда-две. Трябва да призная, че ако нещо ме докосна в съобщението, това беше обещанието, че „веднага ще получа отговор”, ако задам „куп въпроси”, включително и „всичко, което ми дойде на ум”. Преди да започна, искам дебело да подчертая, ето, подчертавам, че въпросите си наистина изпратих на рекламирания номер и наистина получих отговорите, които ще публикувам след малко. Това ми струваше 14 лева и 40 стотинки. Пазя ги в телефона… И така, да започнем с въпросите, които ни се предлагат от рекламата:

Сула: Ще започна ли новата работа?

Гадател: Шансовете нарастват, но не е сигурно.

 

Сула: Той обича ли ме?

Гадател: Да, съдбата ти подава ръка.

 

Я виж ти! Работи! Дава съвсем смислени отговори и ако бях малко момиченце, на което родителите са подарили току-що първия GSM, щях да бъда развълнувано и изпълнено с трепетни очаквания за напъпващото бъдеще! Продължавам да питам, окрилен:

 

Сула: Ще отида ли с него на море?

Гадател: Съдбата е благосклонна, но само ако положиш усилия.

 

Сула: Ще правим ли неприлични неща?

Гадател: Нещо пречи, за да стане.

 

Хм… Какво ли е това, което пречи да се пипаме и да правим други неприлични неща?

 

Сула: Да не е импотентен?

Гадател: Може нещо да попречи, но почти е сигурно, че ще стане.

 

Продължавам с по-фундаментални въпроси:

 

Сула: Кой може да гарантира, че Дяволът не е замесен в Божественото творение?

Гадател: Съдбата е благосклонна, но само ако положиш усилия.

 

Ако А=В и В=С, то А=С. Следователно въпросът „Кой може да гарантира, че Дяволът не е замесен в Божественото творение?” може да се зададе и по друг начин: „Ще отида ли с него на море?”, доколкото според оракула тези два въпроса имат един и същ отговор. Вярно, някой вманиачен екзорсист може да стигне до извода, че „него” от втория въпрос е „Дяволът” от първия, но аз предлагам да не се вживяваме толкова и да не залитаме толкова по окултното и загадъчното. Продължавам да питам каквото ми дойде на ум:

 

Сула: Регенеративната медицина ли изучава мезенхимните стволови клетки?

Гадател: Има много фактори, които не зависят от теб. Скоро съдбата ще реши.

 

Сула: Познаваем ли е светът?

Гадател: Късметът не е на твоя страна. Съдбата казва „не”.

 

Е, кажете сега, че Оракулът не казва истината! Половината философи са на мнение, че светът е непознаваем, а някои от тях направо казват, че го няма извън сетивата ни.

 

Сула: Как се казва дядото на кучето ми? – е един въпрос, който рязко поставя нещата на нова, по-интимна плоскост, но какво да правя, като това ми идва на ум!

Гадател: Малко вероятно, но мисли позитивно.

 

Сула: В колко часа каца самолетът на Хуан Луис?

Гадател: Има много фактори, които не зависят от теб. Скоро съдбата ще реши. – Забелязахте вече връзката със стволовите клетки, нали?

 

Сула: Какъв по народност е Гаврило Принцип, убил ерцхерцога Франц Фердинанд?

Гадател: Довери се на сърцето си, няма да сбъркаш.

 

За съжаление, сърцето ми не оперира с понятия като „народност”, а информацията, която имам за Франц Фердинанд и Гаврило Принцип по принцип се съхранява в други мои органи. Зотова ще спра да питам, но не и преди да задам последното, което ми идва на ум:

 

Сула: Змъглясват ли цвугилите преждедринно?

Гадател: Късметът не е на твоя страна. Съдбата казва не.

