Успешен вот на недоверие
Да внесеш вот на недоверие към мнозинството е точно като да влезеш при началника си и да му подадеш неговата собствена оставка. Той ще те покани да седнеш и ще те насърчи да изложиш мотивите си. „Господин началник – ще започнеш, – всички знаем, че сте връзкар и ако не бяхте син на ченге, никакъв началник нямаше да станете. Такъв некадърник като вас, който дори дипломата си не е изкарал, а си я е купил, не заслужава на женския пазар да продава, камо ли да е висш държавен чиновник на отговорен пост. Не разбирате нищо от това, което работи екипът ви, а само се интересувате да взимате подкупи и да си ги делите с онези, които ви покровителстват”. После ще му кажете, че е недопустимо подчинените му да гърмят като бушони на далаверите, че не е прилично да си бърка в носа, когато дава изявления за медиите и че не е прав, задето е свалил девойката, която вие ухажвате вече цяла година.
Отначало лицето на шефа ви ще е равнодушно. После в очите му ще се прокрадне тревога. Ръцете му ще зашарят по бюрото и ситни капчици пот ще избият по горната му устна. Погледът му ще започне да се мята наляво-надясно в отчаян опит да избегне вашия и накрая брадичката му ще затрепери и шефът ви ще ревне да плаче. Ще вземе оставката си и ще я подпише. Чак тогава вие ще си позволите да проявите човещина, да погалите главицата му и да го утешите…
Продължение и развръзка на:
Публикувано на 27.02.2009 в 16:22 в категории Без категория. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Коментарите, pingback и trackback са забранени.
м-р Сула,
напоследък започнах да ви чета подробно (от а до я) и ме спечелихте за твърд почитател (а съм от четящо семейство, така да се каже). Има ли някакъв шанс нещо мое да ви е харесало (ако сте чели блога ми)?
raylight
Признавам, че не съм, но ще прочета с удоволствие.