Демо: Sulla.Blog.Bg

        Да внесеш вот на недоверие към мнозинството е точно като да влезеш при началника си и да му подадеш неговата собствена оставка. Той ще те покани да седнеш и ще те насърчи да изложиш мотивите си. „Господин началник – ще започнеш, – всички знаем, че сте връзкар и ако не бяхте син на ченге, никакъв началник нямаше да станете. Такъв некадърник като вас, който дори дипломата си не е изкарал, а си я е купил, не заслужава на женския пазар да продава, камо ли да е висш държавен чиновник на отговорен пост. Не разбирате нищо от това, което работи екипът ви, а само се интересувате да взимате подкупи и да си ги делите с онези, които ви покровителстват”. После ще му кажете, че е недопустимо подчинените му да гърмят като бушони на далаверите, че не е прилично да си бърка в носа, когато дава изявления за медиите и че не е прав, задето е свалил девойката, която вие ухажвате вече цяла година.

Отначало лицето на шефа ви ще е равнодушно. После в очите му ще се прокрадне тревога. Ръцете му ще зашарят по бюрото и ситни капчици пот ще избият по горната му устна. Погледът му ще започне да се мята наляво-надясно в отчаян опит да избегне вашия и накрая брадичката му ще затрепери и шефът ви ще ревне да плаче. Ще вземе оставката си и ще я подпише. Чак тогава вие ще си позволите да проявите човещина, да погалите главицата му и да го утешите…

Продължение и развръзка на:

Ето че дългата, но справедлива ръка на данъчните се стовари и върху моето престъпно рамо. Това е една епопея, тръгваща от началото на френетичните атаки срещу Булгартабак и достигаща своята художествена кулминация през вчерашната мразовита сутрин, когато бях изправен пред вещо лице-графолог, за да положа 20 пъти подписа си: 10 пъти седнал и 10 пъти прав, защото лицето каза, че хората се подписват ту седнали, ту прави и то различно и понеже съдът не знае в какво положение на тялото съм подписвал договори и фактури, налага се да дам проби и по двата начина. Реших да сътруднича на процеса и признах, че някои договори подписвам и легнал, но фриволната ми закачливост се разби в хладна стена от рутина…………

Така започва един текст, който публикувам вече в новия си блог sulla.bg. Разбира се, още дълго ще публикувам текстовете си и тук и ще бъда благодарен на всички, които ги посещават и четат.