 

Като оставим настрана обстоятелството, че за 14,40 лв. зададох 12 въпроса, но получих само 9 отговора (три от отговорите получих по два пъти, нали така), аз, общо взето съм доволен. Вече знам, че ако изпитвам някакви съмнения по даден важен въпрос, има към кого да се обърна. Само ми е малко трудно да мина от цифри на руни, но и с това ще свикна…

Да предлагаш гласуването за всички избори да стане в един и същи ден е проява на недалновидност и дълбоко непознаване както на политическия процес, така и на електоралните нагласи. Напротив, българинът е краен и недоверчив индивидуалист. Лъган и прецакван през вековете, към него трябва да се подхожда съответно и по-индивидуалистично. Затова не да събираме всички избори в един ден, а да разсрочваме всеки един отделен избор в различни дни е необходимо на нацията!

Например парламентарните избори. Те трябва да започнат на една дата, на която ще гласуват само циганите. На тях дълга подготовка и скъпа предизборна кампания не им е нужна. Малко кюфтета, малко тумба-лумба, после да им обещаеш, че от НЕК ще изградят нови далекопроводи с безплатни жици, по които не тече ток да те удря като ги крадеш, да дадеш на бароните по някой лев и обещанието, че при евентуална следваща операция „Респект” на полицията те няма да бъдат респектирани – това е, какво повече…

На друга дата ще гласуват симпатизантите на ДПС. Тази дата трябва да е подбрана така, че да е удобна за автобусните фирми и в Турция да не е работен ден. Разбира се, за ДПС гласуват не само турци от Турция. За тях гласуват и турци от България. За тях ще са необходими няколко дни предизборна кампания, но не много – колкото местните активисти да имат време да ги наобиколят и да ги заплашат с уволнение от работа и нов възродителен процес. Някой може да каже, че в ДПС има и много българи, които ще гласуват за ДПС, но според мен би изпаднал в заблуда. Българите в ДПС няма да гласуват за ДПС. Те, чиито най-ярки представители са фигури като Христо Бисеров, Йордан Цонев, трънския професор Людмил Георгиев и зооинженерът Валери Митков Цветанов, понастоящем министър на земеделието и каквото е там – продоволствие, храни, напитки – и аз не знам вече, тези българи в ДПС няма да гласуват даже и за ДПС, защото не виждат далавера от това лично да отидат до урните. Да ходят другите! Да ходят тютюнопроизводителите, като са абдали и будали! В края на краищата, българите в ДПС са се продали, не са се подарили, я!

На съвсем различна дата ще гласуват привържениците на социалистите. Това трябва да е някоя много специална дата, за да бъде в еднаква степен припозната и от червените бабички, и от младата бузлуджанска смяна. Първите – оръфани, премръзнали, недохранени и зле лекувани с евтини фармацевтични препарати; вторите – интелигентни или поне дотолкова, че да осъзнаят, че нямат охолно бъдеще в условията на свободна конкуренция и че за тях е жизнено важно да преминат през нещо като комсомол. Толкова жизнено важно, колкото и да имат охолно бъдеще, което им се полага заради верността към Партията.

В деня, когато ще гласува червеният електорат, изборите ще преминат някак по-тържествено. Председателите на общински избирателни комисии ще се явят на вечерна проверка в Централната избирателна комисия и ще докладват един след друг:

- Изборите в община Хикс са проведени. С правилната бюлетина гласуваха всички, с изключение на геройски загиналите деца-антифашисти от Ястребино.

- Нищо, ще ги броим и тях – тържествено ще отговори председателят на ЦИК.

Разбира се, най-много изборни дати ще са необходими за гласуването на привържениците на демокрацията и дясното по принцип. Те ще трябва да бъдат издирвани по плажове и спа-центрове, по клубове, перформанси и хепънинги. Мнозина от тях ще бъдат открити из френските винарни, италианските тратории, чешките бирарии и холандските пушални, където те ще са отишли да дирят изворите на европейските ценности и общата ни цивилизация. Но дори и когато ги намерят и им тръснат урната отпред, те пак ням да са сигурни дали да гласуват или не, за кого да гласуват и защо, или дали, ако гласуват, няма да отключат процеси, които после да ги накарат да съжаляват, че са гласували.

Така, по най-груби изчисления, само за парламентарните избори ще са необходими поне десетина различни дати. Да сложим толкова и за европарламента. А те искат всичко в един ден! Безумци…

Имам приятел. Той има кръчма. Кръчмата се казва “Murphy’s”, а приятелят ми – Бранко. Кръчмата предлага бира, а Бранко плаща на управителя, за да има бира винаги и кръчмата винаги да може да я предлага.

Имам и правителство. То управлява държава. Държавата се казва България, а аз и всички ние плащаме щедри данъци на правителството, за да има винаги в тази държава простички неща като храна, енергия и справедливост.

Какво ще направи Бранко, ако един хубав ден в ирландската му кръчма бирата свърши? Ще извика управителя и ще го попита:

- Защо няма бира, управителю?

- Защото ни спряха кранчето, собственико!

- Е, как така ще ни го спрат?

- То и за тях нямало, Бранко?

- Че мен какво ме интересува? Нали им я плащаме на цената на уискито?

- Да, ама…

- Нали сключи дългосрочен договор за доставка?

- Да, ама…

- Ти само от едно място ли зареждаш бира?

- Ами, само от едно, ама доставчика ми е селски…

- Уволнен си!!!

Не само Бранко, но и всеки собственик на заведение, който не страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, ще постъпи така, без да се замисли и без да почувства никаква потреба да предизвика дебат по отношение на решението си.

За съжаление, българският народ, който формално и номинално е собственик на България, изглежда страда от синдром на Даун, олигофренизъм или друго някакво ментално заболяване, защото не уволнява управителя (правителството), макар че в кръчмата отдавна няма бира.

Какво се искаше от управителя (правителството):

• Да увеличи богатството на хората – вместо това, то трупа взетите от хората данъци в бюджетен излишък, за да може да го открадне в края на мандата или да ги раздаде от свое име и за своя слава вместо парите от ЕС, които са му отказани поради некадърност и крадливост.
• Да пази хората от бедствия или да ги компенсира, ако не може да ги опази – няколко години наводнения, причинени от некадърно стопанисване на язовири, подарени на турски фирми, водят единствено до гласуване на извънредни пари за справяне с тях, които се открадват от други турски фирми.
• Да води адекватна външна политика, за да спре светът да ни приема като цигани – вместо това държавата членка на ЕС се държи като подлога на Русия и Турция, които още не са членове на ЕС. Но пък какво се чудим, щом Кърджалийска област се държи не като област на България, а като Турски вилает.
• Да обезпечи енергийно икономиката и домакинствата – чудеса от храброст се направиха, за да не се приватизира „Плама” – Плевен и да не мине „Набуко” от тук, само и само руснаците да останат енергийни монополисти.
• Да се погрижи за здравето на хората – а не да изпраща флуорографи и мамографи, закупени с европейски пари, от името и за славата на ДПС и то само в райони, които гласуват за ДПС, че на всичкото отгоре да кара хората и да си плащат за прегледите, иначе финансирани по европейски програми, защото трябва да краднат всички по веригата – от най-големите до най-малките.
• Да ограничи организирана престъпност – а не да й лиже задника от парламентарната трибуна и то лично с езика на премиера.
• Да бъде така добър (управителя – правителството) да краде, да пълни партийни каси, да пълни лични каси и да пълни касичките на послушни роднини и симпатизанти, но да свърши и някоя работа, да назначи хора, ако не кадърни, то поне грамотни, ако не грамотни, то поне интелектуално пълноценни и психически здрави, а не само нечленоразделни роднини и себеподобни, знамето на които е министърът им на икономиката, и които са плъзнали по всички нива на държавната администрация до най-ниските и безрадостните. Ако не се върши работа, утре няма да има какво да се краде, разберете, господа комунисти, ятаци и помагачи!

Ето това се искаше от правителството. Това народът възложи на властта, това собственикът възложи на управителя и за това му плаща. И понеже очевидно работата отива към уволнение на управителя, аз смятам в сряда

ДА ОТИДА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Ще заведа десетина души със себе си и ако от прочелите блога ми се мотивират още десетина да отидат, ще бъда щастлив. Извинявам се на всички, че не мога да предложа един по-лековат и фриволен текст, тематично неочакван и естетически издържан, но някак си не ми идва. Дано дойде време пак да пишем смешки и да им се смеем.